350 дипломатически полета с оръжие за терористи през България

Държавната авиокомпания „Силк Уей“ на Азербайджан превозва военни пратки с ноти от посолствата си в Европа, Азия, Африка и САЩ

FOR ENGLISH CLICK HERE

На 6 юни 2015 г. Франсис Норвело, 41-годишен ветеран от американския флот, загина на полигон край село Анево, когато стар снаряд се взриви при зареждане в гранотомет RPG-7. Други двама американски граждани и двама българи също бяха ранени. От посолството на САЩ съобщиха, че американците работят за американската компания Purple Shovel, наета от армията на САЩ да подпомага програмата за обучение и въоръжаване на опозиционни бойци в Сирия. Такива снаряди с производител ВМЗ-Сопот и произход България „Труд“ откри в подземни складове на Ал Нусра ( клон на Ал Кайда в Сирия) при сраженията в Алепо през декември м.г.

Оказва се, че тези два случая са само част от голям международен канал с участието на България за оръжейни доставки с дипломатически полети до буновници в различни части по света.

Оръжията са транспортирани с 350 дипломатически полети на държавната авиокомпания „Силк Уей“ на Азербайджан през последните три години. Държавните самолети на Азербайджан са летели с десетки тонове оръжия на борда под прикритието на дипломатически полети. Това става ясно от скандални документи, които „Труд“ получи от анонимен източник в социалната мрежа Twitter.

Потребителят под името „Анонимус България“ изпрати на „Труд“ кореспонденция с ноти между Външно министерство на България и посолството на Азербайджан в София, с приложени документи за оръжейни сделки и дипломатически разрешения за прелитане и кацане в България и редица европейски държави, САЩ, Саудитска Арабия, ОАЕ, Турция и др.

Самолетите на „Силк Уей“ са предлагали услугата дипломатически полет на частни оръжейни компания от САЩ, Балканите, Израел, както и на армиите на Саудитска Арабия, ОАЕ, Американското командване за специални операции, военните контингенти на Германия и Дания в Афганистан и на Швеция – в Ирак. Дипломатическите полети са освободени от проверки и летищни такси, т.е. самолетите на „Силк Уей“ са превозвали необезпокоявано хиляди тонове оръжия между различни точки по света без проверки и такси. Те са правили технически кацания с престой от няколко часа до денонощие (без на пръв поглед логично обяснение) на междинни локации, въпреки че не се е налагало презареждане с гориво.

Според международните споразумения дипломатически разрешения за кацане и/или прелитане се издават на военнотранспортни самолети. „Силк уей“ няма право на такива дипломатически разрешения, защото самолетите са граждански, а не военни. Въпреки това Външно министерство на Азербайджан е пращало инструкции до посолствата си в България и редица други европейски държави да искат такова разрешение.

Скандалното в случая е, че в исканията за такъв дипломатически полет са упоменати видът и количеството на опасния товар – оръжия и боеприпаси. Т.е. отговорните агенции в редица държави (България, Сърбия, Румъния, Чехия, Унгария, Словакия, Полша, Белгия, Турция, Германия, Великобритания, Гърция) са си затваряли очите и са разрешавали дипломатически полети с десетки тонове оръжия на борда на граждански самолети за военни нужди.

САЩ изпратили оръжие за $1 млрд.

Сред основните ползватели на услугата „дипломатически полет за оръжия“ са американски компании, които доставят военни пратки за американската армия и командването за специални операции в различни точки по света. Общото в случая е, че се касае за пратки с оръжия, които не са по американски стандарт, т.е. няма да бъдат използвани от американските военни.

Проверка на „Труд“ в регистъра на федералните договори на САЩ показа, че за последните три години американски оръжейни компании са получили над 1 милиард долара по програми на американското правителство за доставки на оръжия, които не са по американски стандарт. Всички тези компании са ползвали „Силк Уей“ за въздушен транспорт на оръжие. Когато самолетите на „Силк Уей“ не са достигали, пратките са превозвани с дипломатически полети на самолети на Военно-въздушните сили на Азербайджан, макар оръжието да не е пристигало в Азербайджан.

