В трудни за страната ни моменти хората винаги са се обръщали към земята
Безспорно новата индустриална ера доведе след себе си ускорена урбанизация. За първи път в човешката история градът не просто се превърна в предпочитано място за живеене, но и в норма на висок жизнен стандарт и социален просперитет. Това от своя страна предизвика процесите на обезлюдяване в селските райони, промяна на традиционния начин на производство на храни, насърчи производството на продукти със съмнителни съставки, при които водещо е масовото потребление, а не качеството.
В последните години, особено в Европа, хората фокусираха своето внимание и насочиха усилия за опазване на околната среда, водите, реките; към възстановяване на традиционното селско стопанство, но разбира се с помощта на иновативни методи и модерни технологии. Като пример можем да посочим малките семейни ферми, както и социалното фермерство, при които се наблюдава висока социална добавена стойност за обществото.
Социалното фермерство съдейства за трудова интеграция на хора в неравностойно положение, с ниско образование или без образование, като целта е внедряване на нова политика, нов модел на работа, който води до подобрение на икономическия и социален живот в региона. Днес иновациите в селските райони все по-често са насочени към биоземеделието, възобновяеми енергийни източници, развитие на селския туризъм, предприемачество и др.
Целта на социалното фермерство е реализираната идея да носи социална промяна, имаща пряко влияние върху качеството на живот на местните хора. Включващото фермерство може да бъде стимулираща, полезна и лечебна дейност за хора, нуждаещи се от грижи или такива със специфични способности.
През 2004 г. в Европа е създадена работна група “Фермерство за здраве“, която дава възможност и стимул за развитие на селското стопанство в посока допринасяща за подобряване здравето на хората, опазване на околната среда като целта е предпазване от заболявания и насърчаване на здравето.
В България темата за социалното фермерство и развитието на малки семейни ферми не е особено позната, но в трудни за страната ни моменти хората винаги са се обръщали към земята. Днес сме свидетели на пълното обезлюдяване на цели региони от страната. Не е тайна, че почти цяла Северна България, която притежава отлични природо-климатични условия и в миналото е била селскостопанският стожер на страната ни с множество големи села, през последните тридесет години се обезлюдява с ускорени темпове. Още по-тежко е положението в полупланинските и планинските райони на Средна гора, Стара планина, Краището и Родопите, известни в миналото със силно развитото си животновъдство. Правителството полага максимални усилия за възстановяване на регионалния дисбаланс, но натрупаните през годините негативи не могат да се възстановят за 3-5 години. Затова е необходима воля и сътрудничество от страна на местната власт, бизнеса, неправителствените организации и гражданското общество.
Социалното фермерство включва иновативен подход за обвързване на земеделското производство със социални практики и дава възможност за получаване на висока социална добавена стойност за обществото, съчетано с производство на качествени и екологично чисти хранителни продукти. Важно е да отбележа, че през последните години се наблюдава тенденция на млади семейства, които искат да избягат от шума, динамиката и замърсяването в големите градове, отглеждайки своите деца сред чистата и спокойна атмосфера на българското село.
Социалното фермерство е многофункционална практика, отговаряща на нуждите на местната власт да създава работни места и да предоставя социални услуги в селските райони. То има основно предприемаческа насоченост и се реализира не с цел извличане на финансова печалба, а е насочено към екологични и социални цели, свързани с поминъка и живота на местните хора. Социалното фермерство включва различни инициативи, които интегрират в обществото лица с физически, умствени, психически и други здравословни проблеми, трайно безработни, наркозависими и др.
За развитие на социалното фермерство в страната са нужни общностна воля и подкрепа за стимулирането и популяризирането на тази дейност, обучителни програми за включващо фермерство, обучение на бъдещите фермери, информираност на местната власт и разработване на местни структури. Включващото фермерство дава възможност хората от уязвимите групи да се чувстват част от обществото с пълни права и задължения както и да дадат своя принос за добруването му.
През 2018 г. 44-ото Народно събрание прие Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика. Законът урежда отношения, свързани със социалната и солидарна икономика, условията, организацията и реда, по които работят социалните предприятия, взаимодействието с държавата и общините и мерките за тяхното насърчаване.
България има отлични природо-климатични дадености за развитие на земеделие и животновъдство. От друга страна все повече хора желаят да консумират качествена, чиста и необработвана храна, но достъпът до нея е силно затруднен. Разбира се, необходима е и активна разяснителна и рекламна кампания за дейността на малките семейни и социални ферми, и най-вече за произведената от тях продукция.
Социалното фермерство е широко застъпено и с установени традиции в страни като Австрия, Естония, Финландия, Норвегия, Италия, Турция, Нидерландия, Германия и др. България, чрез различни институции и сдружения, през годините участва в съвместни проекти с тези страни за разработване на методика за развитие на социално фермерство чрез иновативен и приобщаващ подход, основан на треньорството и наставничеството и базиран на идеята за развитие на обучението и ученето на работното място. Тези проекти предвиждат работа с фермери, социални работници, селски общности и хора със специални потребности, като основното мото е, че основата, на която стъпва социалното фермерство са уважение и признание ценността на всеки, както и стремеж за „здрав“ начин на живот.
Социалното фермерство предлага решение за много въпроси, които са изключително важни за обществото – реализация и интеграция на хора от уязвими групи, здравословен начин на живот, опазване на околната среда, изграждане на общности, създаване на услуги, насочени към развитие на местните региони, разкриване на нови работни места, финансова независимост и устойчивост.
В държави от Централна и Западна Европа, като Австрия, Нидерландия, Швейцария, са популярни фермерските пазари в големите градове, където веднъж седмично фермери предлагат директно на потребителите своята качествена и екологично чиста продукция. Също така голяма част от фермите имат свои магазини и ресторанти, където предлагат собствена първична и преработена продукция. В България през последните години също наблюдаваме организирането на фермерски пазари, към които се проявява голям интерес.
Може да се помисли и за създаване на местни „зелени пояси“, с което да се насърчава производството на екологични храни. Във връзка с иновациите и новите технологии ще бъде много полезна работата на интернет платформа, която да свързва директно производители и потребители.
В този контекст на мисли искам да напомня, че една от най-успешните демографски и регионални политики е тази, прилагана във Франция от времето на Дьо Гол. При нея се отпускат нисколихвени и безлихвени кредити с дълъг срок на погасяване на многодетни семейства за развитие на малък и среден бизнес, най-вече в сферата на земеделието, животновъдството, хранителната индустрия, хотелиерството и ресторантьорството в провинциалните части на страната. Основната идея е, че ако един такъв бизнес е устойчив, той ще се предава от поколение на поколение и ще спомогне за предотвратяване на свръхконцентрация на население в големите градове и по-равномерното му разпределение по територията на страната.
В резултат на тази успешна политика Франция и до ден днешен е с един от най-високите проценти селско население в развита Европа - около 20%. Има запазено силно развито селско стопанство и е лидер в Европейския съюз по произведена селскостопанска продукция.
Труд
