Ние, българите от пернишката порода

Това, учените, мрат да знаят всичко.

Но и малко пезевенци си падат, да знаете!

Онзи ден четох, че потрошили сума ти пари, за да разберат къде жените са с най-големи... Те на това му викат бюст... Обикаляли, значи, страната с шивашки метър в ръце, гледали, мерили, пипали, накрая доказали в -София.

И като доказали - к'во?

Едното нищо - на тях това ще им дадат да го пипнат само с научноизследователска цел.

И друго били доказали - че за сто години сме били пораснали с пет сантиметра. Предците ни, бдинци-лъвове-титани, победили в Балканската война, били дребосъци - средно с пет сантиметра по-късички от нас. Големи лонгури сме станали, значи - само на акъл сме си същите...

И като изследвали всичко, погледнали си средностатистическите резултати, плеснали с ръце и открили, че най-типичният българин бил от Перник. Щото всичко му било средностатистическо - и ръстът, и килограмите, даже и зъбите, нищо че според вицовете са му през един заради винкела.

Това вече ми намирисва на национално предателство. Всички знаем, че тъпите вицове за перничани са всъщност тъпи руски вицове за Челябинск - преведоха ги и ги пробутаха като свои разни сръчковци по телевизиите. К'во искат да ни докажат учените - че типичният българин всъщност е пийнал руски металург, така ли?

И не мога да разбера защо дирят типичния българин, та да му мерят колко му е обиколката и колко - височината. Типичният българин, даже да е висок и дебел, е мрънкало и недоволник - всички са му криви, особено този, който го пита как е и чувства ли се израснал от четвърт век насам. Даже изследователят може и да си го отнесе, ако попадне на типично изнервен индивид.

Виж, изследването на нетипичния българин - ето, това е предизвикателство!

Нетипичният българин е красив. Има си всички зъби, даже някои си имат по един-два повече, защото могат да си ги платят.

Нетипичният българин е нетипично богат. Живее в нетипично големи нови жилища. Кара нетипично нестандартни коли. Понякога, за да демонстрира нетипичността си и непринадлежността към пернишката българска порода, си купува самолет - за да гледа отвисоко територията, на която е оказал честта и удоволствието да му бъде родина. Показват ни го по телевизията - кога - за да дава мъдри интервюта, кога - за да го обявят за национално издирване.

Нетипичният българин си има всичко - дом, жена, адвокат, прокурор, манекенка, вестник, партия, дори - симпатизанти.

За последните години броят на типичните българи може и да е намалял, но пък на нетипичните си остава константен. С възторг можем да предвидим светлото бъдеще, когато гмежта от нетипични се разчистим хептен и на сто и десетте хиляди квадратни километра, отвоювани от дребничките ни предци, останат само високи и стройни нетипични българи, грижливо обслужвани и охранявани от азиатски нинджи и гастарбайтери.

И тогава учените от цял свят ще дойдат на у нас - на това те му казват изследване на терен, за да проучат антропологичните белези на нетипичния българин.

Тъй като това ще са, разбира се, водещи световни учени, от световни университети, те няма да размахват шивашки метър, за да измерват нетипичността, а ще си носят съвършени и скъпи уреди. Точните им данни, разбира се, не можем да предвидим, но всички си знаем отсега особеностите на нетипичната българска порода.

Кожата на нетипичния българин е с около осемдесет процента по-дебела от тая на типичния. Учените го обясняват с естествения подбор - само дебелокожите оцеляват в нетипичния свят на нетипичните.

Особеност на дебелата кожа на нетипичните е способността й лесно да си променя цвета. Както го гледаш - червен, изведнъж избледнява до пембено, след което преминава в сложна трикольорна разцветка и приключва с неопределен оттенък на светлосиньото, като в „Аватар", само че без ония уши.

Някои успяват да си сменят боята и пребоядисат до три пъти годишно без никакви отрицателни последици, дори напротив - напълняват!

Любопитно е, че докато другите хора дебелеем на задник или на шкембе, нетипичните ни сънародници дебелеят на очи.

Колкото по-дебелоок, толкова по-нетипичен!

Има някои, на които очите така надебеляват, че направо не забелязват по-дребните електорални единици около тях, та се налага да им ги събират по много на едно място, за да ги забележат. Единиците се събират, викат силно, за да може да обърнат към себе си вниманието на нетипичния сънародник, той ги забелязва, усмихва им се с всичките си тридесет и два (плюс няколкото за разкош) зъба и им казва да потърпят още малко, защото светлото бъдеще ей го на - зад завоя, устискайте мъничко, другия месец ще платим някоя миналогодишна заплата, по-другия пък ще се затопли и всички ще почувствате облекчение, като гледате как не се върти електромерът, по цял ден и половин нощ мислим за вас и вашето щастие, от вас нищо не зависи и затова нищо не се иска, освен едно - обичайте се, за да ви обичаме и ние.

Електоратът се втурва да се обича, за да бъде обичан, а нетипичният наш представител отива да обсъжда с други нетипични свои събратя дали на българина е толкова необходима кожата или можем да свалим и нея с плавни и внимателни движения - с по някой и друг дребен процент годишно, примерно.

Завиждам на световните учени за откритията, които ще направят!

Не че това, което ще открият, не си го знаем, но кой да ти признае откритието, като те броят за типичен българин от пернишка порода!