В документите, получени от „Труд“, има фрапиращи примери. Например, на 12 май 2015 г. военен самолет на Азербайджан превозва по документи 7,9 тона гранати PG-7V и 10 тона PG-9V по направление Бургас-Инджирлик-Бургас-Насосни (военно летище в Азербайджан). Износител е американската компания “Purple Shovel”, а получател – Министерството на отбраната на Азербайджан. Според документите обаче пратката е разтоварена във военната база Инджирлик в Турция и въобще не стига до получателя си. Оръжието е купено от Alguns, България, а производител е българският държавен оръжеен завод ВМЗ-Сопот.

Справка в базата данни за държавни поръчки на САЩ показва, че Звеното за специални операции (SOCOM), което отговаря за подпомагането на сирийските бойци, сключва договор през декември 2014 г. с Purple Shovel на стойност над 26.7 млн. долара за доставка на оръжия и боеприпаси. България е посочена в графата  за произход на оръжието.

Друг основен контрагент по програмата на американското правителство за оръжие, което не е по американски стандарт, е Orbital ATK. Само за последните две години компанията е получила 250 млн. лв. по същата програма. Информацията какво е оръжието и къде е изпратено е засекретена. Според документите ATK Orbital изнася оръжие с 6 дипломатически полета на „Силк Уей“ през юли и август 2015 г. (по 40 тона на полет) по дестинацията Баку-Тузла (Босна и Херцеговина)-Баку-Кабул. Оръжието е закупено от IGMAN j.j. Konjic, Босна и Херцеговина от името на Orbital ATK, а получател е полицията на Афганистан.

Интересна подробност във всички тези дипломатически полети с оръжие е, че самолетът прави техническо кацане с престой от 7 ч. 30 мин. в Баку (Азербайджан), преди да стигне до крайната си дестинация Кабул.

Военни самолети на Азербайджан са транспортирали с 10 дипломатически полета в края на април и началото на май тази година 282 тона оръжие (гранати PG-7VL и други амуниции) по дестинацията Баку-Риека (Хърватия)-Баку. Износител е Министерство на отбранителната индустрия на Азербайджан. Получател е Culmen International LLC, САЩ. Според съобщение на Департамента по отбрана Culmen International LLC е една от фирмите, избрани да доставят оръжие, което не е по американски стандарт по два договора на обща стойност 47 млн. долара всеки (спечелени на 18 февруари 2016 г. и 19 април 2017 г.) Culmen International LLC има друг договор за доставка на чуждестранно оръжие за 26.7 млн. долара с Департамента по отбрана и договор за доставката на ново оръжие, което не е по американски стандарт, за 3,9 млн. долара.

Chemring Military Products е друг основен участник по програмата за нестандартно въоръжение на САЩ, който е ползвал дипломатически полети на „Силк Уей“. Оръжейната компания има 4 договора с Американската армия за доставка на оръжие, което не е по американски снадарт – за 147,1 млн. долара, за 22,8 млн. долара, за 128,2 млн. долара и за 4,7 млн. долара, показва провека в регистъра на федералните договори на САЩ. Общата сума, която американската армия е платила на Chemring, за оръжия, които не са по американски стандарт, е 302,8 млн. долара. Оръжията са закупени от Сърбия, България и Румъния и пътуват по документи до Ирак и Афганистан с дипломатически полети.

Един от полетите на 18 октомври 2016 г., превозващ 15,5 тона 122 мм ракети, закупени от Chemring в Белград, се отклонява от крайната си дестинация – Кабул, и каца в Лахор, Пакистан. След престой от 2 ч. се връща обратно и каца в афганистанската столица Кабул. Единственото възможно обяснение за удължаването на маршрута с хиляда километра е разтоварване на оръжието в Пакистан, въпреки че по документи пратката е за Афганистан.

Най-големият доставчик на неамериканско оръжие за американската армия с договори за 490,4 млн. долара е Alliant Techsystems Operations-USA. През декември 2016 г. компанията превозва с дипломатически полети Баку-Белгард-Кабул снаряди (API 23x115 mm, HE 23x115 mm, GSH 23x115 mm) от Yugoimport, Сърбия за министерство на отбраната на Афганистан.

Саудитска Арабия – спонсор и разпределител на оръжието

Освен САЩ другата държава, която купува най-много източноевропейско оръжие от България и Сърбия, превозвано с дипломатически полети на „Силк Уей“, е Саудитска Арабия. През 2016 и 2017 г. има 23 дипломатически полети с оръжия от България, Сърбия и Азербайджан за летищата в Джедда и Риад. Износители са военните заводи ВМЗ, Арсенал и Transmobile от България, Yugoimport от Сърбия и държавният завод CIHAZ в Азербайджан.

