Словения - зелена приказка в края на Балканите

Столицата Любляна къкри, цвърчи, пуши и се тресе от ежеседмичен кулинарен фестивал

Постойна яма - най-дългата пещера в Европа - цели 20,5 км.

Стандартът на живот е най-висок от цяла Източна Европа

Ако най-прекият път към дома на един човек са неговата кухня и общата трапеза, и ако градовете са като хората, то най-добре отидете в Любляна в петък привечер. Тогава улицата недалеч от тройния мост над река Любляница къкри, цвърчи, пуши и се тресе от ежеседмичния кулинарен фестивал в словенската столица.

Върху паветата, протрити от вековете, са опънати маси, на които се готвят ястия от цяла Словения, съседни страни и държави от другия край на света… В огромен опушен като парен локомотив съд се варят миди, на зачервена скара подскачат колбасици, чебапчета и плескавици. Малка пещ, заобиколена от сръчни младежи, бълва тънки и разноцветни, сякаш рисувани от ренесансови майстори пици.

Облечени в народни носии мъже и жени поднасят традиционни словенски ястия - потица - тестена плетеница със сладко или месо и ореховите щрукли с мед, а край тях ухаят на екзотични подправки специалитети от Азия, Африка и Америка… Между масите тече река от хора, които опитват и попиват всички вкусни вълшебства край тях. Кулинарният фестивал в Любляна сякаш очертава границите, етносите и културите на тази невероятно красива и подредена страна, отворила врати и сърце за хора от цял свят.

Стъпила на Адриатическо море и опряна на Юлиянските Алпи, Словения е сгушена в най-северозападната част на Балканския полуостров между Хърватия, Унгария, Италия и Австрия. Площта є е малка - само 20 000 кв. км, на които живеят 2 млн. души. Но богатствата є са многобройни и сред тях най- впечатляващи са историята и културата. Взаимното проникване и обогатяване на културите е в основата на тази земя,била и в Римската, и във Франкската, и в Австрийската империя, и в Югославия. И от всички сякаш е успяла да вземе хубавото, но да изгради собствен облик - красив, спокоен и пълен с достойнство.

В Словения стандартът на живот е най-висок от цяла Източна Европа. Заводите є произвеждат автомобили, вагони, мотоциклети, селскостопански машини, електроуреди, текстил и обувки. Всяко парче земя е грижливо обработено. Край пътищата, без нито една дупка на тях, се простират малки ниви и градини, които раждат всичко - жито, картофи, хмел, ябълки и зеленчуци. Но въпреки многото предприятия и интензивно земеделие, градове, села и полета са потънали в зеленина и чист въздух, а тревите дори край пътищата са сресани и подържани като прическите на красивите жени по улиците на Любляна.

[modula id="3208802"]

Всичко се дължи на трудолюбието, дисциплината и отговорността на словенците, които мнозина наричат „прусаците на Балканите”. Казват дори, че словенската работливост е толкова различна от балканската мудност, че когато след земетресение Словения предложила на бившата си съдружничка в Югославия Черна гора пратки кръв, гордите черногорци отказали, за да не съсипят заложената в гените им склонност към рахатлък. Но макар и отдадени на труд без типичните за балканците трапезни веселия и юнашки жестове, словенците са сърдечен и уважителен към гостите си народ. И с гордост показват историческите и природните си забележителности.

Сред най-големите богатства на Словения е Постойна яма - най-дългата пещера в Европа - цели 20,5 км. В подземните зали,които слизат до 120 м дълбочина, се извисяват огромни сталактити и сталагмити, някои внушителни като издялани от великани колони, други загадъчни като вкаменени чудовища. Блестят, полирани от водата корони и престоли, диплят се тънки като паяжини завеси от варовик. Галериите за туристи са дълги 5 км и огрени от светлини, които превръщат природните образувания в приказна феерия. Някои от залите са високи до 50 м, а в една от тях може да се изнасят и концерти пред 10 000 души. Уникалната пещера се разглежда с подземно влакче, тикано някога от гидове, но от 1945 г. електрифицирано. А пътешествието с тракащите кабини на милиметри от надвисналите скали прилича на приключенията на Индиана Джоунс в Храма на обречените. Малко преди излизането от земните недра туристите могат да видят и едно от най-странните същества в света - пещерен протей, известен още като „човешка риба”. Дългото до 30 см почти прозрачно земноводно може да оцелее без храна до 10 години. Факт, който впечатлява повечето туристи, вероятно защото не познават български пенсионер.

Бедността, стигнала до борба за оцеляване, обаче е позната и по тези земи. Легенди разказват за рицаря разбойник Еразъм Предямски, който грабел от богатите и раздавал на бедните. Замъкът на благородника, наричан „славянския Робин Худ”, е друга забележителност на Словения. Страховитата крепост се е впила с кулите и стените си в 123 метрова скала недалеч от пещерата Постойна и продължава да внушава сила и непристъпност и днес - 8 века след построяването є. Рицарят, живял през 15 век, не бил от хрисимите и изтънчени благородници и не само обирал търговци, но и застанал срещу император Фридрих Трети в битката му за престола. Затова бил обсаден в планинското си гнездо. Но това не го уплашило, тунелите в карстовите скали му давали възможност да се запасява с провизии и дори да праща месо и плодове на неприятелите си. Прислужник обаче предал господаря си, посочвайки най-уязвимото му място. Храбрият рицар загинал не особено достойно, улучен от каменни гюлета в надвисналата над долината външна тоалетна на замъка. Легендите и колекциите от оръжия, ловни трофеи и картини, както и зловещата тъмница за мъчения, в която още се носят стенания, привличат в кацналия на камъните замък милиони туристи годишно.

Мнозина от тях после поемат към най-високия връх в Словения Триглав (2864 м), кацнал и на националния флаг, или към езерото Блед. Но никой не подминава Любляна. 300- хилядният град е най-тихата и уютна европейска столица с барокови сгради и къщи, потънали в цветя и зеленина. В центъра автомобилите се рядкост, хора сноват с велосипеди, а градският транспорт е с електрически бусове. Многобройните заведения край река Любляница предлагат Лашко пиво и ароматно кафе, а улични музиканти омайват с романтични балади и джаз парчета. Културата, изкуствата и науката в Словения са издигнати в култ, поради което и националният празник на страната - 8 февруари, е посветен не на битки и победи, а на най-великия поет на страната - Франце Прешерн. Това, заедно с вековете, преживени в западни империи,вероятно обяснява и спокойствието, високия стандарт на живот и реда в тази малка страна на прелеза между Балканите и Централна Европа.