Младият англичанин Крис Бруни се самоуби заради дълг от 119 000 паунда
Задавали ли сте си въпроса каква е приликата и разликата между хазарта и наркотиците? Отговорът е: приликата е, че хазартът също като наркотиците грози здравето, благосъстоянието, а и понякога живата, но ако наркотиците са забранени от закона и се преследват, хазартът е напълно легален.
Тези дни в британската преса се разисква случай с 25-годишния инженер Крис Бруни, хазартно зависим, който след като натрупал дълг от 119 000 паунда в течение на пет дни в онлайн залагания на платформата winner.co.uk, дъщерна компания на „Playtech“, се самоубива. През тези пет дни, докато е трупал дългове, хазартната компания го е подмамвала като му е отпуснала бонус 4500 паунда и ексклузивен VIP менажер.
За своята хазартна зависимост, която го е разорила, разказа преди време Питър Шилтън, прочут английски вратар, пазил английската врата на три световни първенства. Случаят с Крис Бруни беше разследван от държавната хазартна комисия, която излезе със заключение, че „Winner“, е допринесла с действията си за самоубийството на младия мъж, защото е трябвало по закон (да, в Англия има и такива закони), да извърши своя проверка дали Бруни може да си позволи тези загуби, а не да продължи да го поощрява да залага. На компанията-майка „Playtech“ съответно беше наложена глоба от 3,5 милиона паунда (в тази страна наистина налагат глоби).
Самоубийството на Крис Бруни съвсем не е единичен случай. Миналата година директорката на Националната здравна служба Клеър Мърдок изнесе данни, че годишно се самоубиват около 250 души. Тя подчерта, че има връзка между залаганията и психическите заболявания и затова Националната здравна служба е била принудена да открие 14 клиники за лекуване на хора с хазартна зависимост.
В тази връзка беше открита кампания срещу стремежите на местния хазартен бизнес да използват реклами по линия на спорта за осигуряване на все по-големи печалби. На особен прицел бе обвиняваната за практиката u да отпуска кредити на играчи компания в хазартния бизнес е Bet365, регистрирана и в България.
Положението е подобно и в други държави с активно развит хазартен бизнес. В САЩ всеки пети хазартно зависим е правил опит да се самоубие, а две трети от хазартно зависимите извършват обири. Съгласно едно проучване в Австралия, за всеки пристрастен още около десет души около него са засегнати от пагубния му навик. Затова и в тези, и в други страни казината са задължени да идентифицират хазартно пристрастени личности и да ограничават участието им.
Кампания за вредите, които нанася хазарта на хората, у нас в България практически не се води. Мълчат си политици, депутати и управляващи, единствено Валери Симеонов проведе лична битка срещу търкането на картончета. Вицепрпремиерът посочи: „Хазартът е доказана зависимост, това е вид болест и все повече от нашите сънародници страдат от нея“. Да, хазартът покварява, съсипва живота на семейства, в които някой е хазартно зависим. Не е тайна, че хазартният бизнес у нас от години бе главно под контрола на няколко крупни бизнесмени, главно на Васил Божков и фамилията Найденови, които са и партньори в „Еврофутбол“ например - там управител се оказва Боян Найденов. Между тях настъпи разрив, като фамилията Найденови обвини Божков, че е оказвал натиск със заплахи за живота им, да му прехвърлят мажоритарен дял от целия им бизнес. Според Цветомир Найденов, Държавната комисия по хазарта (ДКЗ) години наред е работела под пълното въздействие на Васил Божков, и под негово влияние е възпрепятствала издаването между другото на хазартен лиценз на чужди компании, като споменават „Betfair“ - компанията, разорила английския футболист Питър Шилтън. Това повдига въпроса защо Найденови толкова са се загрижили да се дават лицензи на чужди компании, като се има предвид, че в много европейски страни хазартните игри онлайн са дори забранени? И не не ли получава така, че с отстрелването на Божков се разчиства пътя за пълен контрол върху хазартния бизнес у нас на Найденови, собственици на заливащата с реклами страната „Efbet“, която между другото принадлежи на регистрираната в Малта офшорка „Brobet Limited“?
