Тежките решения в отбраната предстоят

Паралелно с парите за модернизация на армията, да гласуват и увеличаване на военните заплати. За да няма съмнения!

Времето за изпълнение на управленската програма на правителството почти се преполови. Що се отнася до отбраната, тежките решения останаха за следващите две години. До няколко дни проектодоговорът за придобиване на осемте изтребителя трябва да бъде подписан от министъра на отбраната и внесен в Министерския съвет. По план народните представители не бива да почиват през август, ако дотогава не са одобрили това решение на правителството. Ситуацията е такава, особено в политическото пространство, че във връзка с модернизацията на армията, юли може да се окаже най-късният месец в годината. На депутатите ще им трябва време да мислят, за да не ги обвинят, че са гласували необмислено. Или, че са оставили за дълго време напред България без изтребителна авиация. Впрочем юли има големия шанс да влезе във военната ни история. Той може да бъде добър край на двегодишното изпълнение на програмата, която беше приета на 3 август 2017 г. Ако, разбира се, управляващите запишат, че през този месец на 2019 г. са сключили още два договора - за бойните машини на пехотата и за многофункционалните патрулни кораби. Всичко това е по мярка 308 на програмата на правителството, която предвижда „реализация на основните инвестиционни проекти за модернизация на въоръжените сили, съгласно Програма 2020“. Следващата мярка няма да я коментираме. На този етап разширяването на участието и пълното използване на българската отбранителна индустрия и научноизследователските институции при реализацията на проектите, не е излязло на преден план.

Вторият пакет от тежки решения продължава да бъде свързан с преодоляването на некомплекта и „създаване на условия за висока мотивация и професионален избор.“ Тук въпросът има поне две страни. Първата е запазването на подготвен и мотивиран личен състав. Все още е в сферата на коментарите идеята за повишаване пределната възраст за военна служба, в зависимост от званието. Изглежда, че няма окончателно становище дали подобен ход ще има положителен резултат. През последните две години имаше промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, но не и по отношение на възрастта за уволнение от армията. Ако Министерството на отбраната има т.нар. оценка на въздействието при подобна промяна, би трябвало да я огласи, за да се мотивира защо не се пристъпва към подобна промяна на закона.

Разбира се, запазването на подготвен и мотивиран състав ще зависи и от заплатите. На армейската общественост трябва да се каже категорично, че дори и да платим авансово за самолетите, планираните 10 или повече процента увеличение на възнагражденията ще продължи и през следващите години. Най-добре е депутатите да гласуват договорите за модернизация заедно с решение за увеличение на военните заплати. За да няма съмнения! В интерес на истината някои от заложените намерения в правителствената програма за усъвършенстване на политиката за заплащане и подобряване на стандарта на живот и условията на труд на хората в отбраната бяха изпълнени. Най-работещото и най-атрактивното, обаче продължава да стои само на хартия. Няма съмнение, че ако се намери воля то да стане факт, проблемът с некомплекта няма да бъде толкова тежък. За какво става дума? Правителството е записало „Въвеждане на работещ модел за автоматична индексация на основните месечни възнаграждения на военнослужещите, спрямо повишаването на средната работна заплата за страната“. Ето, това ще чакаме да се случи след втората година.

Чакаме и реализиране, може би по-скоро подкрепа, на идеите на Красимир Каракачанов, за които той пледира много преди да стане министър. Очевидно, от други ведомства зависи „разширяването на съществуващите програми за военно обучение на учениците в средните училища, насочено към придобиване на знания и практически умения за дейстивия при военен конфликт, терористичен акт или стихийно бедствие.“ Изглежда военното и просветното министерство все още не могат да си срещнат интересите.

Другата идея на министъра за широк обществен дебат по въвеждането на наборна военна служба стартира, но позаглъхна. По всичко изглежда, че ако това се случи, т.е. връщането на задължителната служба, можем да го класифицираме като най-тежкото решение. Едва ли ще стане до края на този мандат, с оглед на позициите, както на по-голямата част от управляващите, така и на опозицията! Като че ли и доброволната военна служба, ще има същата съдба. Все пак има време, за да видим дали правителството ще изпълни тази част от програмата си, в която е записано, че ще формира доброволчески батальони в Плевен и Сливен.

Въоръжените сили, разбира се, си имат програма и план за развитие с хоризонт 2020 г. На днешното правителство и парламентарно мнозинство се пада да заложи бъдещето на армията. Смята се, че опитът от прилаганото досега краткосрочно и средносрочно планиране в рамките на пет години не е подходящ за ефективното планиране и за създаването на необходимите отбранителни способности. Хоризонтът трябва да бъде не по-малък от 10 години, т.е. до 2032 г. Така че има шанс част от тежките решения да се прехвърлят нататък във времето. Доколко ще е добре, обаче?

Първо до 2021 година

Правителството си постави амбицозната задача да 30 април 2020 г. да завърши стратегическия преглед на системата за национална сигурност, включително на отбраната. След това ще последват Програма за развитието на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 и на нов „План за развитие на въоръжените сили 2026“. Преди това обаче трябва да направи преглед на собствената си програма, която е със срок до 2021 г.