Преговорите с „Газпром“ могат да постигнат „нулев“ вариант – „няма „Южен поток“- няма бонус
Илюзия е, че плащаме най-скъпо за доставките
Тезата, че „ българите, сега, плащаме най-високи цени за руски тръбен газ“, не отговаря на действителността. Казвам го на базата на конкретни данни, получени от официални източници.
Цената на руския тръбен* газ се изчислява по формула, в която се отчитат Средиземноморските котировки на определени течни (алтернативни) горива с определен теглови коефициент. Тя се валидира всеки три месеца, като формулата има ефект на „рекурсивен филтър“, който изглажда кривата на ежедневните котировки и е удобна за ползване, в това число за прогнозиране, поради факта, че измененията в цените на алтернативните горива се отразяват в цената на газа със закъснение от 9 месеца.
У нас цената на газа е променлива величина, фиксирана за всяко тримесечие, определя се от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и не зависи от волята на обществения доставчик – „Булгаргаз“.
В таблица по-долу можете да видите отклоненията от доставяните цени на „Булгаргаз“ в сравнение с цените на руски газ за страните на ЕС (Германия, Франция, Италия , Гърция, Румъния) за периода от първо тримесечие на 2013 г. до първо тримесечие н 2018 г.
Числата в червено показват в проценти отклонението в минус, т. е . размерът и времевия интервал, когато цените на доставките за България са по-високи от тези за посочените държави членки на ЕС.Числата в черно показват случаите, когато доставките у нас са по-ниски. Очевидно е, че България се намира в зоната на „ценови“ комфорт спрямо посочените страни , не обратното, както се твърди в някои наши медии.
„Булгаргаз“ вече води преговори с руската страна в изпълнение на извънсъдебно споразумение между „Газпром“ и ЕК, което е във връзка с дело за злоупотреба на руската компания с монополно положение.
Какво ни предлага „Газпром“. Първо всяка от страните може да поиска преразглеждане на цената при следните обстоятелства : ако има значителна промяна на икономическите обстоятелства на европейските газови пазари, които са извън контрола на страните; ако цената не отразява промяната на цените на границата на Германия, Франция и Италия или промяната на цените на газа в газоразпределителните центрове (газовите хъбове TTF, NCG и т.н.) в континентална Европа.
Второ - дава се възможност на „Булгаргаз“ да поиска промяна на точката на доставка (Негру Вода), като поиска всички или част договорените обеми газ да бъдат доставяни в точка на доставка Берегово, Унгария или Велке Капушани, Словакия. „Булгаргаз“може да поиска тази промяна, ако не е в състояние само да организира преноса на газ.
Трето - въвежда се нова процедура за разрешаване на спорове между страните с прилагане на законодателството на ЕС. Уреждат се условията за промяна, основанията за отказ от страна на „Газпром“. Като срок за договаряне ЕК е определила 120 дни. Едва след този срок спорът може да бъде отнесен до арбитър. В този случай арбитърът ще наложи конкурентна цена на газа, отчитаща изцяло западноевропейските референтни стойности.
Въвежда се и институт на Контролиращ управител, назначаван от ЕК, което означава увеличаване на контролните и разпоредителни функции на ЕК по двустранните договори.
Какво точно е подписано не е известно на обществеността, но като се отчита фактът, че експертизата на „Булгаргаз“ беше разширена с привличане на извънсистемна помощ, надявам се да е постигнат максимумът, който може да се получи при преговори с такъв силен играч на европейския газов пазар като „Газпром“. Освен това допълненията имат рамков характер. Истинската битка предстои при новите преговори в контекста на постигнатите договорености.
Какви са рисковете?Обвързването на цените на европейските газови пазари, съответно цените на газовите хъбове, с формулите за образуване на цените по действащите договори за доставка, носи рискове и като резултат можем да получаваме газ на по-висока цена от тази по класическата формула.
Данни показват, че „цената на вход“ („Булгаргаз") от май 2016 г. е по-ниска от цената на най-близкия референтен газов хъб VTP (Австрия). До първо тримесечие на 2018 г. тази тенденция се запазва и е устойчива в перспектива.
Следователно, директно преминаване към усреднени котировки на референтни газови хъбове в средносрочен хоризонт не е в наша полза.
