Сръбска светиня ли е Рилският манастир?

Документално е известно, че е основан от българския национален светец Иван Рилски, роден през Х век

Следата е кулата, издигната през 1334-1335 г.

Тези дни нашата общественост бе потресена от новина, дошла от западната ни съседка. Някакво лице от Сърбия на име Джордже Боянич, който сам се титулува „професор”, гръмко обяви Рилския манастир за „страж на сръбската история и духовна култура” и „знак на сръбското православие и просвета”. Боянич твърди, че фрески в манастира били изпълнени на „старосръбски език” и изобразявали сръбски владетели и светци, а българите нарочно ги замазвали с боя и скривали от света.
Обикновено не се занимавам с подобни маргинали, но случаят е интересен и с някои други аспекти. В интернет видях, че Đorđe Bojanić е от Ниш и списва ултранационалистическия сайт „Српска историja“ (https://www.srpskaistorija.com), чиито девиз е: „С вяра в Бога, краля и Отечеството!“. В уводната статия на сайта е отбелязано, че той е създаден „за да съхрани паметта за значими, драматични, интересни исторически събития, за съдбите на хора и народи...в опит да почисти праха от историческите факти и да възстанови сръбското национално съзнание и култура.” За изкушените от историята ще отбележа, че вътре са отбелязани телефона и мейла на Боянич и всеки българин може да изрази по подобаващ начин мнението си за него!

Дори бегъл поглед в съдържанието на „Српска историja“ показва крайния национализъм и шовинизъм на пишещите в него. Освен патриотарските тези, за сайта е характерен войнстващ антизападен дух. Статиите в тази насока са многобройни, но ще цитирам само един пасаж от статия на самия Боянич отпреди десетина дни: „За пореден път върху Сърбия се упражнява неимоверен натиск от страна на нашите „съюзници и приятели“ американци, англичани, французи и германци, които ни намушкват кой знае колко пъти с „нож“, но сега с четири „ножа“...във всяка болезнена рана по един [нож]: за Косово, Република Сръбска, Войводина и Санджак. Същото като в Черна гора...и все с помощта на местни наемници, гадове и предатели.”

Съвсем естествено сайтът „Српска историja“ прелива от любов към „братския руски народ”. Достатъчно е да се спомене публикацията отпреди няколко години, когато Джордже Боянич започва в Сърбия важна инициатива заедно с руския си колега Александър Николаевич Муравьов. Целта е да се допринесе „за укрепването на приятелството между Русия и Сърбия, като обучават своите сръбски и руски ученици от ранна възраст на любов към Русия и Сърбия и техните народи.”

Аз съм на 66 години и отлично помня какво означаваше нашата „вечна” любов с „братушките”, която, според комунистическия идеолог Георги Димитров, бе необходима за България като „слънцето и въздуха за всяко живо същество”. Право на сърбите е сами да си преценят дали искат да ползват нашия горчив исторически опит. Неведнъж обаче съм предупреждавал, че в момента Сърбия е основен руски съюзник на Балканите, а това оказва въздействие и в Европейския съюз чрез нейното вярно протеже – „троянския кон” Република Северна Македония!

Но защо Джордже Боянич избира да се гаври именно с Рилския манастир – най-голямата светиня на българщината. Та нали е документално известно, че той е основан от българския национален светец Иван Рилски, роден през Х в. в близкото кюстендилско село Скрино. След години на испостничество край родното си място, св. Иван се заселва в пещера дълбоко в дебрите на Рила. Той става отшелник, а славата му на проповедник бързо се разнася из цялата огромна тогава Българска империя. Обладан от християнска ревност, българският цар Петър I изминава близо 500 км от дворците във великолепната си столица Преслав до пустинята на Рила, само за да срещне с него. Това още повече увеличава славата на Иван Рилски и към него прииждат ученици от цяла България. След кончината му на 18 август 946 г. в Рила е основан общежителен манастир, който с малки прекъсвания действа и до днес.

Османското нашествие в края на ХІV в. спира за векове естественото развитие на проспериращата българска държава. Страната е напълно разорена, но още през XV в. се появяват родолюбиви българи, които се заемат със задачата да възстановят старите и да построят нови храмове и обители. В мрачните времена на робството по-заможните хора следват примера на изчезналите български царе и боляри и даряват манастирите с имоти, ремонтират и издигат сгради, зографисват църквите и даряват икони. Така са възобновени Рилският, Драгалевският (1476), Бобошевският (1478), Погановският (1500) и други манастири.

Руска икона от 1780 г. с житийни сцени на св. Иван Рилски, рисувана от Уралската школа и пазена в частна галерия в Екатеринбург.

Особено характерен е примерът именно с Рилския манастир. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено е пренесъл мощите на св. Йоан Рилски в столицата Търновград. След превземането на града от османците българите решават да ги върнат обратно в Рила, където да възобновят стария манастир на светеца. Това е прекрасно разказано от големия български писател от ХV в. Владислав Граматик в неговата „Рилска повест“. Там става дума за тримата братя Йоасаф, Давид и Теофан, синове на крупнишкия епископ Яков, които възстановили манастира през 1469 г. Ясно е написано, че те са „благочестиви и благородни по потекло, а по народност – българи“.

Пренасянето на мощите на св. Иван Рилски нарочно е превърнато в истинска демонстрация на българщината. Процесията преминава първо през последното убежище на цар Иван Шишман – Никопол, в който е приета от „боляри и някой си велможа Богдан жупан.“ Много българи срещат мощите на светеца в София, където „велможи и свещеници“ придружават процесията далеч извън града, „мнозина по-избрани мъже — на коне, други — пеша, а повечето с жените и децата – боси.“

Така манастирът е възстановен, а неговият апогей е през ХІХ в., когато той добива сегашният си вид с усилията на целия български народ. Майстори от всички краища на страната градят усилено в продължение на 30 години неговите яки стени, сгради и църкви. Две отлично защитени порти, Самоковската и Дупнишката, свързват обителта с останалия свят. Килиите и помещенията за гости са разположени на цели четири етажа, които са оформени красиво с дървени стълбища, колони и чардаци.

Център на манастира безспорно е църквата „Св. Богородица”, издигната през 1837 г. Тя е апотеоз на българското Възраждане и на зараждащия се национален порив. Сградата е трикорабна и с пет купола. Фреските й са изпълнени от най-добрите български възрожденски художници и включват 1200 сцени и отделни образ. Много красив е и позлатеният иконостас с фина ажурна дърворезба.

В обителта се пазят великолепни български икони от Средновековието до ХІХ в., сред които изпъква най-ранният портрет на св. Иван Рилски от ХІV в. Невероятно произведение на изкуството е изработеният за 12 години от монах Рафаил кръст, на който на минимално пространство са разположени 104 сцени и 650 миниатюрни фигурки. Безбройни са и книгите, писани в Рилския манастир и съхранявани днес в библиотеката му и в други български хранилища.

Но сръбска следа там наистина има. Това е кулата, издигната през 1334-1335 г. от протосеваст Хрельо - един от велможите на сръбския цар Стефан Душан. Този строеж показва огромното значение, което българският светец Иван Рилски е имал в целия православен свят. Така например през 2017 г. с проф. Пламен Павлов видяхме икона на българина в далечния руски град Екатеринбург, рисувана от т. нар. Уралска школа през 1780 г. Впрочем Хрельо е прогонен от Сръбското царство и става монах в Рилската обител, а на 27 декември 1242 г. е убит от убийци, пратени от Стефан Душан.