Главният проблем на Америка според Байдън е „белият терор“
„Ловът на вещици от 6 януари“ ще удари сериозен печат върху началото на новото управление
Инагурацията на 46-ия американски президент ми напомни за затворниците от разказа на древногръцкия философ Платон. Те не били виждали нищо от света освен далечните сенки на нещата по стената на тъмната пещера, в която били оковани. Ако пуснели някого навън, светлината го заслепявала, истинските образи на нещата му изглеждали изопачени и нереални и той закопнявал за ясния и сигурен свят на пещерата.
Появата на чаровния Бърни Сандърс с шарените ръкавички бе уникален миг на досег с реалността сред призрачния фалш на президентската церемония. Той открадна шоуто на богатите, силните и несправедливите. Социалните медии се наводниха с находчиви фотомонтажи, от които се разбра, че в този миг почти всеки американец, пък и всеки жител на Земята, зрител на събитието, е почувствал: човекът с ръкавичките трябваше да е на трибуната! И то преди четири години. Бърни трябваше да е US президентът! Всичко друго е от Лукавия!
В света на лъжата всичко е нагоре с краката. Реалните проблеми на обикновените американци, на Джо - шофьора от Кентъки и Джозефин - учителката от Бруклин, за които разказах в предишни коментари, не намериха място в инагурационната реч на новия президент. Наистина, спомена за безработица и закрити фирми, но само като следствие на Ковид. Вместо богатата, реалистична картина на все по-трудния живот на американския народ и болезнено необходимите реформи, която рисуваше по митингите Бърни, и за която и шарлатанът Тръмп успя да каже, Байдън ни разигра театър на сенките от пещерата на Платон. Недоволните от глобализацията работници, топящата се средна класа, бедстващите от деиндустриализацията региони на „ръждивия пояс“ на Америка, кризата в здравеопазването и образованието, за него не съществуваха.
Главният проблем на Америка според Байдън е „белият терор“. Да, той го нарича по-иначе - „бял супрематизъм“ и „вътрешен тероризъм“. Но в последните публикации на влиятелни идеолози на новата власт като Хилари Клинтън в „Уошингтън Поуст“ и експерта по разузнаване Джеф Стайн в сайта „Дейли бийст“, терминът е „бял терор“. Интересно дали проектът за президентската реч е бил същият преди събитията от 6 януари? Пък и дали наистина все пак не е имало и инсценировка на нахлуването в Капитолия? Почти всички разкрити от ФБР след 11 септември 2001 г. „заговори“ на „домашни терористи“ в САЩ били повече или по-малко провокирани от самата ФБР чрез незаконни активни мероприятия с цел да имитират след дъжд качулка ефективна полицейщина.
Въпреки сладките приказки за единство, новата администрация донесе меч. Байдън дойде буквално на щиковете и се закле пред повече войници, отколкото политици и други цивилни. През годините на непреставащ пълзящ преврат срещу Тръмп на върхушката на демократите в съюз с „дълбоката държава“ и медиите се убедихме много пъти и в корумпираността, политическата зависимост и антитръмпистка ярост на елита на спецслужбите. Но това са висши бюрократи, а голямото мнозинство редови полицаи и военни в САЩ, както и американската работническа класа независимо от цвета си, са ентусиазирани привърженици на Тръмп.
Отношението на „либералната“ върхушка към войника е същото като към работника - класово презрително.
Класически се получи скандалът с петте хиляди военни от Националната гвардия от контингента, охранявал инагурацията, които неизвестно защо бяха изгонени от Капитолия и пратени да нощуват при 4-5 градуса в неотоплен гараж без интернет, но пък с две тоалетни - по една на 2500 мъже. На другия ден първата дама припна с две кошнички шоколадови бисквитки за кризисен пиар.
С клишето за „белия терор“ новата власт търси да инкриминира всички „тръмписти“, а всъщност - американските работници, дребни предприемачи, редови военни и полицаи, които страдат от глобализацията, харесват Тръмп и често вярват на приказките за заговори на „педофилските“ либерални елити, които бившият президент обича да клейми и като „комунисти“ и „радикална левица“. Полицаите патят от насилието и беззаконието на насърчавани според тях от либералите банди, предимно черни; военните са жертва на военните авантюри на либералите в чужбина и на тяхното патрицианско пренебрежение у дома.