Кралството не купува това въоръжение за своята армия, която използва само западно оръжие. Саудитска Арабия официално признава, че подкрепя въоръжената опозицията в Сирия и Йемен. Следователно всички оръжия, превозвани с дипломатически полети, са отишли при въоръжените групи в Сирия и Йемен.

Саудитска Арабия финансира оръжейни доставки и до Южна Африка, където също се водят въоръжени конфликти за контрол над богатите на диаманти и злато африкански държави.

На 28 април и 12 май т.г. „Силк Уей“ извършва два дипломатически полета по направлението Баку-Бургас-Джедда (Саудитска Арабия)-Бразавил (Република Конго) с оръжие, платено от Саудитска Арабия. Самолетът прави техническо кацане в Джедда с престой съответно от 12 ч. 30 мин. при първия и 14 ч. при втория полет.

От Баку самолетът пренася противотанкови гранати и минометни снаряди (износител- CIHAZ, Азербайджан), а от Бургас (износител - Transmobile, България и Yugoimport, Сърбия) - патрони, гранати, снаряди с разпръскващ се заряд, ракети, противотанкови оръдия SPG-9, GP-25. Същите противотанкови оръдия бяха открити от иракската армия преди месец в склад на Ислямска държава в Мосул, а видеа, разпространени от джихадистите от „Ислямска държава“ в Сирия, също доказват, че използват SPG-9 – като оръжието, изнесено от България. Получател по документи е Републиканската гвардия на Република Конго.

На 5 март 2016 г. военен самолет на Азербайджан с дипломатическо разрешение превозва 1700 бр. RPG-7 с износител: МО на Азербайджан, 2500 бр. противотанкови гранати PG-7VM с износител: Transmobilе Ltd., България, получател е МО на Саудитска Арабия. С полети по същия маршрут от Бургас за летище Принц Султан (18, 28 февруари 2017 г.) са изпратени още 5080 бр. 40 мм противотанкови гранати PG-7V за RPG-7 и 24 978 бр. ръчни гранати RGD-5 на всеки полет. Износител е Transmobile, България, получател - МО на Саудитска Арабия. Гранатомети RPG-7 и муниции за тях от България се появиха в няколко пропагандни видеа на Ислямска държава в Сирия и Ирак, както и в Йемен.

На връщане самолетът каца в Бургас, където натоварва 29,9 тона неуправляеми авиационни ракети UAR-80 VMZ, без да бъдат посочени изпращач от България и получател в Азербайджан.

Друга арабска държава, която купува източноевропейско оръжие, каквото няма на въоръжение и очевидно не купува за себе си, са Обединените арабски емирства (ОАЕ). С три полета по направлението Бургас-Абу Даби-Суейхан през април и март т.г. „Силк Уей“ доставя 10,8 тона гранати, с техническо кацане в авиобаза Ал Дафра в Абу Даби с престой от 2 ч. Износител е Samel-90, Самоков, България, вносител: Al Tuff International Company LLC, Абу Даби – компанията участва в Orbital ATK LLC, която е филилал на американската Orbital ATK. Получател е Генералният щаб на въоръжените сили на ОАЕ, но сделката е финансирана от Саудитска Арабия. Според сертификата за краен получател пратката включва 5 000 бр. изстрели PG7VM HEAT за 40 mm RPG-7 на всеки полет.

Плащане кеш и с лимузини

На 26 февруари 2016 г. военен самолет на Азербайджан излита от Баку и каца в ОАЕ, където натоварва два броя бронирани машини и автомобил Lexus. В молбата за дипломатическо разрешение за прелитане и кацане в ОАЕ е записано, че плащането е кеш в американски долари. Самолетът каца в Северен Судан, а на следващия ден - в Конго. Изпращач е Safe Cage Armour Works FZ LLC, ОАЕ, получател - Републиканската гвардия на Република Конго, сделката обаче е платена от Саудитска Арабия.

На 29 февруари 2016 г. самолетът се връща обратно. Превозва от Бургас за Баку 53 тона 122 мм снаряди за D30, 840 кг детонатори RGM-2M, с износител - Transmobile, България, и получател - МО на Азербайджан.

