СЕТА можеше да се изтъргува изгодно за българите

Отмяната на визовите ограничения за Канада няма нищо общо със споразумението

Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС, добило широка известност под английския акроним СЕТА, не е нито само търговско, нито само икономическо, нито само политическо, а е и едното, и другото, и третото. Освен това, макар и формално страни по него да са само Канада и Европейският съюз, в действителност то засяга десетки административно обособени икономики и общества - поне десет в Канада (доколкото тя е федерация, обединяваща десет провинции и три територии) и няколко дузини в Европа. Картината допълнително се усложнява от факта, че всички тези регионални и национални икономики се развиват едновременно в сътрудничество и конкуренция помежду си, а във всяко едно от въпросните общества има както общи, така и разминаващи се интереси на отделните социални класи и прослойки.

Публична тайна е, че чисто търговските ползи, които ще донесе СЕТА за Канада като цяло, и за ЕС като цяло, ще бъдат незначителни. Канада е едва тринадесетият партньор на ЕС по обем на външнотърговския обмен. През 2014 г. в ЕС са внесени канадски стоки и услуги на стойност 39,5 млрд. евро, а стойността на внесените в Канада европейски стоки и услуги възлиза на 53 млрд. евро. Макар тези числа да поставят ЕС на второ място сред външнотърговските партньори на Канада, те не надхвърлят 10% от общия обем на външната й търговия, а съотнесени с нейния БВП, попадат в границите на статистическата грешка. Още по-малка е тяхната относителна стойност на фона на БВП на ЕС. При стопроцентово влизане в сила на СЕТА обемът на външнотърговския обмен между Канада и ЕС ще се увеличи чувствително, но не чак толкова, че да доведе до сериозно нарастване на техните БВП. Според няколко проучвания, поръчани и заплатени от Европейската комисия и от правителството на Канада, става въпрос за годишен растеж на БВП от 0,03% до 0,08% за ЕС и от 0,03% до 0,77% за Канада.

Но приближавайки обектива към скицираната по-горе координатна плоскост за всеобхватен анализ на всеобхватното споразумение, забелязваме неща, които остават скрити за птичия поглед на коментаторите, виждащи в Канада и ЕС някакви монолитнти цялости. Оказва се, че близо една четвърт от търговията на Канада с Европа минава през провинция Квебек и се върти основно с Франция, Германия и Великобритания. За Квебек и отчасти за Онтарио и Алберта СЕТА е изключително важно споразумение; то им предоставя възможности за обиране на настоящи и бъдещи външнотърговски луфтове, свързани с негативните за тях ефекти от протекционистичните политики на САЩ и Китай, които не се провеждат от вчера, и от санкционната война между Запада и Русия.

Не е случайно, че главният “виновник” за преодоляването на Валонската криза в края на октомври миналата година беше Пиер Марк Джонсън, официален преговарящ по СЕТА за Квебек.

Не е случайно също така, че единственият европейски лидер, който си направи труда да посети Канада в навечерието на подписването на СЕТА, беше френският премиер Манюел Валс. Той дойде тук, за да участва в тристранна среща на върха с федералния премиер Жюстен Трюдо и с премира на Квебек Филип Куяр, както и за да се обърне лично и на живо в Монреал към квебекските делови среди. Основното му намерение беше да препоръча ЕС като по-надежден търговски партньор от непредвидимата след Брекзита Великобритания.

А сега да фокусираме обектива върху България. Само след около месец, когато ще влязат временно в сила около 95% от клаузите на СЕТА, пред европейския бизнес ще се открият две интересни възможности. Канада ще отвори за европейски фирми 30% от пазара си за обществени поръчки (най-вече в сферата на гражданското и промишленото строителство) и в страната ще започнат да влизат всяка година със 17,5 тона повече деликатесни сирена, произведени в рамките на ЕС. Не мисля, обаче, че българската млекопреработвателна промишленост и българските строителни фирми ще успеят да се преборят с европейските си конкуренти дори за трохи, така да се каже, от тази баница. Българското бяло сирене е изключително търсен продукт в Канада, но то влиза в категорията “фета” и като че ли българските преговарящи по СЕТА са проспали момента, в който северноамериканската страна е защитила местните производители на този тип сирене. Това означава, че средният канадски потребител ще продължава да консумира предимно нискокачествена квебекска или онтарианска фета и само на празници да си угажда със скромни порции високо обмитено и, съответно, скъпо бяло сирене, произведено в България. Колкото до останалите деликатесни сирена, поканата е отправена най-вече към френските, италианските и холандските производители и търговци. Още по-малко обещаващи за българския бизнес са обществените поръчки, които канадските публични власти щедро ще обявяват през следващите десетина години. За тях ще могат да се конкурират само фирми, способни да плащат заплати от 10,75 канадски долара на час нагоре (плюс задължителните високи здравни и социални осигуровки) и, разбира се, да понасят тежестта на канадските федерални и провинциални фискални политики. С други думи, добре дошли в Канада по тази линия ще бъдат основно френските и немските предприемачи. Накратко, чисто икономическите и търговски ползи от СЕТА за България се очертават като нулеви.

Струва ли си тогава Народното събрание на Република България да ратифицира международно споразумение, в което е заложен квазиюридически механизъм, поставящ на равна нога инвеститорите и държавите и по този начин ограничаващ правомощията на съдебната власт, упражнявана в пределите на дадена държавна територия в името на нейния суверен? Струва ми се, че това е твърде висока политическа цена, за да може нейното плащане да бъде оправдано с отпадането на канадските визи за български граждани. А и аргументът с визите беше най-обикновена “пушена херинга”, както се казва на езика на материалната логика, тоест софизъм, който цели да насочи дискусията в погрешна посока. Още през пролетта на миналата година тогавашният канадски външен министър Джон Маккалъм недвусмислено заяви, че отмяната на визовите ограничения за български и румънски граждани няма нищо общо със СЕТА и че то ще стане факт, когато двете източноевропейски държави удовлетворят определените от Канада критерии за безвизово влизане в страната. На първо място сред тях той изтъкна качеството на осъществявания от България и Румъния граничен контрол.

Далеч съм от мисълта, че българският парламент трябва непременно да сложи прът в колелата на евро-канадските политико-икономически отношения, но мисля, че ратификацията на СЕТА може и трябва да се изтъргува на изгодна за българския данъкоплатец цена. Една от възможните писти в тази посока е да се договори с Брюксел завръщането на България сред челните производители на атомна енергия в Европа. Моментът за това ми се струва особено подходящ, имайки предвид множащите се напоследък сведения за аварии и опасности от аварии във френски атомни централи.

* Авторът е професор по философия в колежа “Гарно” и хоноруван лектор по философия и литература в Университета “Лавал” в град Квебек, Канада.