Стивън Банън - Стратегът

Стивън Банън се превърна в една от най-обсъжданите и спорни личности в САЩ тази седмица, след като новоизбраният президент Доналд Тръмп го определи за свой главен стратег в бъдещата си администрация. Формалният повод доведе до вълна от критики срещу Банън, когото дори някои негови съпартийци републиканци смятат за крайнодесен расист.

Само няколко месеца след като пое кормилото на победната предизборна кампания на Доналд Тръмп, Стивън Банън убедително се нареди сред най-влиятелните хора в Съединените щати с гръмкото си назначение в Белия дом като “главен стратег”. А едва доскоро Банън бе “само” председател на борда на неособено популярния консервативен информационен уебсайт “Брайтбарт нюз”, който е обвиняван от либерали и демократи, че предоставя трибуна на привържениците на теорията за превъзходството на бялата раса.

В същото време Банън, подобно на самия Тръмп, може да се похвали с доста пъстра биография, която съвсем не кореспондира с тази на традиционните американски чиновници и бюрократи. Роден е на 27 ноември 1953 г. в Норфолк, Вирджиния, в семейството на ирландски католици, които са явни привърженици на Демократическата партия и на президента Джон Кенеди. Завършва държавния Политехнически институт в родния си щат, а след това получава и магистърска степен по науки за националната сигурност във Вашингтон.

От оскъдната предоставена от военните информация става ясно, че Банън е военноморски офицер, служил на разрушителя “Пол Фостър”. Негов колега разказва и за участие в мисията “Орлов нокът” в Персийския залив през 1980 г. Хвали бъдещия стратег как работел в Пентагона по 12 часа на ден, докато паралелно следвал. Още тогава популяризира крайните си консервативни възгледи.

След армията Стивън Банън завършва през 1983 г. с отличен успех още една магистратура по бизнес администрация в Харвард. Оттам започва работа в “Голдман Сакс” като инвестиционен банкер, а 7 години по-късно заедно със свои колеги поема ръководството на “Банън&Ко” - бутикова инвестиционна банка, специлизирана в медийната сфера. След продажбата на компанията отива в Холивуд, където става продуцент на няколко филма, първият от които е “Тит” (1999 г.) с Антъни Хопкинс по пиесата на Уилям Шекспир “Тит Андроник”. След това задълбава в документалната тематика с победата на Рейгън срещу СССР в студената война. Участва в ленти като “Събуждането на консервативната жена”, “Непобедената”, посветен на бившата кандидатка за вицепрезидент Сара Пейлин, и режисира “Окупираните без маска” - критичен поглед към движението “Окупирай Уолстрийт”, създаден заедно с Андрю Брайтбарт. Двамата създават “Брайтбарт нюз”, а през 2012 г. - след смъртта на съдружника си, Банън е изпълнителен председател на борда на медията. Помага за написването на разследващата документална книга “Парите на Клинтън”. През 2015 г. се нарежда сред 25-те най-влиятелни личности в политическите новинарски медии.

Стивън Банън е успял да се ожени и разведе три пъти. От първия брак има дъщеря Морийн, възпитаничка на “Уест Пойнт” и участничка във войната в Ирак. С втората съпруга, с която имат две близначки, се развежда на фона на скандал с насилие и заплахи. Тя твърди, че Банън бил и явен антисемит.

Самият той се определя като консерватор, макар че бивши колеги го смятат за твърд привърженик и дори лидер на т.нар. Движение за алтернативно дясно, което отхвърля традиционната десница в САЩ и се обявява открито срещу имиграцията, мултикултурализма и политкоректността. Което е в пълен унисон с популистките предизборни изказвания на кандидата за президент Доналд Тръмп. Една от основните платформи на “алтернативните десни” е именно “Брайтбарт нюз”, която дава платформа на противници на гей браковете и равнопоставеността на половете. Което логично събра Тръмп и Банън в битката за Белия дом през август.

В момента бъдещият главен стратег е в отпуск заради новите си задължения, но “Брайтбарт” - гласовит помощник на британския Брекзит, вече обяви планове да открие свои клонове в Германия и Франция.

Съветник на президента

Въпреки че Доналд Тръмп обяви Стивън Банън за свой главен стратег, официалният пост в Белия дом е “съветник на президента”. За първи път длъжността е създадена през 1969 г. и на нея е назначен икономистът Артър Бърнс, който година по-късно поема Федералния резерв.

По време на двата мандата на Бил Клинтън постът се съсредоточава около комуникациите. При Буш-младши съветникът отговаря и за медиите, и за писането на речи, а под ръководството на Обама тази длъжност се съвместява от трима души, в чието портфолио влизат и връзки с обществеността.

За него

Най-опасният политически агент

Наричат Стив Банън най-опасния политически агент в Америка. Познавам го от много години и знам, че е изключително способен и висококвалифициран човек, който обича да побеждава и знае как да постигне една победа. Вярвам, че е сред най-добрите таланти в политиката, с опит и експертиза.

Доналд Тръмп, новоизбран президент на САЩ

Не е толкова страшен

Стивън Банън не е толкова страшен, колкото го описват критиците му. Познавам го много добре, работила съм рамо до рамо с него. Според мен обвиненията, че бил расист, антисемит, сексист и националист, са крайно несправедливи. Той е брилянтен тактик и истински генерал на бойното поле на нашата кампания.

Келиан Конуей, мениджър на кампанията на Тръмп

Расист, който трябва да бъде уволнен

Назначаването на расистка личност като Банън на висок държавен пост е абсолютно неприемливо. В демократичното общество можем да спорим по различни проблеми, но расизмът и фанатизмът не могат да бъдат част от каквато и да е публична политика. Призовавам Доналд Тръмп да отмени неговото назначение.

Бърни Сандърс, сенатор и бивш кандидат за президент

По-умната версия на Тръмп

През март напуснах “Брайтбарт нюз”, когато ми стана ясно, че Банън е решил да го превърне в личен вестник “Правда” на Тръмп и че лоялността към него е по-силна от тази към служителите. Банън е отмъстителна и гадна личност, известен е с обидите си към предполагаеми приятели и със заплахи към враговете си. Банън е по-умната версия на Тръмп, който ухажва големите имена, а после ги използва за лични цели.

Бен Шапиро, бивш редактор в “Брайтбарт нюз”