Страданията на героя с колелото

Според скопски съдии манифестирането на българското народно съзнание е най-голямото престъпление

Всеки се смята свободен да чете всичко и да изгради мнение за проблемите

Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Ангел Митрев от Скопие е една от най-харизматичните личности сред българите в Македония. Въпреки ударите на съдбата, той ще бъде запомнен с неговия патриотизъм, огромна физическа и психическа сила и доброта. По време на събитията от април 1941 г. решава да демонстрира българското си родолюбие като изминава разстоянието от Скопие до София с колело.

По-късно като новобранец печели първо място по бягане - обиколка на царския дворец. Купата му е връчена лично от цар Борис III. В българската казарма научава всички патриотични и стари градски песни. През последвалите години те ще му бъдат утеха в страданията.

Голготата на Ангел Митрев започва след 1944 г., когато в родното му Скопие се завръщат югославските власти. Въпреки терора и пропагандата, той не крие българската си идентичност. За своята дейност е осъден на пет години затвор. При излежаването на присъдата се запознава и с други арестувани българи, на които грабва сърцата с неговия прекрасен глас. За този период той по-късно си спомня: „Докато бях в затвора, постоянно си тананиках и си повтарях думите на нашенските песни, а в тях е цялото богатство на българския език“. От тогава води началото и неговото прозвище - Героя.

След излизането му на „свобода“, неговият кръг е само от местни българи. Особено силно е приятелството му с видния печатар Лазар Крайничанец, в миналото съден като проявен български родолюбец по закона за „обида на македонската чест“. Двамата изграждат мрежа, чрез която доставят, разменят и разпространяват български книги, с което поддържат духа на тези, които не желаят да се денационализират.

През лятото на 1977 г. титова Югославия се готви да бъде домакин на среща на държавите - участници в Хелзинкската конференция. Властите в Белград обаче са смутени, че в СР Македония действат групи, които обмислят да подготвят изложение за нарушаването на човешките права на македонските българи. Затова като превантивна мярка, през януари 1977 г. са арестувани Ангел Митрев - Героя и 82-годишния Лазар Крайничанец. Обвинени са, че четат „Ранни спомени“ на Симеон Радев и изданието на БАН от 1968 г. „Македонският въпрос. Историко-политическа справка“. След няколкомесечно следствие, през април Ангел Митрев е осъден на пет години затвор за разпространение на вражеска пропаганда, а Лазар Крайничанец - на пет години и половина.

По повод тези репресии върху двамата македонски българи, на 25 август 1977 г. органът на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада в. „Македонска трибуна“ публикува статията „Нови противобългарски издевателства в поробена Македония“. В нея се казва, че „силите на мрака в СР Македония не търпят и най-малката светлина, която би пронизала поддържаната от тях тъма на заблудата. Затова ги виждаме да хвърлят в мрачните зандани всекиго, който пожелае тая светлина. Тъй попадат в тяхната нечестива мрежа и двамата скопски граждани. След няколкомесечно изтезаване в затвора, те биват изправени пред Скопския съд под обвинението, че са разпространявали противодържавни писания и с това развивали противонародна дейност. Те избягват да кажат в какво се състои тази дейност, за да не признаят пред света, че тя е българска, и за елементарно право да се изповядва българско народностно съзнание. Затова и процесът се водел при закрити врата“.

На него са допуснати само съпругите на двамата обвиняеми и именно от тях се знаят подробности за самозащитата на двамата. Така например Лазар Крайничанец заявява, че не се чувства виновен, защото като българин и човек, свободен да чете всичко, което е във връзка с родния му край, е купил в България двете книжки и ги е чел, както се чете всяка книга на който и да е език. Всеки се смята свободен да чете всичко, което стигне до него, и да си изгради мнение за проблемите у дома и света. Поради тази причина не е извършил никакво престъпно деяние срещу никого, останал си е честен човек с чиста съвест и протестира срещу арестуването му. По този начин единствената му вина се свежда до това, че е българин.

По-нататък в статията на „Македонска трибуна“ се казва, че „в този дух се защитил и Ангел Героят. Но скопските съдии намерили, че манифестирането на българско народностно съзнание в дни, когато по цял свят сърбо-македонците гърмят, че в Македония няма българи, и дори ламтят за Пиринския край, подсъдимите са извършили най-голямо престъпление... Тези присъди са брънка от дългата верига процеси срещу българщината в СР Македония, започнали с настървение още с идването на власт на титовци и неспрели до наши дни... Ние вдигаме глас за най-гневен протест срещу издевателствата на титовизма в СР Македония и отправяме горещ апел до световната обществена съвест да се застъпи за освобождението на невинните граждани от Скопие, Струмица, Щип и навред по изстрадала Македония, чезнещи в затвора на „Идризово“ и по другите мъчилища в страната“.

През декември 1977 г. ЦК на МПО изпраща изложение до срещата на външните министри на държавите, подписали заключителния акт на конференцията в Хелзинки. В този важен документ се изтъква, че „отричането, денационализацията на македонските българи продължава от страна на днешните югославски власти по същия начин, както бе и в бившата кралска Югославия. Фалшифицирано е цялото хилядолетно минало на тия българи; прогонва се жестоко българското име и книжовния български език, а народният говор се изопачава чрез систематически примеси на сръбски думи и изразни форми...

Нашето убеждение е, че ако би могло изцяло да се приложи онова, което за човешките права, за размяната на идеи и лица, се реши в Хелзинки, Югославия рискува да се разпадне... Тук не засягаме никакъв въпрос за създадените след Втората световна война държавни граници, но подчертаваме, че вътре в тези граници царуват неправди, потъпкват се човешките права.

Очевидна е за всекиго диктатурата в Югославия, липсата на демокрация... Забранени са научни и исторически книги, съдържащи несломими истини, от които властта се бои, налице е цензура, обществото постоянно живее под заплахата на морални насилия и материални заплахи“.

В същия документ международната общност е информирана и за репресиите върху Ангел Митрев: „За притежаване и четене на същите две книги е бил осъден и друг скопски гражданин - Ангел Петров Героят - на пет години строг тъмничен затвор. Налагане наказание от страна на държавните съдилища за подобни неща би повдигнало буря от възмущение всред всяко свободно и цивилизовано общество. Но в сатрапията на Югославия такива осъждания са нещо обикновено“.

Борбата и страданията на Ангел Героя продължиха и след обявяването на независимостта на днешната Северна Македония. През 1991 и 2001 г. - 82 годишен - той отново дойде със своето колело от Скопие в София, за да покаже, че борбата продължава. Но неговото желание да чете български книги бе посрещнато враждебно от тогавашните власти в Скопие. На 18 март 1992 г. от него са конфискувани български вестници и брошури, а на 16 ноември македонската полиция извърши обиск в дома му и му иззе книги на Иван Михайлов и броеве от вестниците „Македония“, „Зора“ и „Македонска трибуна“. В протокола за конфискацията е посочено, че „всички издания са напечатани на български език“.

Парадоксална е реакцията след писменото възражение на Ангел Митрев пред властите на Р. Македония срещу конфискуването на неговите книги. Жалбата му е отхвърлена, защото „според негово изказване, щял да ги раздаде на свои приятели“. Този документ е красноречиво доказателство, че преследването на българските книги е наследено в Скопие като порочна практика от югославската епоха.