Цели 18 работни групи за нула време? Или защо по-малкото е повече*

Възможно е да бъде приет набързо план за действие, който няма да бъде изпълнен 

С наближаването на назначаването на членовете на новия Министерски съвет основателно главните „диригенти“ от ПП „Продължаваме промяната“ организират от 23-ти ноември срещи на експертните групи за изработване на „Програма за бъдещото управление“. Самите групи ще бъдат 18 на брой и в тях ще участват по трима души от всяка страна, като една от страните ще е неизменно ПП ПП.

Прави впечатление че - въпреки краткия срок, през който ще заседават подобни работни групи - вероятно до началото на м. декември, броят им е значим, още повече че социално-икономическата система е наистина „система“, а не е прост сбор от различни секторни политики.

Един бърз преглед на наименованията на самите групи не е излишен за вземане на политически решения, както - ще направим опит за това - и очертаване на „липси и излишъци“.

Най-общо казано, управляемите подсистеми на главната система са: природна система, икономическа система, социална система, система на международните отношения. И така, ето наименованията на „комисиите“, групирани по системи:

Природна система

1. Екология (По-удачен вариант би бил: „Опазване и възпроизводство на природната среда“)

Икономическа система

2. Икономика (Правилно би било: „Структура на икономиката“ или „Реална икономика“; иначе няма никакъв общ смисъл).
3. Земеделие (Правилно би било: „Селско стопанство“ - то включва растениевъдство, животновъдство и селскостопански услуги; „земеделието“ е бледа част от всичкото)
4. Енергетика
5. Транспорт (Защо не: „Транспорт и транспортна инфраструктура“?)
6. Здравеопазване
7. Образование
8. Култура
9. Туризъм (По-правилно е международното наименование BEACH (резервации, развлекателен бизнес, авиокомпании, круизен туризъм и казина, хотели и курорти)
10. Спорт (Ако става дума за масов спорт, чудесно; ако се мисли за представителния спорт, не е добре)
11. Финанси (... и фискална политика)
12. Регионално развитие (... и кохезионна политика)

Отсъстват като комисии по неизвестни причини:

1. Промишленост (отсъства, а е съществен сектор - вземете само отбранителната индустрия!)
2. Строителство (отсъства, а е проблемно с много измерения!)
3. Търговия и вериги на доставките
4. Наука (тя не влиза в образованието, въпреки че то се ползва от нея)
5. Развитие на публичната собственост (свръхважна за всяка европейска страна!)
6. Европейски и международни проекти

Социална система
13. Труд и Социални грижи (По-точен вариант: доходи и потребление)
14. Електронно правителство
15. Правосъдие
16. Вътрешна сигурност

Система на международните отношения
17. Национална сигурност
18. Международни отношения

Въпросът за наименованията на експертните групи съвсем не е толкова елементарен, понеже името предопределя в голяма степен съдържанието на разговорите. Освен това, със сигурност светлите мечти на повечето от групите ще изискват финансови средства, т. е. групи №1-18 гарантирано ще влязат в противоречие с група №11 (Финанси), което ще предизвика нещо нежелано от самите тях - ще трябва да режат „живо месо“ от идеите си, понеже „Бюджет 2022“ ще е на нивото на „бюджет 2019“ (с корекцията на инфлацията), следователно няма да е много щедър, понеже не се предвижда промяна на данъчната система, освен масовата политическа заблуда че смъкването на ДДС винаги водело до намаляване на цените.

Възможно е тази какафонична постройка, базирана на секторни политики, да се окаже набързо приет план за действие, който няма как да бъде изпълнен. А гражданите са претоварени със значими очаквания, които - ако не се сбъднат, ще предизвикат известния бумерангов ефект - недоверие към коалиционното правителство, неговото смъкване и провеждането на поредните нови избори.

Опасявам се, че даже духът на Ванга да помага на всеки от членовете на комисиите, бъдещето трудно може да бъде описано: (1) 2022 г. ще продължава да е „Ковид“ за страната ни; (2) лупата на Европейската комисия към България ще бъде много по-наблюдателна и по-внимателна към промяната на посоките на финансовите потоци (ефектът „Кьовеши“ и пост-„ГЕРБ-СДС“); (3) при „отваряне“ на по-развитите страни от ЕС ще има нов отток на специалисти от страната към тях, а на „пазара“ няма наличности или „заменки“ на лекари, медицински сестри, учители и т. н. (запомнете го добре, „пазарни“ експерти, и спрете да говорите неистината че „пазарът“ всичко дава)...

Затова е по-добре при изработката на „Програма за бъдещото управление“ да се избегне печално известния „отраслов подход“ („старите пушки“ знаят за какво става дума, това е широко обсъждано преди години), като се замени с програмно-целеви подход, а именно: „Програма 2022“, която да е фокусирана върху решаването на най-спешните проблеми („трите кита“ на развитието, „влекачите“ на системата): (1) здравеопазване; (2) енергетика; (3) доходи, потребление и фискална политика. Тук се коренят и най-големите различия между бъдещите партньори, следователно точно те трябва да се снемат. Останалите политики могат да „изчакат“ сформирането на Народното събрание и приемането на базовите решения по „трите кита“ (може да са 4-5-6, но не повече), след което да се пристъпи към стиковането на предложенията по всички други секторни политики. Още повече че „Бюджет 2022“ отдавна чука на вратата, а не бюджетите за 2023-2025 г.
Сега по-малкото е повече, но достатъчно; иначе недоносеното дете на 18-те комисии ще се окаже кожух от кръпки за зимата, който не е подходящ за елегантните фигури от бъдещото правителство.

*Анализът е публикуван в Поглед инфо.