Светослав Генков за пътя от Белите скали до Монблан

Детска постъпка изиграва решаваща роля в живота на Светослав

В едно случайно пътуване със семейството безкрайната красота на планините, дълбочината на пещерите и тайнството на Родопите пленяват едва 13-годишния тогава Светослав Генков от Ловеч. Красотата на планинските върхове се оказва недостатъчна за него. Идеята за покоряването им е водеща в живота на планинския спасител и до днес.

Веднъж създадена, любовта към планините и алпинизма съпровожда Слави Генков дори и в Бургас, където планините са кът. Там той учи в Морското училище за моряк. “През есента на 1983 до пролетта на 1984 г. държавата беше пощуряла по националната експедиция “Еверест-84”, която следях, като почти всеки българин с голям интерес и трепет.” Запален от успеха, а после и от трагичната смърт на големия Христо Проданов и решимостта на останалите българи, които изкачват върха още на следващия ден, Слави тръгва из морския Бургас да търси клуб по алпинизъм, а тогава такъв там няма. Записването му в ТД “Странджа”-Бургас в клуба по пещерно дело и ежеседмичните посещения всеки четвъртък в 18 ч, му помагат да преодолее носталгията към родния Ловеч.

Една детска постъпка през есента на 1984 г. изиграва решаваща роля в живота на Светослав и като човек, и като алпинист. Желанието да покаже пред приятелите си в Ловеч наученото от клуба по пещерно дело кара Слави да излъже в училище, че отива на експедиция край луковитското село Карлуково, за да го освободят от часовете. “Бях донесъл аматьорски инвентар от Бургас и поведох трима мои приятели - двама Николаевци и един Натаниел, на алпийски тур в подножието на Белите скали над парка Стратеш. Отидохме на втория пояс под кулата, откъдето трябваше да се изкача за последен път до най-високата точка, където бях закачил въжето, най-малкото за да си взема карабинера, който беше кът по онова време и беше много ценен за мен”, разказва Генков.

Поради неопитността си тогава и влажната скала той се подхлъзва и пада от около осем метра височина - резултатът е само счупен нос и 13 дни в болница. Помага му и бащата на космонавта Георги Иванов, който вика Бърза помощ. Още на следващия ден, след като го изписват от болницата, Слави Генков се качва отново до скалите, този път сам. “Заради голямата кръвозагуба организмът ми беше отслабнал, но се качих до една скална площадка отново и установих, че въпреки тежкото падане и преживяното, скалите не ме отблъскват и не усещам страх”, подчертава алпинистът.

През 1998-а става старши планински спасител, а в периода 2003-2004 г. заедно с още 10 други спасители от страната получава право и става инструктор по планинско спасяване, което го прави дясна ръка на началника на отряда. Поста началник-отряд самият той получава след избор между членовете през 2008-а, какъвто е и до днес във втория си мандат.

Статистика за броя спасени не води, но може да каже със сигурност за един. Драматичен е споменът за спасителната акция на Вячеслав от Монтана, изгубил се в Троянския балкан на 24 май 2005 г. Тръгнал от хижа “Дерменка” в много тежки метеорологични условия - силен дъжд и вятър. Вячеслав е в неизвестност 2 дни, преди да бъде задействан първо отрядът в Троян, а после и отрядът на ПСС Ловеч. “Излязохме в този ден /27 май/ 5 души от Ловеч и 11 от Троян. Търсихме в местността Лагера под хижа “Дерменка” по посока на резервата Стенето, което местните наричат българското Колорадо заради високите над 100-150 метрови скали от двете страни на реката и тясното ждрело в подножието им.

Преминаването от единия край на другия през водната стихия беше много опасно. Само четирима продължихме надолу по течението да търсим следа. В един момент малко преди Малкия казан забелязахме, че нещо се жълтее. Това беше Вячеслав, който бе на ръба на силите си - с втора степен хипотермия и рани по главата. Чак на другия ден след откриването му с колеги от Троян, Тетевен и ученици от училището в с . Черни Осъм успяхме да го евакуираме, спасявайки живота му. Тази спасителна акция можеше да коства живота на повечето от нас”, признава Светослав Генков. По думите му дълги години след това родителите на Вячеслав изпращат на него и колегите му есемеси за 24 май в знак на благодарност.

Още през 2013 г. на 50-тия юбилей на ПСС Ловеч от отряда решават останалите средства от тържеството да послужат за подпомагане на купуването на нов джип /втора ръка/ или тур до Алпите - някога. Макар че джипът /УАЗ 469/, с който разполагат за реагиране при акции, е доста стар и амортизиран, те го поддържат в изправно състояние, а малкото пари се нарочват за експедиция до Монблан в Алпите.

“Благодарение на помощта от община Ловеч, няколко фирми от региона и спестените пари от юбилея, на 18 юли 2015 г. 6 души се отправихме към подножието на Алпите в Северна Италия. Идеята беше първо от най-високия към най-ниския връх. Така на 19 юли бяхме в подножието на Монблан, а на 21-ви, в 12,30 на обед стигнахме заветните 4810 метра. На върха развяхме знамената на България, община Ловеч и другите, които ни помогнаха да осъществим това начинание”, разказва Генков. По думите му предизвикателството, което поема заедно с приятеля и колегата Тихомир Тончев, е да изкачат върха до връхната кота без аклиматизиране на организма. И успяват.

Следващият връх, който покоряват алпинистите от Ловеч, е пирамидата Матерхорн - 4477 м., който е един от най-красивите върхове в света, легенда и предизвикателство за всеки алпинист. На върха са този път четирима - Миро Жилевски, Любо Терзиев и свръзката Тишо Тончев. Хеликоптер на ПСС в Червиня заради паднали камъни се опитва да ги евакуира при слизането по заслон “Карел”, но опитът му на два пъти е осуетен заради силните северни ветрове. Третият и последен връх, който покоряват ловешките спасители в 17-дневната експедиция в Алпите, е Триглав - 2684 метра в Словения. Запечатват всеки момент в снимки, на които емоцията надделява над гледката.