Дипломатически полети със смъртоносен бял фосфор

Белият фосфор е в графата на запалителните оръжия, чиято употреба е спорна зарди тежките поражения, които нанaся. На 31 март 2015 „Силк Уей“ превозва 26 тона оръжия от Сърбия („Югоимпорт“) и 63 тона от България („Арсенал“). Пратката включва бял фосфор за полицията в Кабул. На 22 март 2015 г. 100 тона бял фосфор са изнесени от Югоимпорт, Белгард за Кабул. Няма приложен договор с посочения получател – армията на Афганистан.

На 2 май 2015 г. самолет на „Силк Уей“ натоварва 14 тона оръжие - амуниции, бял фосфор, детонатори, с износител „Дунарит“-Русе, на летище Бургас, прави техническо кацане в Баку (с престой от 4 ч.) и по документи разтоварва оръжието в Кабул. Получател е Националната полиция на Афганистан. И за този полет няма приложен договор.

Баку – международно оръжейно депо

МО на Азербайджан се явява получател на оръжия и оборудване, които обаче реално не получава, ставя ясно от документите за дипломатически разрешения за полети. На 6 май 2015 г. самолет на ВВС на Азербайдбан пътува по маршрута летище Бургас-военна база Инджирлик в Турция-Бургас. Превозва авиационно оборудване от България за Турция, изпращач: EMCO LTD, София, получател: МО на Азербайджан. Въпреки това пратката се разтоварва в Инджирлик и никога не стига до Азербайджан.

Друга част от оръжията, които Азербайджан си доставя с дипломатически полети, са за въоръжения конфликт с Армения в Нагорни Карабах. През 2016 г. Азербайджан обвини Армения, че е използвала бял фосфор. Армения отхвърли обвиненията и на свой ред обвини Азербайджан, че инсценира доказателства, базирани на открит от азербайджанската армия невзривил се снаряд. Според документите от посолството на Азербайджан в София част от пратките с бял фосфор са минали през Баку с дипломатически полети през 2015 г.

Баку играе ролята на междинно депо за оръжия. Голяма част от полетите на „Силк Уей“ правят техническо кацане с престой от няколко часа в Баку или друго междинно летище. В същото време полети по същите дестинации на същата авиокомпания не правят техническо кацане, т.е. няма нужда от презареждане с гориво. Например, през декември 2015 г. „Силк Уей“ извършва 14 полета с 40 тона оръжие на всеки полет по маршрута Острава (Чехия) – Овда (Израел) – Сумгаит (летище Насосни, Азербайджан). Износителят не е упоменат, а получател е МО на Азербайджан. Странно защо самолетът се отклонява и каца в Овда – военна база в Южен Израел, където прави престой от 2 ч.

През 2017 г. има 5 полета по дестинацията Ниш-Овда (Израел)-Насосни (Азербайджан). Самолетът превозва 44 тона военно карго: SPG Howitzer, RM-70/85, изпращач е MSM Martin, Сърбия, получател - Elbit Systems, Израел и MO на Азербайджан. Самолетът каца междинно в Овда и има 2 ч. престой в Израел.

С друг дипломатически полет по маршрута Бърно (Чехия)-Тел Авив (Израел)-Братислава (Словакия) същата израелска компания Elbit Systems прави реекспорт на бронирани машини, които по документи са за МО на Азербайджан, но не стигат до Азербайджан. Двете бронирани машини (TATRA T-815 VP31, TATRA T-815 VPR9) са изнесени от фирмата Real Tradе, Прага, получател е Elbit Systems, Израел, а краен получател: МО на Азербайджан. Самолетът каца в Тел Авив и после - в Братислава, като за износител е посочена фирмата Elbit Systems, Израел, а получател MSM Martin, Словакия. Какво налага тази въздушна обиколка от Европа към Азия със спирка в Израел и обратно с един и същи товар, както и защо товарът не стига крайната си дестинация – Азербайджан, а Словакия, не става ясно от документите за полета. Проверка на „Труд“ установи, че този модел самолети IL 76TD може да превозва до 50 тона товар, а двете бронирани машини на борда са 30 тона, т.е. би могъл да превози още до 20 тона товар. Тъй като полетът е дипломатически, той не се проверява за вид и количество на превозваното карго.

Военен преврат след дипломатически полет за Буркина Фасо

Някои от самолетите пътуват по дестинации Европа-Азия-Африка с един и същи дипломатически полети, като доставят оръжие за различни военни зони. Такъв пример е полет на ВВС на Азербайджан по маршрута Баку-Белград-Диарбекир-Джедда-Браззавил-Буркина Фасо, извършен на 30 август и на 5 септември 2015 г. Износители са CIHAZ, военен завод на Министерството на отбранителната индустрия на Азербайджан, и Yugoimport SDPR J.P, Сърбия. Получател е Министерството на отбраната на Република Конго. Самолетът прави две междинни кацания – в Турция и Саудитска Арабия.

