Труд
Автор:
Владислав Апостолов
Мeсец преди да навърши 77 години Стивън Кинг е актуално име в киното покрай проекта за нова екранизация по прочутия му кратък разказ “Маймуната”. Но самият той заприлича на маймуна с политическото си поведение. Някогашният крал на ужаса се превръща в ужасен клоун в служба на кампанията на Камала Харис за изборите в САЩ. Според някои коментатори той се държи като човек без достойнство, заслепен от омразата си към Доналд Тръмп.
Стивън Кинг обяви, че вече убеждава привърженици на Тръмп да гласуват за Камала, но най-вероятно е да стане обратното. Заблудите на автора са се просмукали и в творчеството му. Преди време той пусна новия си роман “Холи”, който либералната преса вече похвали като “най-политическата му книга”. В свои възбудени рецензии презокеански журналисти несръчно повтарят като стадо как Кинг е вкарал темите за “расизма, хомофобията, протеста на Капитолия от 6 януари, 2021-а и Доналд Тръмп”. Ала повечето нормални хора извън американските прогресивни медии не са изненадани от поредната посредствена пропаганда, която така нареченият културен елит на САЩ бълва в пространството с индустриален размах.
Факт е, че от известно време “Кралят на книжния страх” в модерната поп култура става за смях в реалния живот. Стивън Кинг редовно влиза в заглавията с умопомрачителни изцепки и гафове. Преди време той написа, че ако Русия имаше за президент жена вместо “пълен с тестостерон лидер”, като Путин, войната щеше да е приключила. Припомниха му как именно по времето на Екатерина Велика руските граници се разширяват драматично и то на запад. Всъщност той едва ли е знаел това.
А малко по-рано руски шегаджии се свързаха с него и го накараха да вярва, че говори със Зеленски, а преметнатият световен автор изрази подкрепата си за Степан Бандера и батальона “Азов”. После пробва да се оправдае, че станал жертва на номер и дори не бил чувал за човек на име Бандера. Но в разговора Кинг е записан да казва как той е “велика личност” и дори го сравнява с бащите-основатели на САЩ.
Като цяло войната в Украйна разкри менталната и морална мизерия на Стивън Кинг. Но и преди това той вече беше адски скъсал със здравия разум. Но пък за момент бе и мишена на собствените си фенове-либерали. Писателят и изявен прогресист бе нападнат от своите хора за изричането на една проста истина - качеството е по-важно за изкуството от вкарването на задължително разнообразие от сексуални и етнически идентичности. Но за комисарите на парализиращата политическа коректност подобни думи са недопустими и непростими. От любимец на левичарите Стивън Кинг се превърна в техен враг.
Той направи коментара по повод едни номинации за “Оскар”, които бяха осъдени от западните медии като прекалено “бели” и “мъжки”. Кинг, който е член на Академията и гласува в три от категориите, изрази напълно нормална позиция, която трябва да бъде водеща за всеки артист. Естествено, че качеството е по-важно от идеологията и етническото, сексуално разнообразие. Но не и в съвременния културен пейзаж, което обяснява зрелищния регрес в художествената стойност на книги, филми и сериали през последните години. Най-важното нещо вече е дали в съответното произведение има квота за силни жени, чернокожи лесбийки или трансджендър младежи.
За думите си Стивън Кинг беше атакуван в десетки медии и от хиляди активисти в социалните мрежи. В крайна сметка той се подчини, извини и написа виновно колко всъщност било важно да има репрезентация на малцинства в изкуството. Но и това не беше достатъчно за радикалите, които дъло време бяха възмутени от “расизма и сексизма на стария бял мъж”.
Американският автор все още е смятан за крал на модерния хорър, въпреки изявите му като шут онлайн. Книгите му са продадени в над 350 милиона копия, което го прави един от най-успешните писатели на нашето време. Кинг е и един от най-екранизираните писатели с повече от 300 кино и тв заглавия по негови произведения. Той е автор на повече от 60 романа и над 200 кратки разказа. Притежава десетки престижни литературни награди за отделни творби и цялостно творчество.
През годините Кинг се бори със собствените си демони и мрачните пасажи от личната му биография. В началото на 70-те години на миналия век той се пристрастява към алкохола. През 1974-а излиза един от безспорните му шедьоври - “Кери”. По това време той описва себе си като почти неспасяем алкохолик, който пиян произнася слово на погребението на майка си.
Паралелно с пиенето развива зависимост и към наркотиците. Но не престава да пише. Всъщност някои от най-големите му фенове смятат, че това е бил най-продуктивният период на автора. За тях книгите на изчистилия се Кинг просто не са същите. Алкохолът, дрогата и борбата с личните демони са допринесли за обогатяването на мрачните светове, родени от неговото трескаво, извратено въображение. Но явно са се отразили драстично на възможността му да възприема реалността. Днес той е бивш наркоман, но настоящ прогресивен либерал.
Говори глупости за политика
Стивън Кинг е надценен автор на ужаси, но е тотален аматьор в анализите на реалния свят. Говори пълни глупости за политика. Не разбира от икономика, няма поглед върху американската история и винаги заема твърдо партийни позиции на сраната на Демократите, независимо от логиката и доказателствата. Беше един от най-големите фенове на Обама, а в последните години се излага постоянно в опитите си да обясни какво се случва в САЩ и по света.
Мат Уолш, автор и политически коментатор
Никой не пише като него
Режисирал съм “Изкуплението Шоушенк”, “Зеленият път” и “Мъглата” по Кинг. Повярвайте ми - никой не може да пише като него. Той има гениален усет за изграждане на образи, с които всеки може да се идентифицира. Притежава и великолепно чувство за хумор и ритъм, а в създаването на усещане за заплаха просто няма равен. Един от най-важните гласове в модерната литература.
Франк Дарабонт, режисьор и сценарист
Спори с Кубрик за “Сиянието”
Екранизацията на Стенли Кубрик по романа “Сиянието” е в пълен разрез с перспективата на Стивън Кинг и затова двамата не се разбират. В “Сиянието” Кубрик разгръща две от любимите си теми - вечността на злото и човекът като убиец през вековете. А Кинг е воден от основанията на морала и представя централния персонаж като алкохолик, измъчван от вина. Самият Кинг е писател, който е имал проблеми с пиенето
Брет Истън Елис, писател
През 80-те пороците на Кинг са в разгара си и той признава, че почти не си спомня как е написал “Куджо”, защото през цялото време е бил пиян и надрусан. В автобиографичната книга “За писането: Мемоари на занаята” Кинг споделя как в края на 80-те семейството и приятелите му се намесват. Те му показват, че живее заобиколен от бирени кутии, цигарени угарки, кокаин, Ксанакс, Валиум, Никуил, сироп за кашлица и марихуана. Кинг търси помощ и успява да се откаже.
