Фискалната позиция - по-добра от общото мнение

От политическа гледна точка обаче е много трудно да се отнемат социални и икономически придобивки

Дебатите около държавния бюджет са изключително оживени още от миналата година - резултат от неясния ефект от пандемията и разходите за изцяло нови и неприлагани социално-икономическите мерки за справянето с последствията от нея - но в края на годината стават още по-нажежени заради предстоящите тогава парламентарни избори през 2021 г. Дебатът остава централен както преди, така и след миналите избори, а предвид предстоящите предсрочни такива, се очертава да се води през цялата година. През последните месеци преобладават основно политически оценки за фискалното състояние на страната, но от данните за първите три месеца, както и предварителни данни за април, вече може да се даде малко по-ясна оценка на ситуацията.

Консолидираната фискална рамка за 2021 г. е планирана с дефицит от малко под 4,9 млрд. лв., който не е равномерно разпределен през годината, т. е. в някои периоди ще е по-висок, а в други - по-нисък. Дефицитът за първите три месеца на годината е 619 млн. лв., което е резултат от основно от по-високи субсидии за бизнеса, социални разходи (включително - пенсии) и увеличение на доходите в бюджетния сектор. На първи поглед увеличението изглежда стряскащо, но трябва да се има предвид, че тези разходи липсват през първите три месеца на предходната година, т. е. има чисто статистически ефект. Той следва да започне да намалява от средата на годината, когато влизат в сила: схемата за запазване на работни места 60/40 (във всичките u разновидности); увеличение на минималната пенсия до 300 лева от януари и отпускане на „еднократни“ месечни добавки към пенсиите от 50 лв.; увеличават се някои социални разходи; отпускат се добавки към възнагражденията на работещите на първа линия.

Ако има уловка тук, тя е че различните мерки се предвижда да действат за различен период от време, но за не повече от половин година, тъй като ефектът от пандемията започва да отшумява, темповете на ваксинация набират скорост и прогнозата е икономическият и социален живот да се нормализира. От фискална гледна точка това е напълно разумно. От политическа гледна точка обаче е много трудно да се отнемат социални и икономически придобивки, което прехвърля отговорността за това решение върху новото правителство. С други думи - нормално е тези мерки да са бюджетирани до средата на годината, тъй като е нормално да започнат да отпадат при възстановяване на стопанската активност и овладяване на здравната криза, както вече сме писали (тук). С политическо решение обаче могат да бъдат удължени, независимо дали е разумно или не, което налага прекрояване на настоящия бюджет, включително чрез евентуалната му актуализация. За цялата година е предвидено увеличение на разходите, без вноската в бюджета на ЕС, в размер на 4,5 млрд. лв., а до април увеличението е 3,3 млрд. лв.

Фискалната перспектива за следващите месеци е сравнително добра, - поне с оглед на доста по-черните прогнози от есента и зимата. Именно тук се крие и големият риск - в момента, в който стане ясно, че има фискално пространство, веднага се намират идеи за допълнителни разходи, независимо дали са за удължаване на антикризисни разходи, на разходи, които се наричат антикризисни, но в действителност нямат нищо общо с пандемията или кризата заради нея, или на изцяло нови (и често - безумни) такива. През последните два месеца се нагледахме на своеобразно надцакване за допълнителни разходи за социални помощи, помощи за бизнеса, данъчни облекчения и т. н. В условия на нестабилна политическа обстановка или много „шарен“ парламент стимулите за безотговорен популизъм се увеличават, а резултатите от това са лесно видими в съседна Румъния - огромни бюджетни дефицити, висока инфлация и стагниращ пазар на труда.

Кризата е идеално време за реформи, ако политиците успеят до погледнат малко по-напред в бъдещето от следващите избори, които в нашия случай са след два месеца. Трудно е да си представим, че само за няколко месеца планираният дефицит от 4,9 млрд. лв. за 2021 г. може да бъде намален наполовина, но могат да бъдат поставени основите за дългосрочни реформи, насочени към по-висока събираемост на приходите, по-ефективни публични разходи и по-добра бизнес среда, която да повиши потенциала за растеж.

* От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика