Цената на популизма

Референдумът на Слави може да се окаже вратата към стабилното и трайно мнозинство на Бойко Борисов

Колкото и да се опитваха да избегнат „горещия картоф” мажоритарен вот, в края на краищата политическите партии бяха принудени открито да се изправят пред него. „Шоуто на Слави” успя с масовата си подписка да наложи на политиците идеята си за дълбоки промени в политическата система. Може би най-важният въпрос от трите одобрени предложения за референдума беше за пълната смяна на избирателната система – от чиста пропорционална в чиста мажоритарна. Само че основните политически партии си направиха оглушки по референдума и се съсредоточиха върху по-важната за тях битка – президентските избори.

Затова в кампанията за референдума се развихриха популистките тези на всякакви доморасли ентусиасти. Изгледаше забавно, но всъщност беше тъжно да се слуша как представителите на малките партии защитаваха мажоритарния вот с надеждата, че най-после хората ще ги подкрепят като личности. При това пълно объркване на представите на 6 ноември м.г. огромното мнозинство българи реши да накаже професионалните политици и да гласува радикалните предложения на шоумена. А масовото гласуване и за неполитика Румен Радев очерта размера на протестната вълна.

Все пак, предпазният клапан в закона за референдумите, поставил твърде висока бариера за успех, спаси парламента от задължителното налагане на чист мажоритарен вот в два тура. Наистина 13 хиляди гласа не достигнаха, за да се прескочи бариерата за задължителност, но за политиците се оказа трудно да се скрият зад тези 13 хиляди от волята от онези 2 милиона и 510 хиляди души, обявили се за промяна. В резултат твърдостта им се сломи и започнаха да търсят начин да излязат от трудното положение.

Не мога да не призная умението на Бойко Борисов да усеща променящата се ситуация, да „чува” гласа на народа, каквото и да разбираме под това понятие, и да извлича полза от всяка ситуация. Така стана и този път.

Тъй като президентските избори завършиха с оставка на премиера и предсрочни парламентарни избори, правото да раздава картите отново получи народът. И като умел политик, което в началото на ХХІ в. вече означава и популист, Бойко Борисов обяви, че ГЕРБ ще подкрепи мажоритарния вот. Целта беше ясна – да се привлекат колкото се може повече избиратели след горчивото поражение от президентските избори. И както винаги му се получи. Той безспорно е шампион в умението да флиртува с хората.

Дотук всичко беше подчинено на борбата за гласоподаватели, защото от есента на 2016 г. до пролетта на 2017 г. България беше в предизборна ситуация. Но това отмина и дойде времето за нормална политика. Народът си каза думата, раздаде картите и постави ГЕРБ и Обединените патриоти в ролята на управляващи, а БСП и ДПС в опозиция. За „Воля” е трудно да се определи роля.

Дойде време обещанията да се изпълнят, най-вече трезво да се преценят ползите и вредите от драстичната промяна на избирателната система. Фактът, че за разлика от друг път, този път парламентът се захвана с избирателния закон в началото, а не в края на мандата си, може да се посочи като добър пример. Но трябва да припомня, че то се дължи по-скоро на нетърпението на Слави Трифонов и на очевидната липса на готови законопроекти.

Така се стигна до обсъждането в правната комисия именно на поискания от Слави Трифонов мажоритарен вот. Това е важно, тъй като има различни варианти на мажоритарен избор, някои от които са ни добре известни, защото ги практикуваме от години при избирането на президенти или на кметове.

При парламентарни избори обаче нещата изглеждат по-различно. Нека погледнем европейските мажоритарни избори. По една случайност и двата избора наскоро – във Великобритания и във Франция, бяха мажоритарни. Те ни показаха различните модели. В първия случай британците гласуват само в един тур и този, който получи най-много гласове, се оказва избран. Ясно е, че това рядко може да стане с гласовете на повече от 50 % от гласувалите.

Докато във Франция в неделя премина само първият тур на изборите. Когато няма избран с повече от половината гласове, както става в повечето случаи, във втория тур отиват не само двамата с най-висок резултат, а и всички с повече от 12,5%. Това означава, че оттук нататък започват сложни сметки и преговори кой кого ще подкрепи в отделните райони така, че да се получи желания резултат (ако това не е задкулисие, здраве му кажи). И още нещо, френските избори показаха ясно колко голямо може да е изкривяването на вота – партията на президента Макрон „Република напред”, получила 28,21% в съюз с партия с 4,11 %, има шанс да получи мнозинство от над 400 депутати в парламент с 577 места. Това означава, че при получени 32,32% от гласовете е възможно да получи 69,3% от местата в парламента. Колко справедливо изглежда това, нека всеки прецени.

Но да се върнем в България. Гласуването в правната комисия показа, че ГЕРБ са разбрали добре възможностите, които осигурява на най-силната партия чистият мажоритарен вот. Приложен в България, примерът от Франция би могъл да даде на ГЕРБ, получил на изборите от 26 март т.г. 32,66% от гласовете, конституционно мнозинство. И тогава ще станат излишни всякакви сложни преговори с други политически сили, компромиси и съобразяване. Така че „референдумът на Слави” може да се окаже вратата към стабилното и трайно мнозинство на Бойко Борисов. Разбира се, само докато ГЕРБ продължава да бъде първа политическа сила.

Другата партия, спокойна за своето присъствие в парламента при мажоритарен вот, е ДПС. Ако надмощието й над ДОСТ се окаже трайно, ДПС със сигурност ще надделее в смесените райони, където има мнозинство. Струва ми се, че тази сигурност обяснява гласа на Хамид Хамид за мажоритарния вот. Но ДПС има по-сложна роля в българския политически живот и, доколкото разбирам, целта му не е само да бъде в парламента. Така че окончателното решение на ДПС за избирателната система ще бъде резултат от по-внимателна преценка на по-дълготрайните последици от мажоритарния вот.

БСП е третата партия, която със сигурност ще бъде в парламента, независимо от избирателната система. Въпреки това Старата партия не подкрепя мажоритарния вот и това е разбираемо, ако погледнем френския пример. Да, тя ще бъде в парламента, но с толкова малко депутати, че няма да може да се противопостави на действията на основния си политически опонент.

За останалите по-малки партии е ясно, че ще бъде голям успех, ако успеят да класират някой и друг депутат по мажоритарната система. Затова е естествено те да се противопоставят. Докато „Воля” прилича повече на объркалите се привърженици на референдума.

И какъв е изводът от всичко това? Че партиите внимателно са преценили последиците от популисткото предложение за мажоритарен вот и се отнасят към него според своите интереси. А кой ще плати цената за поредния екперимент? Както винаги – народът.