Труд
Автор:
Спирдон Спирдонов
Бойните вертолети „Пантер” могат и да танцуват. И то много красиво. Да! Правят го пилотите от Военноморската авиобаза „Чайка”. Единствената жена сред тях е старши лейтенант Филипа Борисова. През 2009 г. влязла във факулет „Авиационен” на Националния военен университет „Васил Левски” в Долна Митрополия. Съдбата си казала думата. Точно тогава модерните машини били приети на въоръжение от моряците.
Филипа Борисова има късмет и по време на летателния си стаж като курсант в авиобаза „Крумово” през юни 2014 г. Само месец преди това бе възстановена летателната годност на вертолетите Бел- 206 след тригодишно прекъсване. Като обучааема трябваше да изпълнява полети на висене, по кръга и в зона. Завършва през 2014 г., като първенец на специалността „Организация и управление на тактическите подразделения от Военновъздушните сили” и получава първите си офицерски пагони - лейтенантските.
Професията да служи на Родината я изпраща от София във Варна. „През цялото си детство съм гледала тренировките и парадите за Гергьовден. Когато бях в седми клас, реших, че искам да стана пилот. Не казах обаче на майка ми, че ще кандидатствам. Никой не знаеше освен мен и когато ме приеха, не можех да повярвам. Майка ми се разсърди, когато й се обадих, за да й съобщя новината. След две седмици ми звънна, за да ми каже, че ме подкрепя”, споделя старши лейтенант Борисова. Днес има подкрепата и на малката си дъщеричка, която не крие желанието си да лети с мама. А майка й Филипа няма нищо против да я наследи в професията.
Да служиш във военноморската авиация съвсем не е лесно. Може би е още по-трудно за жена. Тя обаче го прави успешно вече пет години. Предшественичката й във ВМС управлявала хидроплан. Това било преди... половин век. Така че старши лейтенант Борисова си е сериозен пример за пробив в мъжката професия. Не е само тя обаче. Нейни колежки управляват вертолети в авиобаза „Крумово” или военно-транспортни самолети. Други отдавна са опровергали поверието, че жена на кораб носела нещастие.
Началото винаги е трудно. Първият й полет продължил само 30 минути, но смъкнала 3 кг от напрежение. Но пък, по нейно признание, бил много емоционален. След това идват отговорностите да бъдеш в бойния строй на авиобаза „Чайка”. Тази година формированието ще направи 60 години. От 1 август 2012 г., екипажите на вертолетите „Пантер” носят денонощно дежурство за участие в операции по търсене и спасяване и оказване на помощ. Имат подготовка и способности да спасяват човешки живот в морските простори на страната, на бедстващи кораби, плавателни средства и летателни апарати. Задачите по време на дежурството включват още оказване на помощ и съдействие на държавната и местна власт, институции и организации при природни бедствия, катастрофи и промишлени аварии на територията на Варненска, Бургаска, Добричка, Шуменска, Русенска, Силистренска, Разградска и Търговищка области.
Да, танцуването е атрактивно. Обикновено пилотажът от единичния вертолет също спира дъха на хората. Но, за да се стигне до тези демонстрации, се полага много труд. Главното, обаче са конкретните задачи. Едва ли отстрани човек може да си представи как се покриват високите нормативи за участие с успех във взаимодействие, например, със Специалния отряд на ВМС за овладяване на взет от терористи кораб с различни способи на десантиране!
Смелата дама знае пет езика и следва своите мечти. Като всеки военен мечтае да стане генерал. Засега обаче, задачата пред нея е да стане първи пилот. „В началото започва една борба с управлението, за да успееш да задържиш вертолета на висене, което е доста трудно. Най-важно е да се следят оборотите на носещия винт, скоростта, двигателите, хидравликата”, дава професионални съвети.
За службата говори с лекота и с голяма доза позитивизъм. Смята, че професията на пилота повече дава, отколкото взема. Научила я на дисциплина, станала по-организирана и в живота. Намерила е начин да съвместява служебните задължения с грижите за тригодишната си дъщеря. Не се оплаква, а се стреми по нищо да не отстъпва на колегите си от силния пол. Армията, флотът и авиацията му са станали нейния живот.
Управлява супермодерен вертолет
Машината развива скорост до 324 км/ч, а на борда си освен двамата пилоти, може да се качат и 10 командоси. Може да се използва за контрол и наблюдение на морските пространства, за медицинска евакуация, за борба с терористи и пирати. Хубавото е, че има приложение и в мирно време. Оборудвана е с 20-мм оръдие, система за кацане на корабна палуба, оптико-електронна система за наблюдение, включително в инфрачервения спектър, радар с режим за МТО наблюдение и търсене на обекти на морската повърхност, система с надуваеми поплавки за аварийно кацане на вода, система за рапелинг с четири точки за окачване, очила за нощно виждане, носилки, окачване за товари и др.
За нея
Не й липсват самочувствие и амбиция
Старши лейтенант Борисова сравнително бързо се адаптира към колектива, обстановката и службата във Военноморските сили. Като една съвременна дама, не й липсва самочувствие и амбиция, и като млад човек, в нашия динамичен свят, иска нещата да се случват сега и на момента. Но професията „пилот”, изисква време. Всичко в авиацията се случва систематично с постоянно надграждане на подготовката, както теоретична, така и практическа. Разбира се добрата езикова подготовка и упоритостта, които старши лейтенант Борисова притежава ще й бъдат от полза за понататъшното й развитие, като пилот от Военноморските сили на Република България. Аз й пожелавам здраве, търпение и равен брой излитания и кацания!
Подполковник Спас Спасов, командир на авиобаза "Чайка"
Продължава традицията
През тази година ще отбележим 70 години от постъпването на първите жени пилоти в армията. Старши лейтенант Борисова и други дами с пагони днес са продължители на това начало. Ние се радваме за всеки един летец пилот. Напълно подкрепяме навлизането и на жени в армията и приветстваме, включително и старши лейтенант Борисова, която се доказва наравно с другите си колеги във флотската авиация. Тя показва, че няма военна специалност само за мъже. Не е лесно и за това заслужава адмирации.
Полковник Невяна Митева, председател на сдружението на жените военнослужещи
Беше много добър курсант
Тя е първото момиче, което завършва факултет „Авиационен” и лети във военноморска база „Чайка”. Има отлична подготовка. От нейния випуск летци само тя бе момиче и завърши като първенец на специалността „Организация и управление на тактическите подразделения от Военновъздушните сили”. Преподавателите й са категорични, че се обучаваше систематично и задълбочено. Уважавана бе от останалите курсанти. Държи на колектива. Това са качества, които очевидно й помагат и сега, когато изпълнява задачи във флотската авиация.
Полк. доц. д-р Живо Петров, заместник-декан на факултет "Авиационен" на НВУ "Васил Левски"
