Служебното правителство - „образ и подобие“ на този, който го назначава

„Ню Йорк Таймс“ обобщи тези дни завършилата дискусия на световните лидери в Давос в статия със заглавие „Давоските елити виждат „бездна“: Популистката вълна преобръща статуквото“ и цитира един от участниците там: „За първи път няма абсолютно никакъв консенсус. Всеки се е втренчил в бездната.“

Да, няма консенсус, а омраза, и радикализация. Това се видя при встъпването в длъжност и на Тръмп, и на Радев. Губещите неолиберални елити в Америка, довели света до бездната, крещят истерично „Тръмп е фашист“. У нас подопечните на тези елити, готвейки се за избори, започнаха да говорят срещу „комунистите“ с езика на онези, които са разнасяли на кол техните глави през 1942 г. Гроздан Караджов даде израз на неистовата ненавист на десницата към президента Радев, но същата ненавист има огромното мнозинство от българите към любимия за реформаторите Плевнелиев. Костадин Костадинов, шеф на музея в Добрич, написа: „Смея да твърдя, че огромна част от българския народ в момента мечтае следващото изречение, което Радев каже, да бъде „В името на народа сте осъдени на смърт“.“ Вървят разпадни процеси на неолибералната демокрация, проявяващи се в гигантски разделения, противопоставяния и ненавист от България, каквато я оставя след себе си Плевнелиев, до Америка, каквато я оставя след себе си Обама.

Това обяснява и невиждания ажиотаж по повод създаването на служебно правителство от Радев. Бойко Борисов вече прави от това предизборна кампания, обяснявайки, че то ще бъде на онези, които „взривяваха църкви“. Плевнелиев и той сипе предупреждения, даже на „барикада“ се кани да ходи. И у нас подконтролните на „големи началници“ неолиберални политически елити, изправени пред „бездната“, се страхуват от всеки и от всичко.

Служебното правителство най-вероятно ще бъде „образ и подобие“ на този, който го назначава. Така бе и при Плевнелиев - политическият избор на Борисов, сложил свой министър за президент, да му „пази мястото“. В неговото президентско говорене ясно звучаха езикът и пристрастията на крайната десница. За разлика от него Радев е първият президент, който не е бил в политиката, и му е по-лесно да действа неполитически, да търси общото за всички, да не дели хората на леви и десни, да не прави патологични антикомунистически пренаписвания на историята. Изборът на Плевнелиев преди пет години не бе изненада, това бе гласуване за статуквото, докато изборът на Радев и този на Тръмп бяха неочаквани и изненада. Те бяха протест срещу статуквото, от което бяха недоволни всички, и затова за Радев гласуваха хора от всички партии, което го прави първия национално избран президент..

Като профил Плевнелиев е силно свързан с неолибералната глобализация и тенденцията, задавана от Хилъри Клинтън и Барак Обама, довели света до олигархичната „бездна“, в която 8 души имат толкова богатство колкото половината човечество. А когато дойде на власт Обама, все още само няколкостотин души бяха тези, които имаха колкото половината човечество. За разлика от Плевнелиев, Радев не сипе думи на любов към хората и политиките, довели ни до бездната. Заявява, че „външната политика ще се основава на българския национален интерес“ и че ще казва не само „да“, но и „не“, щом това е от полза за България. Най-важните думи в речника на Плевнелиев бяха „аз“ и „европейски“. Като се има предвид досегашната тенденция, може да се очаква най-важните думи в речника на Радев да бъдат „ние“ и „национални интереси“. В света, видян през очите на Радев, най-големият проблем на нашето общество е несправедливостта и е нужна „борба срещу несправедливостта“. В света на Плевнелиев несправедливост няма, там той е щастливият обичан любимец на Обама и Меркел и затова очаква от народа да вика „ура“ за евроатлантическите висини, до които е издигнал страната. На прощавате обаче чу да му викат „Уу“. „Два свята“, както казваше един наш знаменит поет, „единият излишен“.

Служебните кабинети на Плевнелиев формално бяха безпартийни, но така подбрани, че да виждат света и провеждат политики по негов образ и подобие. Затова основни фигури от тях след това влязоха в правителствата на ГЕРБ и провеждаха тяхната партийна политика.

Какво можем да очакваме от Радев? Както и той сам заяви, водещата характеристика на хората, които ще предложи, ще бъде експертността им в определена сфера, не политическите им характеристики. Тя е необходима, защото за краткия срок от три месеца няма време тепърва да се учат да ръководят съответните ведомства, а трябва бързо и оперативно да решават съответни проблеми. Затова не можем да очакваме Радев да назначи за вътрешен министър физкултурник или социолог, за военен министър - бивш редник от трудовите войски, за икономически министър - юрист, който си няма хабер от икономика. Няма да бъдат политически калинки и политически назначения, характерни за компрадорски ориентирани политически елити, за които не съществуват национални интереси, а „големи началници“, чиито искания се изпълняват с лозунги за „европейски ценности“.

Може да се очаква, че сред назначените от него министри няма да има бивши служители на чужди държави или на финансирани от чужди държави организации, както беше при Плевнелиев. Докато Плевнелиев се хвалеше не с това, че е български, а „европейски президент“, Радев подчертава, че ще води „външна политика, основана на националните интереси“. В това отношение Радев ще следва една тенденция, която бе обявена и от Тръмп, който постави задача правителството да работи за Америка, не за глобалистки сили и интереси. Прави заявка да бъде национален, български президент, който не отхвърля ЕС и НАТО, но когато има противоречия на едни или други техни действия и решения с нашите интереси, заявява, че ще бъде на страната на тези интереси. Можем да очакваме, че Радев ще постави задачата правителството да работи за България, а не за някакви други сили и „ценности“, за каквито Плевнелиев ни обясняваше, че работил, до последните си думи в края на мандата,. Причини за неравенството и бедността са и действия, при които оставихме да бъдат унищожени проекти и извлечени ресурси за десетки милиарди. Радев поставя на първо място националните интереси. Затова, особено когато става дума за външен, военен, вътрешен министър може да се очаква, че профилът на предложенията на Радев ще бъде съвсем различен от този на Плевнелиев, който очевидно осъзнава това и сипе своите предупреждения, както предупреждаваше и Тръмп да продължи да води битка с Русия.