Съдебната битка за екстрадицията на Асандж

След самопризнанията на ключов свидетел американското обвинение губи всички козове

Очертава се истински сблъсък за съдбата на журналистиката като професия

Шпионската афера „Pegasus“ отново фокусира вниманието върху неудържимо пълзящите,  невидими дигитални метастази на глобалния „Голям брат“. Оттам – и върху съдбата на Джулиан Асандж, създателя на „Уикилийкс“ и герой-мъченик на борбата за информационна прозрачност. И за съдбата на журналистиката като професия и призвание. 

След седемте години неволя в еквадорското посолство, вече повече от две години гуруто на кибер-анархизма гние в лондонския затвор-крепост Белмарш в очакване на решението за екстрадиране в САЩ. През януари т.г. британски съд отхвърли американското искане, като се позова на крехкото здраве на обвиняемия и опасността да се самоубие в много по-суровите условия на американския затвор. На седми юли т.г. обаче по-високата британска инстанция разреши на САЩ да обжалват решението пред нея. Датата на процеса засега е неизвестна, но е ясно, че съдебната битка ще е съдбоносно важна.

Още повече, че на 28 юни т.г., Сиги Тордарсон, исландският хакер, осъден престъпник и ключов свидетел на американското обвинение, призна в интервю пред исландския вестник „Стундин“, че е лъгал в показанията си срещу Асандж пред американското Министерство на правосъдието и ФБР в замяна на имунитет от тяхно преследване за престъпленията – финансови измами и сексуални посегателства върху малолетни – които бил извършил и продължавал да върши, докато работел като нает лъжесвидетел. Сиги е психически лабилен младеж – бивш доброволец в „Уикилийкс“, преди повече от десет години помагал на Джулиан в неговата инициатива „Съвременни медии“ в Исландия. Типичен профил на дигитален  Ван дер Любе.

Признанието му би трябвало да се повтори пред справедлив съд и ще отнеме всички козове на обвинението, което се мъчи да нарисува обвиняемия като зловреден шпионин плюс банален престъпник-хакер, за което го заплашва максимално наказание 175 години затвор по „Шпионския закон“ (Espionage Act) от Първата световна война.

Новината за откровението на Тордарсон предизвика протести, съвпаднали и с 50-ия рожден ден на Асандж на 3 юли. При това положение, ако Джулиан „бъде екстрадиран в САЩ, то ще бъде далече най-важният и опасен процес за свободата на медиите в XXI век“ – писа шефът на американската фондация „Свобода на печата“ Тревър Тим. 17 от 18-те точки на обвинението са по „Шпионския закон“ и те ще създадат прецедент за съдебно сплашване на всички медийни организации, които биха дръзнали да публикуват в бъдеще каквито и да е вътрешни сигнали за престъпления на силоваци.

Това ще означава законово бетониране на полицейската държава от Оруеловата „1984“. Американският обвинител по делото, прокурор Гордън Кромбърг, според сайта „Интерсепт“ е компрометиран пред правозащитната общност мракобес с очевидни пристрастия по много дела за тероризъм, свързани с изтезания на обвиняеми и с безпочвени обвинения.

Съдебната епопея на Асандж ни говори цели томове за историческата фаза, в която днес се намират САЩ и глобалният капитализъм. Преди 45-50 години капитализмът, каквото и да говорим, беше в апогея си. САЩ бяха на върха на могъществото – въпреки конкуренцията на СССР, а всъщност тъкмо заради нея. Америка преживяваше епилога на тежката си вътрешнополитическа криза, граничеща с революционна ситуация – от убийството на Дж. Кенеди до оставката на Р. Никсън.

Тогава в ролята на Асандж бяха журналистите Боб Уудуърд и Карл Бърнстайн, които раздухаха  аферата „Уотъргейт“. А в ролята на ефрейтор Челси Манинг – информаторът „Дълбокото гърло“, който след много години се оказа... висш служител на ФБР пред пенсия. Тогава Уудуърд и Бърнстайн веднага бяха признати за герои, президентът-злодей Никсън подаде оставка опозорен. Информаторът им така и не беше разкрит, а и след доброволното му саморазкриване не падна и косъм от главата му.

А какво имаме днес? Манинг и Асандж бяха обявени за шпиони, криминални престъпници. Манинг гни седем години в американски затвор. Другият – седем години в една килийка в еквадорското посолство в Лондон, накрая без интернет и посетители. Арестуван, извлечен като някакъв убиец от тайните служби на някогашната родина на Магна Харта и либерализма, приютила навремето и революционера Маркс от преследванията на немската, френската и белгийската полиция, и Ленин – от царската охранка. А сега е трета година в британски затвор в очакване и на по-лош американски.

Днес нито Америка е някогашната Америка, нито Англия е някогашната Англия. В 70-те години САЩ даваха трибуна на дисидента Солженицин да разказва за ужасите на ГУЛаг – и ни изглеждаха като крепост на истината. Сега САЩ преследват с хрътки Асандж, който публикува документи за ужасите на Гуантанамо и Абу Гариб.

Американската империя стъпи с двата крака в коловоза на съветската. И крайната причина за това е... разпадането на СССР. То се оказа много по-пагубно за американците, отколкото за самите руснаци. При това, както сега разбираме, Солженицин в романите си доста е преувеличавал размерите на бедствието ГУЛаг, с което днес е станал твърде непопулярен сред руснаците извън ограничения кръг на прозападните либерали – докато Асандж не пише романи, а публикува документи.

Криминализирането на журналистическата професия, хвърлянето на разследващите журналисти в един кош с терористите и митичните руски шпиони, както и овчедушното мълчание на широката публика, на „либералната“ интелигенция, са път към установяване на полицейска държава.

Какво мислят американските корпоративни медии? „Уотъргейт“ се превърна – и тъкмо благодарение на тях – в публична катастрофа за Никсън. Днес повечето проявяват ехидно злорадство към Асандж. И тези, които допреди половин година всекидневно се жалваха от обидите на Тръмп на „фейк нюз“. Шокиращите кадри с ареста на белобрадия, изнемощял старец (на 48 години) през април 2019 г. станаха известни благодарение на RT – единствената телевизия, която ги засне. В 80-те години истината в соцлагера се научаваше от „Свободна Европа“, днес истината в Америка се научава от RT.

„Уотъргейт“ избухна по страниците на „Уошингтън поуст“ и „Ню Йорк таймс“. Да, и сега разкритията на „Уикилийкс“ бяха публикувани от тях, както и от „Гардиън“, и от други западни медии. Ако Асанж бъде екстрадиран в САЩ, ще бъде ли екстрадиран също и главният редактор на „Гардиън“, пита британският журналист Джон Пилджър? Ще бъдат ли преследвани „Ню Йорк таймс“ и „Уошингтън поуст“?

Пилджър добавя, че „либералният“ „Гардиън“, напоследък главният мъчител на Асандж, е спечелил доста пари от неговите разкрития, които превърнал в книга и холивудски филм, но самия него предал, като разкрил паролата, за достъп до телеграми на американското посолство, получена някога от Джулиън поверително. Пилджър и Глен Грийуолд от „Интерсепт“ са сред малкото известни западни журналисти, протестирали шумно срещу ареста на Асанж. „Хъфингтън пост“ и юрисконсултът на „Ню Йорк Таймс“ също публикуваха мнения за опасността, която евентуалното му осъждане в САЩ ще представлява за журналистиката в бъдеще. Но достатъчно ли ще е това за формиране на световното обществено мнение преди процеса?