Премахваме ТЕЛК-овете. Чудесно. А после?

Нужно е комплексно решение на проблемите на хората с увреждания, а не механични реформи

Да премахнем ТЕЛК-овете, призова здравният министър Петър Москов. И в типичния си стил не каза как. Нито пък кога. Някога, след широка дискусия. И разбира се, всичко ще става под строг контрол, арбитри и прочие. Важното е лаф да става. Назоваването на проблеми е функция на гражданите. Работата на политиците е да дават решения.

Вече почти 15 години, като стане дума за здравеопазване, и в публичното пространство се мятат едни бомбастични изрази, повтарят се едни и същи думи и изрази, които всички искат да случат на практика, но все някакви „тъмни сили пречат на статуквото".

Истината е, че когато искаш да промениш нещо, първо трябва да го познаваш и второ да знаеш точно какво и как да се промени, за да постигнеш обществено полезен ефект. Иначе цял живот можеш да се правиш на пишман революционер и да громиш на думи статуквото.

Така и с териториално-експертните лекарски комисии (ТЕЛК). Премахването им и замяната им с възможността едва ли не всеки лекар да прави експертиза няма да реши нито един от съществуващите в момента проблеми. Най-много да донесе нови. Защото проблемите на хората с увреждания не могат да намират своите решения само в здравната система. Увреждането не е диагноза, а социален въпрос.

От сегашните ТЕЛК-ове са недоволни всички - и хората с увреждания, и лекарите. Хората чакат с месеци, оплакват се от корупция. Лекарите не могат да работят друго освен да правят експертизи, не са доволни от заплащането. Парадоксално е, но решенията на ТЕЛК-овете, които са структури към лечебните заведения, не дават предимства в потребяването на здравни услуги. Те се издават от здравната система, за да се ползва пенсионната. При това един силно ограничен финансов ресурс, от все по-намаляващата събираемост на социални вноски, се разпределя по равно на все по-голям брой хора с увреждания, без оглед на реалните им нужди. И всичко това в разрез с всякакъв управленски и житейски смисъл.

Една друга система - съдебната, също подддържа добра натовареност от ТЕЛК-овете, защото непрекъснато се занимава с административни дела по жалби за медицински експертизи. Неслучайно един от първите въпроси на пациентските организации беше къде ще се обжалват решенията, ако се премахнат ТЕЛК-овете. Гражданите на тази страна толкова са свикнали, че държавата винаги ще ги прецака и ще създаде системи, които няма да им служат и помагат, че защитата на правата си виждат основно в това да могат да подават жалби.

НОИ изплаща различни видове пенсии, по документи хората с увреждания имат и редица придобивки, но в реалния живот те не им вършат никаква работа. Например ползването на градски транспорт далеч не е само пари. Ако цялата градска среда, включително и самият транспорт са напълно недостъпни за хора в инвалидни колички, то финансовите облекчения за тях стават безсмислени. Броят на инвалидните пенсии у нас постоянно расте и по данни на НОИ те вече са 451 000. Това е повече от регистрирания брой на хората с увреждания у нас, защото някои от тях получават повече от една пенсия. Причините за това са много - като се почне от непрекъснато влошаващия се здравен статус на българина и увеличаването броя на злополуките, мине се през лошите условия на труд и се стигне до всеобхватната корупция и злонамерено използване на системата.

Всъщност големите проблеми са в целеполагането и в организацията на системата. Чрез оценката за човешката функционалност и здраве трябва да се разкриват възможности, а не да се определят дефицити. Това, че даден човек е с увреждане, не го прави задължителен абонат на пенсионната система. Напротив - хиляди хора с физически затруднения работят, съвременните технологии им дават много повече перспективи отпреди. Един от най-големите физици на всички времена, Стивън Хокинг, е човек с изключително тежко увреждане. У нас обаче все още в решенията, издавани от ТЕЛК, се използва абсурдната формулировка от миналия век - „негоден за всякакъв труд".

Хората с увреждания и родителите на деца с увреждания нямат нужда да ходят на лекар за едно, при социален работник за второ, в НОИ за трето и т.н. Те имат нужда от цялостна оценка на своите възможности за образование, за труд, за лична помощ. И да, това не може да се случи адекватно и точно в ТЕЛК-овете така, както те са изградени и устроени в момента. Но механичното им премахване, без да се намери разумното, етичното, комплексно решение, е популизъм и медиен ексхибиционизъм.

Здравната и социалната системи трябва да работят в сътрудничество, иначе нищо обществено полезно не може да се получи. След предложението на здравния министър, министърът на труда веднага отхвърли възможността социалните работници да се натоварят с още задължения, като забравя, че на негово подчинение има цяла Агенция за хора с увреждания, която в момента далеч не е препълнена със съдържание. А точно там може да се създаде естественият център за адекватна работа с хората, които имат съхранена работоспособност, енергия и желание да бъдат в максимална степен пълноценни граждани.