Седемте риска, които ни дебнат в свободния пазар на ток

Към момента повечето от новите търговци все още нямат изграден капацитет да обслужват огромен брой клиенти

Още бай Тодор Живков беше казал, че „требват фирми и конкуренция да ги пуснеш да плуват, но не у Панчаревското езеро или у Врачанския язовир“. След повече от десет години подготовка и борба с държавната власт, у нас най-накрая е налице конкуренция между търговците за ток – както за фирмите, така и за битовите потребители. Над сто търговци на електроенергия плуват из конкурентния български пазар, но в мътните води вече се забелязват и доста хищни риби.

Историята се повтаря за кой ли път – привикналият към държавната протекция и монопол потребител често се оказва неподготвен откъм знания и психически подход да преговаря ефективно с обграждащите го отвсякъде нови доставчици. В най-обобщен вариант, съществуват седем основни риска, които ви „дебнат“ в новия свободен пазар.

Риск 1: Част от новите доставчици са реално кухи посредници, които могат лесно да фалират. За разлика от предходните три монополни регионални търговеца, навлизащите агресивно нови играчи прескачат много ниска бариера при взимането на лиценз и спокойно могат да тръгнат да ви предлагат ток с няколко компютъра и офис под наем. Ако клиентите им си плащат сметките навреме, всичко ще е наред. Но започнат ли забавянията, търговецът може реално да фалира и колкото по-кух е откъм активи, толкова по-вероятно е това. При фалит на новия доставчик, вие автоматично преминавате към т.н. Доставчик от последна инстанция (НЕК), а там цените са доста по-високи.

Риск 2: Липсата на обективна и пълна информация. Един от проблемите, когато неопитен потребител цамбурне в конкурентен пазар, е незнанието какво да питаш. А във взаимоотношенията с доставчик на електроенергия, цената е само един от многото фактори. Конкуренцията не е само в цената, но и в условията за доставка, начина на плащане, развитието на енергийните услуги, т.н. Например, във Великобритания ви предлагат цяла палитра променливи, като договори с различна продължителност, фиксирана или променлива цена (например, цената може да варира в различните часове от деня), липса или наличие на такса за прекратяване, различни графици и начини на плащане, самостоятелни или комбинирани планове, т.н. Такива опции ще започнат да се раждат и в България, въпросът е дали потребителите ще попитат за тях изобщо. И дали ще разберат какви финансови предимства и рискове предлагат и крият такива опции.

Риск 3: Пълномощници на килограм. В момента из цялата страна шетат пълномощници на всякакви търговци на ток, някои от които открито хамелеонстват имената на големи и известни фирми.

Риск 4: Как изглежда фактурата? През последните години някои потребители се научиха да четат и разбират информацията във фактурите за ток, но при смяна на доставчика е възможно някои доставчици да започнат да ни връчват опростени или усложнени фактури, които да са трудни за разбиране. Добра идея е преди да подписвате каквото и да било, да поискате образец от фактурата, която ще получавате.

Риск 5: Нарушаване на клаузи от действащия договор и риск от плащане на неустойки. Във връзка с процеса на смяна е особено важно да се знаят датата на изтичане, ако е налице срочен договор, периода на известяване и дали се предвиждат такси за ранно прекъсване на договора. В противен случай може да се стигне до плащане на значими неустойки.

Риск 6: Липсата на кадрови, технически и технологичен капацитет на някои нови доставчици. На пазара на ел.енергия има и над 100 лицензирани търговци на ел.енергия, а вероятно ще се появят и множество нови кандидати да доставят ток до крайните потребители. Към момента повечето от търговците на свободния пазар все още нямат изграден капацитет да обслужват огромен брой клиенти. Изграждането и оборудването на мрежи от клиентски центрове изисква сериозни инвестиции, включително за придобиване на специализиран софтуер и обучение на специалисти за комуникация с клиентите. Всичко това е гаранция за коректност и бърза реакция от страна на дружеството, когато клиентите имат въпроси към тях или желаят да бъде решен някакъв проблем. Някои търговци на ел.енергия в момента се състоят от един офис, шеф и няколко сътрудника със съответния на тях брой компютри и телефони. Кой ще отговаря за обслужването на клиентските заявки, има ли клиентът офис на своя доставчик наблизо или може да се свърже с него само по имейл? Какви допълнителни услуги предоставя търговецът, има ли утвърдени структури за работа с клиенти в страната? Кой ще приема заявки или жалби на клиентите? В какви срокове ще бъдат решавани? Както се казва, да се надяваме за най-доброто и да нямаме никакви проблеми, но да планираме за най-лошото – т.е., ако се случи голяма авария, да има кой да ни помогне.

Риск 7: Потребителят сам да решава. Потребителят в България получи огромната власт да избира самостоятелно и свободно доставчика си на електроенергия. С невероятните ползи, произтичащи от конкуренцията в сектора, идва и най-същественият риск – липсата на ясното съзнание в много хора, че те ще носят и цялата отговорност от упражняването на придобитата власт. Тоест, ако сгафят, не си прочетат договора добре, не знаят какво да попитат и в крайна сметка подпишат калпав договор, ще трябва да си поемат последиците и няма да има как да се сърдят на държавата. Или както е казал чичото на Спайдърмен, с голямата власт идва и голямата отговорност.

Либерализацията на електроенергийния пазар е от най-добрите новини за българската икономика през последните години. Макар и ползите за потребителя в средносрочен и дългосрочен план да са безспорни, в краткосрочен план неопитността на много потребители вече се сблъсква с недотам добрите намерения и висока етика на някои нови фирми в сектора. Най-важното за всеки от нас, обикновен клиент, плуващ в морето на свободния пазар на ток, е да си четем внимателно договорите и офертите, да не бързаме да подписваме всяко нещо, обещаващо ни някаква отстъпка и като цяло да пристъпваме в тези сделки с ясното съзнание, че ще носим цялата отговорност за действията си.