Това бяха избори, в които нямаше лява партия

Логични или при­чудливи изразители на промяната ще продължават да се появяват

ГЕРБ възстанови част от периферията, която му беше обърнала гръб по време на президентските избори и отново, както през 2013 и 2014 г., получи малко над един милион гласа. Изгуби гласове в полза на БСП и Марешки, но ги навакса за сметка на сините, на бивши избиратели на Бареков и др. А БСП възстанови електората, който я беше напуснал към края на тройната коалиция и достигна около 900 000. Още по-сладко - “предателите” от АБВ и “Движение 21” бяха наказани от избирателите си - около половината от тях подкрепиха новата председателка Нинова. Така демографската структура на партията се подобри и доближи до тази на страната, поне що се отнася до категориите София - град - село и висше - средно - основно образование. (Все още обаче хората над 60 г. са двойно над средното за населението.)

Резултатът е важен и за кадровия състав. Депутатите на БСП се увеличиха два и половина пъти и кариерното развитие на много активисти от средния и висшия ешелон ще се отпуши.

Основният сплотяващ мотив за червения електорат бе победата, но в името на какво? За мнозинството избиратели не стана съвсем ясно. Защо изобщо бяха нужни тези избори?

След самопричиненото поражение през октомври Борисов едностранно, без консултация с партньори или съпартийци, предизвика ново раздаване на картите. Най-вероятното обяснение е, че той се чувства по-силен в атака, отколкото в отбрана. Но факт е, че за един кратък отрязък от време събитията отвориха ушите на населението за алтернативата, която би предложила БСП. Когато тя роди идеите си обаче, вече беше късно - през мразовития февруари. А и идеите сякаш идваха от десния ъгъл.

Вместо програма на социалистическа партия новите лица в БСП написаха манифест за насърчаване на предприемачеството. Бяха предложени стимули, които селектират свръхинициативните. Ако я зачете човек, открива, че избирателят на БСП трябва да се докаже, като открие пътя през лабиринт от изисквания - трябва да се подмлади до 30 г., да работи, да има поне едно дете, да е започнал дребен или среден бизнес и т.н., и т.н. Ако не се загубят в гората от критерии и им остане дъх, на тези изключителни хора им се позволява да задвижат националната икономика… Тоест “Позитано” съзнателно стесни адресата на своите обещания до идеализирания герой на “Икономедия”, който сигурно съществува в единични бройки в пъстрата реалност (какво ли няма там?), но поради малобройността си остава неуловим за статистиката.

За сметка на това БСП не прояви никакъв интерес към 80% от активното население - наемния труд. Днешният работник не е този от 90-те. Той е възпитан в суровия климат на “пазара на труда”. В частната икономика отношенията работодател - служител станаха крайно асиметрични. Огрубено казано: ти му дължиш времето си, той ти дължи каквото реши. В общ интерес е те да бъдат регулирани по цивилизован начин, и то час по-скоро. Докато още е възможно. Защото се израждат в бягство от страната или във феодална експлоатация.

Е добре, като ходиш на срещи само с работодателите, но не посещаваш стачкуващите и гладуващи миньори и шивачки, и те няма да срещнат името ти в тъмната стаичка. Логично е.

Накратко, с отказа от осезаема, понятна за мнозинството социална алтернатива БСП даде възможност на Борисов и структурите на ГЕРБ да наваксат в последния месец и да си върнат част от периферията. Екзит полът на “Афис” показва, че в последните 15-ина дни ГЕРБ е набирал гласове двойно по-бързо от БСП.

Същевременно екзит полът показва, че само сред привържениците на ГЕРБ преобладава мнението, че страната върви в правилната посока. Нагласата за завой се разпиля равномерно по всички останали партии.

Друг важен урок от изборите изглежда никога няма да научим, защото не желаем: Единението прави силата, а разединението - слабостта.

Трите сини партии вземат приблизително същия брой гласове, които взеха заедно през 2014 г. Сега повториха случката от 2013-а, когато ДСБ се яви отделно от СДС и ДБГ (Кунева) - изпаднаха от парламента с три части, получавайки около 2,5% всяка. ДСБ си остава с по-възрастната част от синия електорат, Реформаторският блок (СДС и ДБГ) - със средната възраст, а “Да, България” пося сини семена сред младото поколение. Ако се бяха обединили, щяха да влязат в НС. Но формацията на Христо Иванов щеше да жертва дългосрочната перспектива заради почти непреодолимото изкушение да се коалира с ГЕРБ.

Някои патриоти бързат да се радват на по-слабия резултат на ДПС. Всъщност ДПС получава около 300 хил. гласа вместо предишните 480 хил. Около 100 хил. взе отцепилата се ДОСТ. Тоест сборно имаме 80-90 хил. намаление за ДПС. От тях около 35 хил. се дължат на намалените гласове от Турция. (Гласовете от Турция за ДПС през 2014 г. бяха 60 хил. ,а сега тези за ДПС плюс ДОСТ са 25 хил. Това е пряк резултат от намаления брой секции и “езиковия тест” - самостоятелно попълване на декларация на български вътре в секцията. Следователно експериментът с ДОСТ изглежда жизнеспособен. И това е най-тревожното. Двете малцинствени партии ще встъпят в остра взаимна конкуренция и решаващият коз и за двете ще бъде издигането на все по-крайни националистични искания. С друг не разполагат.

Накратко казано, това бяха избори, в които нямаше лява партия. Дори коалицията “БСП - Лява България” специално премахна от името си прилагателното “лява” и стана “БСП за България”. Но и останалите партии и коалиции не останаха по-назад - добавиха “България” или го съдържаха в названието на членовете си. Избирай!

Сега какво да очакваме? Що се отнася до изпълнителната власт, Борисов има интерес да направи двойна коалиция с патриотите плюс Марешки. “Воля” вероятно ще бъде поканена за ролята на гарант срещу прекомерни искания от страна на Валери Симеонов, Каракачанов и Сидеров. Разбира се, Борисов обеща правителство с краткотраен живот и единствена задача - подготовка на мажоритарни избори. Нещо само по себе си излишно. От екзит половете се видя, че ползващите преференции и без това достигнаха 45%. Но извинение за консумиране на целия мандат винаги ще се намери - международното положение, половингодишното председателство на ЕС, смяната на сезоните... Проблемът е, че напрежението, което изби на президентските избори, ще продължи да нараства. Мартенските избори не му дадоха отдушник. Логични или причудливи изразители на промяната ще продължават да се появяват. Не знам дали масовото недоволство няма да избухне преди края на нашето председателство. Но едно е ясно: Линията “Марешки - Бареков - Сидеров - царят” ще бъде продължена.

Ето защо. Обещанието за 1500 лв. средна работна заплата стои вписано черно на бяло в програмата на ГЕРБ и не може да се изтрие. Спрямо сегашните 900 лв. то означава 60% увеличение до четвъртата година от мандата. Значи да чакаме 15% годишно увеличение до следващия март. За сравнение за периода 2010-2015 растежът беше средно под 5%. Значи предстои утроен темп на растеж на потреблението. Нещо, което би следвало да бъде усетено от гражданите, търговците, производителите. Ако се случи. А може би вместо това да очакваме кадрова революция в Националния статистически институт?