4 куршума от „Макаров“ за ихтимански разбойник

Смъртно наказание, изпълнено на Петте кьошета

Златко Баретата и негов бивш колега от отряда оправдани за двойно убийство  

Делото е прекратено след няколко месеца 

Върху изпълнението на смъртното наказание в България има мораториум, но той не важи за района на Петте кьошета. Тази черна шегичка обикаляше из София много години преди да се появят социалните мрежи. На няколко пъти кръстовището на булевардите „Патриарх Евтимий“, „Скобелев“, “Христо Ботев“ и „Прага“ се превръщаше в сцена на кървави престрелки. От заблудени куршуми имаше ранени случайни минувачи и дори една столичанка, загинала от рикошет. Но един случай от лятото на 1995 г. беляза завинаги печалната слава Петте кьошета и това бе убийството на ихтиманския разбойник Веселин Въртийски, по прякор Патичето. В случая бе замесен и Златомир Иванов – Златко Баретата, който по онова време не беше нищо повече от един обикновен бодигард от току-що проходилата охранителна фирма на бивши барети „Аполо и Болкан“.

Портретната снимка на Веселин Въртийски – Патичето, с която МВР го издирва като въоръжен и много опасен.

По ирония на съдбата екшънът се разиграва навръх 5 юли – тази дата от създаването на МВР през 1879 г. бе започнала да се отбелязва от 1992 г. като професионален празник от бившите милиционери, станали полицаи. Около 20 ч, още докато е светло, един червен джип „Вранглер“ на  фирма „Аполо и Болкан“ спира до тротоарното кафене „Виро клуб“ на булевард „Партриарх Евтимий“ 92. В джипа пътуват Златко Бартетата, Иво Русинов и Кольо Колев – и тримата служили в спецотряда на баретите или в създадането в началото на 80-те години софийско поделение за борба с безредиците, но напуснали МВР. Златко и Иво били облечени по фанелки и запасани на кръста със законни пистолети „Макаров“, колегата им Колев нямал оръжие. Тримата слизат от джипа да видят свой познат на една от масите. На съседна маса седи 27-годишният Веселин Въртийски - Патичето със своя приятел Ларсен Луканов (22 г.), пият кафе и си говорят.

Прякорът на Патичето (с ударение на е) идва от детските му години и означава малко пате заради външни белези - кривите му крака и неговата клатеща се походка. Веско е от Ихтиман, но в последната година живее нелегално в София, защото е обявен за общонационално издирване. По това време той има влязла в сила 6-годишна присъда за убийство в съучастие с приятеля си Христо Асенов. Двамата пребиват до смърт мъж в центъра на Ихтиман. Подобно на Братя Галеви Патичето бил пуснат под гаранция, преди Върховния касационен съд да се произнесе окончателно по казуса, след което изчезнал. В съобщението, с което МВР го обявява за издирване, Веселин Въртийски е сочен за въоръжен и много опасен престъпник с криминални регистрации за кражби, грабежи, отвличания и рекет. Действал като единак, макар често да изпълнявал и поръчки на ВИС-2 да краде коли или да заплашва собственици на заведения. Издирвачите от полицията знаели също от информатори, че Патичето, откакто живеел в София, сменял през месец различни квартири и казвал, че няма да се предаде жив, ако го отрият и ще стреля по ченгетата на месо.

Златко Баретата стига след години да залите на съда, но не за двойно убийство, а за наркотърговия.

Когато вижда пистолетите „Макаров“ на Златко Баретата и Иво Русинов, Патичето се надига от стола си, вади своя бандитски „Зиг Зауер“, насочва го към двамата и от околните маси го чуват да пита: „Вие куки ли сте?“ После чуват и заподозрените като полицаи да му отговарят: „Кротко, бе, успокой се, махни тоя пищов?“ Това е и краят на репликите, после като във филм на Тарантино затрещяват изстрелите. Куршумите летят на всички страни, посетителите на „Виро клуб“ залягат под масите. Патичето стреля и опитва да се прикрива зад тялото на своя приятел Ларсен Луканов, който се озовава в центъра на престрелката. По чудо получава само един куршум в корема, но той е смъртоносен – Луканов издъхва същата вечер във ВМА. Улучен от четири куршума, Патичето продължава да стреля по Златко и Иво, докато се стролопи между масите. Кольо Колев е тежко ранен – парче олово от пистолета на Патичето раздробява челюстта му и се забива в прешлен на шията му, Иво Русинов е ранен с два куршума в рамото, а Златко Баретата е без драскотина. Бързата реакция на Златко да качи Иво и Кольо в джипа и да ги закара през няколко пресечки до „Пирогов“, спасява живота на Колев. След спешна операция състоянието на по-тежко ранния Колев е стабилизирано, а раните на Иво се оказват повърхностни.

Престрелката на Петте кьошета завършва със смъртта на Патичето и Ларсен Луканов. На отсрещния тротоар на булеварда е пронизана витрината на цветарски магазин и продавачката там оцелява по чудо.

Първоначално полицията е в шок – криминалисти изясняват кои са жертвите и участниците в стрелбата, кой какво е казал, измерват траекторията на куршумите, но не предприемат нищо. На втория ден Златко Баретата сам отива в СДВР, предава се, предава и пистолета си и влиза в ареста за 2-3 месеца. Срещу него и Иво Русинов е образувано дело за двойно убийство при превишване пределите на неизбежна отбрана.

Съюзът на бившите барети се обявява в защита на двамата обвиняеми, защото не са имали друг изход. Те са стреляли при самоотбрана срещу един разбойник, когото не познавали и който решил, че са полицаи, дошли да го арестуват. Още през есента на същата 1995 г. прокуратурата прекратява делото. След седем години – през 2002 г., когато Златко Баретата става един от основните играчи на наркопазара, прокуратурата започва проверка защо разследването на стрелбата на Петте кьошета е приключило. Проверката завършва с извода, че делото е прекратено правилно.

След година министър Любомир Начев подава оставка

Стрелбата разваля купона на бивш МВР шеф

По време на стрелбата на Петте кьошета покойният вътрешен министър Любомир Начев от БСП кабинета на Жан Виденов е на купон по случай празника на МВР. Когато му докладват за двама застреляни и двама ранени в центъра на София, Начев излиза за малко от коктейла, но по-късно се връща да си допие. След по-малко от година - на 3 май 1996 г., в столичния квартал "Люлин" са застреляни трима полицаи. Същата вечер Начев пак е на купон в НДК в нежната компания на модели от агенция „Визаж“. Сниман е леко почерпен от екип на БНТ – единствената по онова време национална телевизия. На другия ден премиерът Виденов приема оставката му и назначава начело на МВР покойният Николай Добрев.

В средата на октомври 2006 г., броени дни преди да навърши 52 години, Любомир Начев се самоубива с изстрел в сърцето в дома си в Карнобат. През последните години от живота си той и изпада в депресия, развежда се и работи като адвокат в малкия град.