Ученици разстрелват като в компютърна игра

Брутални престъпления разтърсват София преди 24 години

Убиват войник на пост пред посолство, за да му вземат автомата 

Искали да си купят нещо по-мощно от „Правец“ 8 или 16

Застреляно е войничето пред Японското посолство в столичния квартал „Изток“, за да му вземат автомата. С тази страшна вест осъмва София на 28 ноември 1997 г. Убиецът се приближил до кабинката на постовия, опрял дулото в стъклото и натиснал спусъка два пъти. И двата куршума се забили в слепоочието на 20-годишния Пламен Трайков – редник от вътрешни войски, както тогава се наричаше жандармерията. След втория изстрел пистолетът засякъл, екзекуторът заредил отново и стрелял, но парчето олово се забило в стената. После от ръцете на окървавения войник убиецът взел автомата „Калашников“ и нищо друго. Оръжието било с пълнителя си от 30 патрона, но в будката останали и резервният пълнител и радиостанцията на жертвата.

След цяла нощ огледи, още на разсъмване криминалистите вече знаели, че оръжието на килъра е немски 9-милиметров „Парабелум“, разпространен много у нас, използван и от армията, и от полицията между двете световни войни. Само около 3 седмици по-рано – на 4 ноември 1997 г., със същия пистолет при грабеж в същия квартал „Изток“ с два куршума в гърдите е застрелян касиерът от чейнджбюро Николай Савов, от когото са задигнати стотина долара и германски марки.

На входа на дипломатическата сграда има камери, които заснели убиеца. Въпреки, че картината не е добра, се вижда, че е младеж на възрастта на застреляния редник. Разследващите правят нещо като психопрофил на убиеца. Работи се по версия, че е познат на жертвата и че двамата имат нещо общо с грабежа и убийството от обменното бюро, но тя бързо е опровергана. Редник Трайков е описван като изключително стабилно и свястно момче, командирите му казват, че е бил за пример през всичките 8-9 месеца служба. Остават други две версии - или че убиецът е единак, който подготвя голям удар и му трябва автомат, за да изхвърли антикварния „Парабелум“, или че е мутра от цяла банда, също решила да се сдобие с по-добро оръжие. Освен това откраднатият „Калашников“ е по-различен от обикновените 7,62-милиметрови АК-47. Той е 5,45-милиметров, модификация на АК-74, каквито се даваха тогава на вътрешни войски. Тези, които са ходили в казармата, и досега го наричат „десантен“ - с него бяха въоръжавани парашутните части, защото е с около половин килограм по-лек, а пълнителите му са пластмасови.

Посмъртно редник Трайков е произведен в чин младши лейтенант и погребан с военни почести на 1 декември 1997 г. в родното му софийско село Локорско. И никой, дори и разследващите смъртта му, не предполагат, че само 3 дни по-късно убийците ще бъдат разкрити.

Към 19,30 ч на 4 декември 1997 г. двама ученици от Техникума по електроника в Правец влизат в обменно бюро „Севан“ на столичния булевард „Сливница“. Това са 18-годишният Димитър Джурков от Велинград и година по-малкият от него Стоян Здравески от Елин Пелин. Под якетата крият модерен автомат „Калашников“ и антикварен пистолет „Парабелум“. Още с влизането вадят оръжията и започват да стрелят по касиерката и намиращият се при нея гард от НСО Ивайло Петров. Със своя служебен пистолет той отвръща на огъня. И докато стрелбата на учениците е „хаотична“, почти всеки куршум на Петров попада на месо. Димитър е ранен в гърдите и бузата, Стоян във врата и рамото, руква кръв, двамата бягат в посока към Централна гара, без да са задигнали един долар, една марка или един лев. Софийската полиция и Транспортна полиция са вдигнати на крак и тръгват по кървавите им следи. По-късно се разбира, че бегълците са се качили на нощния влак за Варна.

Около 23 ч. слизат на гара Мездра и се скриват. По някое време местни хора се обаждат в полицията, че са чути изстрели в храсталаци край жп линията. Там полицаите намират окървавеното тяло на Джурков. Край него са и автоматът и пистолетът и по всичко личи, че се е самоубил. Половин час по-късно в хотела на гарата идва Стоян и моли жената на рецепцията да извика „Бърза помощ“, защото раните му не спират да кървят.

На последвалото дело става ясно, че Димитър и Стоян са от заможни семейства, от деца не им е липсвало нищо, но решили да грабят пари от обменни бюра, за да си купят мощни компютри. И двамата били геймъри, имали идеи за писане на програми, което не ставали за машини „Правец“ 8 или 16. Често пътували до София, за да играят в компютърни клубове. Нападенията им били извършвани на принципа на играта – печелят повече точки и минават на по-горно ниво, като вземат оръжия и парите на току-що застреляните жертви.

Пред съда Стоян прехвърлил цялата вина за убийствата на покойния Димитър, макар да е било почти сигурно, че Стоян е стрелял с „Парабелума“ по войника в будката. Той получил присъда 12 години затвор, максимална по закон за непълнолетен извършител на грабежи и убийства. И отдавна вече е на свобода.

Заради работа на частно

Героят гард уволнен от НСО след години

Въоръженият служител на НСО Ивайло Петров, който се оказва при касиерката в обменно бюро „Севан“ и отвръща на стрелбата на правешките убийци, е пронизан от куршум в крака. Той получава награда като герой от тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев. На разпитите Петров твърдял, че е минал случайно да се види с касиерката, която му била приятелка. Но шефовете му не вярват и смятат, че е работел на частно като охранител, което и досега е строго забранено за гардовете от НСО. През 2002 г. Петров отново се прочува. Тогава той пази на пост във входа на Министерския съвет и с колегата си обезвреждат 51-годишен мъж от Плевен. Посетителят с психични отклонения разлял бензин във фоайето и понечил да го пали, но градовете го съборили и задържали. Още на следващата година Петров е освободен от НСО, а през 2004 г. става ясно и защо - срещу него и още 11 бивши и настоящи служители започва разследване за това, че са работили като телохранители на скандалния радиоводещ Боби Цанков.