Тримата братя и златната сделка

За Лазарин Дочев от Ловеч успехът е решителност, риск и самочувствие

Мнозина твърдят, че през годините на социализма да успяваш било привилегия на една шепа хора, предимно приближени до властта. Историята за тримата братя Веселин, Гавраил и Лазарин Дочеви опровергава тази теза.

Лазарин - най-малкият от тримата, още от дете се отличава с непокорния си нрав и решителност. Във времето на социализма не се примирява с посредствеността на живота. Заплатата, която му дава “Балкантурист”, не стига за авантюристичния младеж и той заедно с по-големите си братя решава да имат и странична дейност.

“Тогава имаше т.нар. 35-о постановление, което даваше право на допълнителна работа. Годината беше 1986-а. Брат ми Веселин беше главен конструктор на завода “Тодор Кацаров” - водещ в страната за производство на тапицирани мебели. Висшите партийни функционери идваха със снимки на мебели от чужбина със заявката да получат пълно копие на тях. Разбира се, единични бройки в завода са неосъществими, а директорът Илия Найденов ги пращаше към нас да ги правим. Така тримата в едно помещение в Продимчец дадохме началото на семейната фирма ВЕЛГА, разказва предприемачът.

Условията за правене на бизнес по онова време били доста облекчени по думите на Лазарин. “Спомням си, че градският съвет даваше кочан с фактури, които ни легитимираха дейността, дори бяхме освободени от данъци. Това беше една чудесна политика на държавата. Да правиш бизнес свободно и законно, дори без данъци”, допълва той.

Тримата работят почти денонощно. До 17 ч. са по работните си места, а след това вкупом се впускат в ръчното производство на тапицираните мебели, отличаващи се с високо качество на изработката и внимание към всеки детайл. Клиентите сами започват да идват при младите ентусиасти. За лични поръчки ги търсят

големци като Жени Живкова и Въло Радев

“Тримата работехме, нямаше никого другиго. Сами си разработвахме модела, сами си го сглобявахме, шиехме и опаковахме. За един месец правехме една гарнитура. От снимката до готовото изделие. И сега толкова - 21 дни”, посочва Лазарин.

Голямата крачка правят в началото на демокрацията, когато вкупом напускат държавните си постове и се отдават изцяло на производството на мебели. Местят се в индустриалната част на града, където се помещава фирмата им и до днес. Още в Продимчец започват няколко големи поръчки, едната от които за обзавеждането на старчески дом в Германия, които им помагат успешно да стартират бизнес начинанието, което в бъдеще се превръща в начин на живот за тях и децата им.

От самото начало и до днес ВЕЛГА работи изцяло за износ. Според Лазарин в първите години чужденците са гледали скептично на тях, което във времето се променило драстично. “Успявахме да пробием с качество. Тогава фирмата нямаше добър външен вид, производствените площи бяха твърде обикновени. Това плашеше партньорите ни. Ако имахме добър облик, всичко щеше да се случва далеч по-лесно”, подчертава още той.

Обликът на България в онези години като страна от Третия свят рефлектира и върху бизнеса им с австрийска компания. Преговорите са трудни, цените ниски, а условията немислими. “Австрийците не държаха на качеството. За тях беше важна цената. Дори искаха от нас мебелите да се счупват след втората година, след като изтече гаранцията. Това е недопустимо”, непреклонен е Дочев. Въпреки големия оборот и обем на работа договорът е прекратен едностранно.

Амбицията на братята и идеите на Лазарин тласкат предприемачите в средата на миналото десетилетие в нов вид дейност - производство на енергия от възобновяеми източници. Още в зората на ветрогенераторите предприемчивите ловчалии правят

един от първите ветропаркове

у нас с мощност 1,8 мегавата край никополското село Сомовит. Построяват и бизнес хотел в Ботевград, който се оказва третата диня под мишницата. “Работата дойде в повече и от нещо трябваше да се откажем. Решихме това да е хотелът, който и до днес е на акт 14, но без никакви финансови тежести”, признава Лазарин.

Роден на 9 май 1956 г., освен предприемач и работодател Лазарин е баща на дъщеря и двама сина. Има и внучка от големия си син Ростислав. За почти бялата си коса обвинява гена. Нещото, с което го познават мнозина, е способността му да се забавлява. Качествено. С рок. Като на концерт. “Още от по-ранна възраст петъчният ден е предназначен за купон. Закон беше. Събирахме се по 10-15 души, братята, приятелите и се забавлявахме. Най-яркият спомен оттогава беше свободата и безгрижието. Аз имам удивителната способност да забравям за работата, като напусна очертанията на фирмата или като пътувам. Това ми помага да се отпусна и да си почивам”, споделя Лазарин Дочев.

Като най-великото рок събитие в живота си той назовава концерта на AC/DC на стадион “Васил Левски” през 2010 г. “По мои данни на концерта бяхме около 80 хиляди души. Усещането беше да сбъднеш онова, за което си мечтал цял живот”, емоционално заявява рокаджията.

Въпреки че реализира мечтата да чуе на живо разтърсващата музика на рок динозаврите от AC/DC, Лазарин изпитва най-вълнуващото си изживяване в сферата на музиката през 1989 г. “Тъкмо беше паднал режимът и бях на летището в София, където чаках приятели, които се прибираха от Щатите. На терминала имаше група музиканти. Личеше им от далече, че са рокаджии. Докато чаках да се появят моите приятели, от врата на летището се появиха вокалистът на Deep Purple Ян Гилън и композиторът и пианист на групата Джон Лорд. Не вярвах на очите си. Това беше хубавото на онова време - невъзможността да бъдем навсякъде по света, за да видим идолите си, така тръпката беше много голяма. Сега, когато можеш да бъдеш в който град пожелаеш, на който и да е концерт, това чувство сякаш охладня”, мисли си той.

По думите му не се е наживял и време за глупости винаги има. Макар да е в златната възраст - 60 г., адреналинът от новото запознанство е водещ и днес. “Предсказанието как ще се развият отношенията, любопитството от реакциите в даден момент са наистина вълнуващи. А и мъжете, които правят секс, са здрави. Когато имаш желание, значи нямаш проблеми със здравето. Това желание умира последно. Вероятно 40 дни след смъртта ми”, смее се ловчанлията.