Мутренска ли е войната в хазартния бизнес, както пишат медиите, имайки предвид конфликта между Найденови и Божков? Няма как да няма война при оборот от хазартен бизнес над 3 милиарда лева! Но тревожното е, че очевидно се води ожесточена война и за влияние върху ДКЗ. Което става видно не само от твърдението на Цветомир Найденов за такова влияние от страна на Васил Божков, но и от фамозната паметна записка с подписи на Божков и собственикът на „Нова ТВ“ Кирил Домусчиев, в която Божков обещава да вложи в телевизията 200 000 лева годишно за срок от 10 години срещу „пълен съпорт (подкрепа) в ДКЗ.
Хазартът и особено онлайн залаганията имат сериозно негативно отражение върху българската икономика. Чрез интернет многобройни сайтове предлагат онлайн залагания, много от тях нелегални и извън контрола на ДКЗ.
Хазартните босове обичат да представят хазарта като нормален бизнес, от който имала полза и държавата, защото плащали данъци и създавали работни места. Но хазартът не произвежда нищо, освен огромни печалби за тях. Ако Васил Божков дължи такси за близо 700 млн. лева, значи по отношение на натрупани чисти доходи той е милиардер. Несъмнено е, че са огромни доходите и на другите крупни хазартни босове и на чуждестранните онлайн компании, опериращи у нас. Това са милиарди изсмукани от маса хора, подмамени от красиви обещания за печалби, това е огромна маса от пари, които иначе биха се влели в икономиката на страната във вид на инвестиции в някакъв бизнес и като потребление.
Преди две години вицепремиерът Валери Симеонов предложи редакция на конкретни текстове от Закона за хазарта, като забрана на пряката реклама на хазартни игри, обявяването със специални репортажи по телевизията на резултатите от игрите и спечелените награди и други. Тези предложения обаче бяха посрещнати на нож от мощната хазартна индустрия, подкрепена даже от Съюза на работодателите. До дебати в Народното събрание не се стигна, вицепремиерът не получи подкрепа от другите партии и по този важен обществен проблем настъпи затишие.
Забраната на Националната лотария беше ход в правилно направление, но хазартната зависимост с най-тежки последици се развива не чрез търкането на талончета, а в онлайн казината, където се залагат големи суми.
Преди години в медиите излезе информация, че според системата „Амадеус“, която има база данни практически за целия свят, в България има регистрирани 1327 компании, които се занимават със залагания и хазарт. Твърде много за една малка и бедна страна като нашата. Изглежда, че у нас всеки който пожелае (е, не който и да е, но всеки, който знае как) може да регистрира и развие хазартен бизнес под най-различна форма. Дори да инсталира казино или бинго зала в жилищни кооперации, което е недопустимо, където и да е било по света.
Ето какво пише за страната ни сайта https://www.slotsup.com/online-casinos/bulgaria-bg, който дава информация за хазартните възможности в различни страни: „България е доста малка страна в югоизточна Европа. Тя е известна с розите, вината си и с... либералните си закони по отношение на хазарта“.
Докато имаме либерални закони по отношение на хазарта, компрометирана Държавна комисия по хазарта, докато разрешаваме казина и игрални домове под път и над път и раздаваме лицензи на чужди и наши онлайн оператори, и в България ще расте броят на хазартно зависимите, на свързаните с хазарта престъпления, на самоубийствата и опитите за самоубийства. Защото хазартът не е просто развлекателна игра, както я представят хазартните босове, а социален бич, който взема жертви, и затова следва да бъде най-строго контролиран.
А и всъщност кому е нужен този вид „бизнес“, каква е ползата от него за държавата и обществото? Онлайн хазаратните игри са забранени в много страни по света, в Европа в много страни казината са държавен монопол, а в някои страни като Израел, хазартът изобщо е забранен.