Товарът от 41,2 тона от Баку и Белград включва: патрони 7,62 мм, 12 бр. снайпери, 25 броя пушки М12 “Black Spear” калибър 12,7х108 мм, 25 бр. гранатомети RBG 40x46 mm/6M11, 25 бр. тежка картечница „Coyote“ калибър 12,7х108 мм с трипод (същите картечници се появиха на снимки и видеа, разпространени от въоръжени групировки в Сирия, в Идлиб и провинцията на Хама няколко месеца по-късно), 1999 бр. автомати M70B1 7,62х39 мм със сгъваем приклад, 25 бр. минохвъргачки М69А 82 мм. На 26 февруари 2016 г. видео със същото оръжие М69А 82 мм е качено на youtube от въоръжена групировка, наричаща се Девизия13, в Айн Дакнах, северно от Алеппо. По документи това оръжие трябва да е в Конго, а не в Сирия.

Любопитна подробност е, че самолетът, който го превозва, спира в Диарбекир, на 235 км от границата със Сирия. Друго оръжие от същия полет - RBG 40 mm/6M11, което би трябвало да е в Конго, се появи във видео на групировката „Ислямска бригада Ал Сафуа“ и „Сукур ал Шамал“ в Северен Алепо в Сирия.

Самолетът каца в Джеда и престоява в Саудитска Арабия цял ден, откъдето каца последователно в Браззавил (столицата на Република Конго) и Оуагадоугоу (столицата на Буркина Фасо).

Седмица по-късно в Буркина Фасо е направен опит за държавен преврат.

300 тона гранатомети, автомати и снаряди за кюрдите

Само през месец март т.г. над 300 тона оръжия са изпратени за кюрдските Сили за защита на народа (YPG) в Северна Сирия, показа разследване на „Труд“. 6 полета с дипломатическо разрешение за кацане и излитане от България доставят по 43 тона гранати на полет от ВМЗ-Сопот за министерството на отбраната на Ирак. В документите обаче липсват приложени договори. На 28 март т.г. 82 тона - автомати AKM 7,62x39 мм и гранатомети AG-7, са изпратени с полет от Отопени в Ербил (столицата на Иракскю Кюрдистан). Износител е Romtechnica S.A., Румъния, а получател - МО на Ирак. Проверката ни не откри договор и за тази пратка.

На 16 март 2016 г. дипломатически полет на „Силк Уей“ прeвозва 40 тона военно карго от Словения за Иракски Кюрдистан, Ербил: 10 000 бр. автомати АКМ 7,62x39 (на стойност 3,15 млн. евро), 10 млн. бр. патрони 7,62х39 (за 1,091 млн. евро), 2500 бр. пистолети 9x19 PP14 FORT (на стойност 796 000 евро), Износител е ELDON S.R.O, Словакия, посредник - Wide City Ltd. Co, Ербил, а краен получател е правителството в Кюрдистан.

Проверка на „Труд“ откри, че Wide City Ltd. Co има три офиса – в Лимасол (Кипър), София и Ербил. На адреса, посочен в София, се намира фирмата Techno Defence Ltd., собственост на иракчанина с българско гражданство Хаир Ала Ахмед Салех. На Интернет-страницата на Techno Defence Ltd е посочено, че компанията има офис в Ербил и че произвежда оръжия Загрос в Азербайджан (получавтоматични K15 zagros, 9x19 mm и автоматични K16 zagros). Oръжия Загрос се появиха в пропагандни видеа на военното крило на Кюрдската работническа партия (ПКК), обявена от Турция за терористична организация. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев също е етнически кюрд.

„Труд“ потърси за коментар всички страни и лица, визирани в разследването ни, но до момента нямаме отговор на въпросите ни: защо държавните власти в редица държави са давали дипломатически разрешения на авиокомпания „Силк Уей“ за превоз на военни товари; защо държавната авиокомпания на Азербайджан е използвала дипломатическо прикритие за полети с оръжия, с технически кацания, без да има техническа нужда от тях; при кого са отишли източноевропейските оръжия, закупени от САЩ и Саудитска Арабия, несъвместими с военния стандарт на тези две държави.