Интервюто на Путин пред Тъкър Карлсън взриви света и нанесе сериозен ущърб на евроатлантическата пропаганда
Европа бе принудена да премине на по-скъпия втечнен газ и към превръщането на САЩ в световен нефтен център
Светът може да бъде разбран тогава, когато се прилага неоспоримият принцип - пред фактите и боговете мълчат. Времето, в което живеем е динамично, непредсказуемо и изпълнено с многобройни предизвикателства, подчинени на агресивната риторика, омразата и страха. Явно и 2024 г. ще премине под знака на конфронтацията. Все пак каква е рекапитулацията от двегодишния украински конфликт?
В политически план резултатите са следните:
САЩ, Великобритания и Европейският съюз са обединени чрез политическата риторика и решения да изолират Руската Федерация във всички глобални, регионални и субрегионални формати. Нещо повече през 2023 г. Международният наказателен съд издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин.
От друга страна държавите, членуващи в разширяващия се БРИКС, са своеобразен контрапункт на световния неолиберализъм.
През настоящата 2024 г. ключовите президентски избори в Русия (през март) и в САЩ (през ноември) подчиняват направленията и динамиката на глобалните процеси.
Интервюто на руския президент Владимир Путин пред американския журналист Тъкър Карлсън взриви света и нанесе сериозен ущърб на евроатлантическата пропаганда в западния свят. Известното на Изток се превърна в широкомащабна изненада на Запад. След разпадането на Източния блок се утвърждава разширяващата се и постоянно повтаряща се дезинформация и откровеното фалшифициране на исторически факти и процеси, свързани с резултатите от Втората световна война и социалистическата система в биполярното противопоставяне. Силният резонанс на Запад от интервюто бе в противоречие с плановете за англосаксонските сценаристи, които отклониха вниманието с новината за смъртта на Алексей Навални - опонент на Кремъл и лично на Путин.
Широкият спектър от взаимоизключващи се мнения по въпроса той жив ли е или убит, остават в сферата на политическите догадки и хипотези. Това не пречи казусът Навални да се превърне в ефективен инструмент на моралната дидактика срещу Путин. Широкомащабната медийна и политическа пропаганда остави в миналото интервюто на руския президент. Тази кампания беше мотивирана и от неприятната за режима в Киев и англосаксонските му господари новина за превземането на стратегическия център Авдеевка от руската армия. Поредното доказателство за краха на неолибералните планове за разгрома на Русия увеличава все повече скептицизма на евроатлантическия елит. Той все повече залага на демагогията и празните обещания и вече трудно може да бъде мотивиран да оказва реална помощ на Украйна. Явно е въпрос на време военните резултати да предопределят и политическите преговори и решения по украинския казус.
В икономически план също се наблюдават резултати, различни от търсените. Двете години преминават под знака на икономически санкции срещу Руската Федерация, както и за диверсификацията на руски нефт и газ. Чрез редица икономически манипулации и политически решения Европа бе принудена да премине на по-скъпия втечнен газ и към превръщането на САЩ в световен нефтен център. Няма значение, че Пентагонът купува руски петрол. Водената от Европа и САЩ политика срещу руските енергоносители доказва, че войната срещу Русия е война за нейните ресурси и елиминирането u от европейския енергиен пазар.
Засега сложната схема война на Федерацията срещу Украйна, което да ангажира икономически и военно Русия и Европа се развива не в полза на държавите от стария континент. Политиката на икономически санкции срещу Русия консолидират, а не разрушават руската държава. Това беше признато и от Международния валутен фонд. През февруари 2024 г. той не само отчете икономическия ръст на Русия, но и показа понижаващите се икономически показатели за европейските държави.
Подчинената на американските интереси политика на Брюксел доведе до невиждани по своите размери и участници социални протести. Нелоялната конкуренция на заливащото европейския пазар безмитно евтино украинско зърно, доведе до многобройни фалити. Икономическата политика на европейския и националния елит постоянно доказва увеличаващата се пропаст между властта и обществата. Засилва се рестриктивната политика, с която постепенно се намаляват социалните права на работещите и потребителите. Оказва се, че чрез демократичната лексика и морална дидактика се утвърждава корпоративното право, което вече откровено елиминира ролята на държавата във всяка една обществена област.
Явно неолиберализмът не може да победи авторитарните държави. Това обаче не е проблем последователно да се работи за разрушаването на държавността, за което има многобройни доказателства. Законите на физиката са приложими и в обществената сфера, което означава, че на всяко действие има противодействие със същата сила в обратна посока. Големият въпрос е кой от двата мегапроекта ще надделее през следващите месеци - глобалният или многополярният.
Украинският казус се превърна в концептуален ориентир за глобалното преструктуриране. Този процес минава традиционно през Стария континент, който през последните столетия е превърнат в експериментална лаборатория на световното задкулисие. Отговорът на промените преминава през непредсказуемото поведение на субективния фактор, своеобразна гаранция за бъдещето.
Рекапитулацията от двете години на военни действия в Украйна разкрива интензивни процеси на засилваща се политическа нестабилност, икономически рецесии и социална дестабилизация в световен мащаб. Явно идва времето когато обществата са поставени пред избора да оцеляват поединично или в обществено ангажирани и мотивирани социални групи. На изпитание е поставена и държавата, чието съществуване априори гарантира сигурност, просперитет и бъдеще.
Труд
