Столична община за паметника пред НДК: Думата на творците не е закон

Автор: Труд
Столична община за паметника пред НДК: Думата на творците не е закон

Художникът Светлин Русев в гневно писмо, изпратено до в. "Труд”, призова Столична община да не събарят паметника на Валентин Старчев пред НДК.

Той цитира чуждестранни експерти, които защитават композицията "1300 години България". Защо не питахте за мнението на художниците и архитектите, преди да вземете това решение, пише Русев. "Труд" си направи труда да сондира мненията на други експерти, а също и на общинските власти.

От Столична община не дадоха уточниха кога ще започне демонтирането и повториха, че то ще се осъществи "в рамките на летния сезон". "Общината ще изпълни решението на СОС, потвърдено и от българския съд на всички инстанции - гласи писмен отговор от ведомството на въпросите на в. "Труд". - При сблъсък на обществени интереси трябва да се отчете този с по-голяма представителност и по-голямо основание. Всички военно-патриотични организации у нас, както и мнозинството софиянци, настояват за изпълнението на решението на СОС. Уважаваме мнението на изявилите се по темата творци, но то не се споделя от мнозинството граждани и не може да задължи институциите в една или друга посока, нито да служи за отмяна на решение на СОС или такова на българския съд."

А ето какво казаха някои от художниците и скулпторите по наболелия въпрос за паметника, познат и с едно сочно прозвище.

 

Скулпторът Стефан Начков: Тодор Живков го откри незавършен

Тодор Живков откри паметника незавършен, разказва известният български скулптор Стефан Начков. Аз лично съм участвал в издигането му. Ето как стана. По това време бях главен художник на бронзолеярната “Илиянци” към СБХ. Пристигна тогавашният министър на културата Георги Йорданов с охраната си и събра всички заинтересовани - автора, архитектите, директора на бронзолеярната и мен. Не сме сядали, говори ни на крак. "От ЦК ми възложиха да ви питам дали може след месец да се открие този паметник? Поканили сме делегации от 87 държави за откриването."

Три пъти ни пита ще стане ли, никой не посмя да каже, че това не е възможно. Охрана му беше мой приятел от казармата - Любомир Божков. Извиках го настрана и му казах, че паметникът няма как да бъде готов в този срок. А той ми казва: "Кажи на министъра". Аз обаче не му казах - не беше моя работа. Това трябваше да кажат авторът Старчев, архитектът...

От този ден се започна една 24-часова работа. Жена ми ми носеше вечерята там. Вдигахме невъобразим шум по цели нощи - режехме с флексове, хората, които живееха наоколо намразиха паметника още преди да бъде открит. Разбираемо е - направо им скъсихме живота.

Последната нощ преди датата съм се катерил по паметника да замазвам с гипс между елементите - те са кухи отвътре. Където няма метал, съм го запълвал с гипс. Отгоре съм боядисвал със зелена боя - все едно е бронз.

След тържественото откриване ни дадоха още 10 дни да го довършим, но въпреки това и този срок не ни стигна. Дойде Индира Ганди да го разгледа и тя беше първият държавен глава, който го видя в горе-долу готов вид.

Според Стефан Начков паметникът "1300 години България" е струвал на държавата около 300 хиляди лева тогавашни пари. Това е един от най-големите български паметници, казва скулпторът. Начков смята, че ще бъде грехота да се премахне паметника. Авторът е жив и композицията може да бъде възстановена, при това няма да струва много скъпо, казва скулпторът.

Тогавашният министър на културата Георги Йорданов изрази уважението си към Стефан Начков, но беше скептичен по отношение на разказаната от твореца история. "Съгласен съм напълно с мнението на Светлин Русев за запазването на паметника", каза г-н Йорданов.

Паметникът e открит на 20 октомври 1981 г. Изпълнението на скулптурните и строително-монтажните работи трае около година, като средствата за това са отпуснати от Българските професионални съюзи.

 

Художникът Иван Яхнаджиев: Не го искаме в нашия град

Паметникът няма достатъчно естетически качества, смята известният художник Иван Яхнаджиев. Мисля, че трябва да се премахне. Не му е мястото там, особено с оглед на предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС. Той е една социалистическа творба и не го искаме в нашия град. Хората, които искат той да бъде запазен са все колеги на Старчев, с които заедно управляваха и си раздаваха навремето места за скулптури, сами си се одобряваха, сами си решаваха всичко.

Що се отнася до статията на Светлин Русев, мисля, че е манипулативна, както той често прави.

 

Авторът на паметника "1300 години България" Валентин Старчев : Произведението още може да бъде възстановено

Прочетох статията на Светлин Русев в „Труд“ и изцяло заставам зад неговата позиция. Той е предложил категорично и професионално разсъждение върху проблема. Цитирал е и големи чуждестранни архитекти, които също се обявяват против демонтирането на паметника „1300 години България“.

Произведението още може да се възстанови и осъвремени професионално, с малко намеса, и съответно, с малко средства. Аз съм готов да работя по възстановяването.

Но защо се стигна до това състояние на паметника? Той беше докаран дотук от Общината, която имаше задължението да се грижи за него, както се грижи за други скулптурни композиции в София. „1300 години България“ беше изоставен.

Относно писмото на заместник-кмета на Столична община Тодор Чобанов, в което ми се предлага да оглавя идеен проект за разполагането на демонтираните пластики в парка на Националния исторически музей, мога само да кажа, че не съм съгласен. Дори няма да отговарям на такова писмо. Паметникът е мислен като цяло произведение, елементите не трябва да бъдат разпръсквани. Ако това бъде сторено се губи стойността. Бих желал да кажа и още нещо важно - аз искам да ги има и двата паметника. И „1300 години България“, и мемориала на загиналите от Първи и Шести пехотен полк. Не съм против нито една творба.

 

Павел Койчев: Не трябва да се унищожават скулптури

Няма да коментирам нищо конкретно, но мнението ми е, че не трябва да се разрушават паметници. Против събарянето на произведения на изкуството съм.

 

Георги Чапкънов: Българите сме свикнали да рушим

Ние сме свикнали да рушим. Това е голямата беда на българина. Моята принципна позиция е против това да се събаря.