Терминът „бял терор“ у Джеф Стайн е и расистки; а расизмът, без значение какъв цвят, е класическо средство на елита за разделяне на масите и лесното им манипулиране. Да се отъждествяват американските работници с въоръжените бели „милиции“ от американската глуха провинция, с полуголия шаман с рога и опашки от ракун от 6 януари - е като да се отъждествяват хипстерите от големите градове с вандалите, палещи и грабещи магазини и пукащи фойерверки под прозорците на белите през лятото.
За да напипаме пулса на „либералното“ мислене за „тръмпистите“, ето анализ (по-точно пасквил) на журналиста от сп. „Атлантик“ Греъм Ууд, експерт по „Ислямска държава“, на тема „Какво да правим с тръмпистите“. Той диша яростна омраза към бунтовниците от 6 януари като към тълпа ненормалници, вижда в нахлуването им логичен апогей на управлението на Тръмп като ера на лудостта и предлага програма за „умствена хигиена“ за предотвратяване повторната u поява. Любопитно е, че Ууд описва „лудостта“ с позоваване на белия хипхоп дует „Инсейн клаун пос“ и нарицателното за техните почитатели, „джагълоус“. Не пести цветисти изрази и лично за Тръмп и адвоката му Джулиани.
„Лесната“ част на програмата цели осъждането на Тръмп от Сената за това, че подбуждал към бунт, заплашвал с отвличане и възможно убийство на сенатори; както и незабавно издирване и арест на всички, фигуриращи в снимки и видеа от 6 януари, вкл. бабите, позиращи за снимки, и осъждането им на затвор. В. „USA Today“ поде инициатива журналистите му да идентифицират хората от видеата, а „Ню Йорк Таймс“ разказа съчувствено за 18-годишно момиче, натопило майка си и двама близки в социалните медии, за участието им в бунта. Ясно е, „ловът на вещиците от 6 януари“ ще удари сериозен печат върху началото на новото управление.
Да отбележа налудната, противоконституционна и безнравствена природа на тоя лов, впрочем позната ни вече от лова на руски вещици и хакери в близкото минало. И да спомена мнението на авторитетни съдии, че импийчмънт на бивш президент е кръгъл квадрат. Конституцията предвижда импийчмънт на действащия президент; доколкото е имало други опити, те са били антиконституционни и във всеки случай делото ще стигне Върховния съд, който ще го изхвърли.
„Трудната част“ на програмата цели „детръмпизация“ и разгром на „движението MAGA“ („Да направим Америка отново велика“). Призивът на Ууд е да се третират привържениците на MAGA като членове на „Ал Кайда“ и Тръмп - като Осама бин Ладен. Наистина, MAGA били „бели“ и „засега не били успели да убият три хиляди души за един ден“. Имали и други дребни разлики, признава Ууд, но в основното били близнаци!
Но организирано движение MAGA няма, тъй че се предлага да третираме като членове на „Ал Кайда“ всички „тръмписти“, 74-те милиона и техните деца. Впрочем за децата на тръмпистите член на Конгреса от Демократическата партия предложи да се отнемат от родителите и да се превъзпитават в лагери - но не получи подкрепа от съпартийците си.
Терористичните банди се разбиват, като ликвидират главатарите им. Но в САЩ това е неприложимо: трябва да се изолира Тръмп, да се унижат следовниците му и да се принуди той да се откаже от тях. Ууд спекулира как да стане и прави класификация на „подтиповете на MAGA“. Аргументацията му е дилетантски полицейска, без идея, че „тръмпизмът“ има дълбоки, реални корени в живота на Америка, не е заговор на луди и фанатици, подлъгани от Тръмп и Джулиани.
Така в обстановка на „либерална“ полицейщина и дебела корпоративна цензура започва мандатът на „нормалността“ и „единството“ след четирите години Тръмпова ненормалност и разединение. Реалните проблеми на Америка са почти забравени, но пък... ни предстои оспорвана борба срещу „тръмпизма“ и „белия терор“, т. е. на практика - срещу американските работници от всички цветове, дребни предприемачи, полицаи, войници и мнозинството обикновени хора от вътрешността на страната. Срещу 90% от българите и другите източноевропейци в САЩ, гласували за Тръмп. А също ни предстои да слушаме бисери от борбата срещу „господството на белите“ - като исканията за „смърт на класическата музика“ или дескриптивната геометрия - тези „средства за утвърждаване на бялото превъзходство“.