Механизмът на пазарно ценообразуване, допълнен с препращане към ценовите нива на „конкурентните континентални западноевропейски газови пазари“, между които Германия, Франция и Италия, както и най-важните газови хъбове с доставки на втечнен газ, между които TTF (Германия) и NCG (Холандия), означава промяна на структурата на формулата за ценообразуване, като към съществуващата формула може да се добави механизмът на „спот пазара“.
Изчисления показват, че отчитането на „спот“ цената на база ретроспекция за ценови период януари 2013 - първо тримесечие 2018 г. отново е по-висока от цената по действащата формула. Следователно, рискът да получаваме газ на по-висока цена от тази по действащата формула остава. Показаното до тук следва да се възприема като редукция на свръхочакванията да получим по-ниски цени в резултат на преговорния процес. Ако добавим факта, че вече сме получили бонус във връзка с очакваната реализация на „Южен поток“, то в резултат на преговорите е възможно да се приложи „нулев“ вариант – „няма „Южен поток“- няма бонус.
За да не бъдем съвсем песимисти в нашите очаквания, трябва да се надяваме на геополитическия фактор. Излизането на нови играчи на пазара на втечнен газ, в. т. ч и Русия може рязко да намали неговата цена и тогава „смесената“, или чисто „спот“ формула да се окажат по-благоприятни за нас. Възможността да предоговорим на по-къси позиции при промяна на конюнктурата по силата на новите договорености дава повече степени на свобода и възможности.
Създадената реципрочна възможност за промяна на точката на доставка реално би увеличило цената на доставката, поради увеличаване на транспортните разходи и възможност на други играчи да имат директен достъп до малкия ни газов пазар в конкуренция на „Булгаргаз“, който е обвързан с неизпълнение на задължението за минимални годишни и летни количества (т.нар. “takeorpay“) и съответно би дължал неустойки на руската страна. Добрата новина е, че „Булгаргаз“ може да получи част или дори цялото количество природен газ на друга точка на доставка, като това ще се смята за доставка на точка Негру Вода, както и да търгува реципрочно на газовите пазари на ЕС.
Участвах като главен експерт в преговорите през 1998 г. с „Газпром“. Руската компания е опитен играч в преговорния процес, особено тогава беше в монополна позиция. Успяхме да договорим добри условия за транзитните такси, само поради факта, че открих груба системна грешка във финансовия модел на руската страна. Тогава преговорният процес показа, че страните нямат никакви сантименти, свързани с „братска дружба“.
Сега същинските преговори предстоят. Ние имаме няколко формални, но възможни за търгуване предимства. От една страна имаме договор за доставка – пункт „Исакча“ до 2022 г. Промяната на точката на доставката е повод за нови преговори. И второ - имаме действащ договор за транзит на около 18 млрд. н.м3 . газ годишно до 2030 г. С включването на първа тръба на „Турски поток“ в зоната на Люлебургас, от транзита отпадат 14 млрд.н.м3 газ, а от приходите на „Булгартрансгаз“ около $90млн. годишно. Имаме обаче клауза “shiporpay” (транзитирай, или плащай), която се разпространява на 90% от нетранзитирания газ. За периода от 2020 г., когато спират доставките през Украйна, до 2030 г. „Булгартрансгаз“ няма да получи по старата схема почти един милиард евро за транзитни такси. Сериозна сума, която може да се сложи на масата на преговорния процес в полза на втората тръба на Турски поток и отстъпки в трендовата цена на газа.
Преговорният процес протича при голяма геополитическа турбулентност, което вдига ранга на представителност при финализиране на процеса на ниво премиери. Орбан и Вучич направиха посещение на високо ниво. Не трябва да забравяме, че с реализацията на „Турски поток“ 1, нашата газотранзитна система остава полупразна и може да се възстанови само, ако „Турски поток“ 2 промени маршрута си в посока България. Този и други въпроси от подобен характер очевидно са извън възможностите и длъжностния сертификат на шефа на „Булгаргаз“. Който и да преговаря с руската страна е необходимо да има мандат и рамково споразумение, защото по досегашната статистика водещият преговорите с „Газпром“ винаги е жертван, независимо от резултатите на преговорния процес.
Добрата новина е, че отчитайки времевия лаг от 9 месеца по отношение котировките на алтернативните горива, влизащи във формулата за ценообразуване на газа, е възможно до 1 април да останем със сегашните цени на синьото гориво, а от там – без промяна в цените на тока и парното.
Труд
