Луди и бандити ходят въоръжени, рестрикциите са за нормалните хора

Животът у нас заприлича на нещо средно между криминално риалити и уестърн. Както би възкликнал Елин Пелин, „Като се загърмя, та цяла неделя”. Албанските и сицилиански вендети пасти да ядат. Там имат ясни правила - кого можеш да очушкаш, кого да пожалиш. Имаш нужда от разрешение, за да посегнеш към пушката. Пък и много мислиш, защото ако сгрешиш, ще те погнат братовчедите на отстреляния. Сложен баланс между традиции и диващина.

В България правила няма. Стреляме се от завист, стреляме се от ревност, стреляме се за отмъщение, стреляме се поради лудост. Явно ограничителният режим за притежаване на огнестрелно оръжие е врата в полето, за която се заплаща и входна такса. Т.е. дори да искаш да минеш през нея, пак ще се замислиш. Публична тайна е, че в държава, в която законът не се спазва, нормалните хора винаги се превръщат в наивна жертва. За разлика от мен, теб, нас, които се чувстваме незащитени от престъпността и изтърваната народна лудост, всеки психопат или престъпник (може и двете накуп) можe да се снабди с пушкало без проблем.

Въпреки ограничителния режим за притежаване на оръжие фактите говорят, че който иска, си го намира. Реалността е доказала, че у нас е по-лесно да преправиш газов пистолет в боен, отколкото да разбереш сметката си от топлофикация. Огнестрелно оръжие притежават основно хората, които твърдо отказват да спазват закона, а лоялните граждани стават жертва на собствените си граждански принципи. И резултатите са налице - няма седмица без мрачна меверейска сводка.

Винаги съм се питал кой ли има полза, притежаването на оръжие да е с ограничителен режим. Може би управляващата класа се страхува в един момент народът да не грабне пушките. Такава опасност според мен няма. Животът доказа, че ние протестираме обикновено, ако има кой да ни плати или пък когато ние не искаме да плащаме за нещо. Така че народният гняв е предвидимо нещо - безобидни сме за властта, а и практиката показва, че не сме много добри в революциите. Но властта със своето бездействие е опасна за нас, защото нямаме защита.

Личното оръжие може да ни защити от крадците и въоръжените луди. Докато въпросът с въоръжената самозащита на домовете ни се разреши в полза на достойнството на гражданите, за нас остава само това: да чакаме лудите да се налудуват, престъпниците да се награбят, а ние да се настрахуваме. Родното социално общество винаги е било склонно да осигурява и толерира поминък на всякакви паразитстващи елементи. Явно ни предстои още дълго да осигуряваме и трудовия комфорт на крадците и други престъпници.

Строгият режим за притежаване на лично огнестрелно оръжие е поредната рестрикция към гражданското общество. Фактите доказват, че престъпниците и лудите винаги намират начин да се въоръжат. Или с две думи, не е луд който яде зелника, а който е принуден хрисимо да гледа как някой отнема придобитото с много труд и лишения. Основно имам предвид тези самотни и безсилни хора по селата, които освен жертви стават и мълчаливи свидетели на посегателствата. Излиза, че спазването на закона отнема на хората правото за практическа самозащита. Казвам практическа, защото се вижда, че съдебната система има все по-теоретични функции и докато правораздавателните органи чистят гнилите ябълки в системата, в домовете ни и гнили ябълки не останаха. Освен това ние не очакваме някой да бъде наказан заради деянията си срещу нас, ние очакваме никой да не си позволява да нарушава правата ни. Едно общество е ефективно, когато престъпникът се страхува от потенциалната жертва, а не когато потенциалната жертва е безсилна срещу престъпника.

Принципно погледнато, гражданите не би трябвало да се нуждаят от оръжие, защото тяхната физическа защита и защитата на тяхното имущество е основна роля на полицията. Полицията обаче, освен че е с намален състав, често има множество ограничения - от неизбежната употреба на оръжие до ограниченията на гориво в автомобилите си. Освен това на полицията й трябва време да дойде на местопрестъплението. За да дойде, трябва да има подаден сигнал, ако има и кой да подаде този сигнал. Престъпниците едва ли спокойно ще изчакат да наберем 112 или да съобщим на изтръпналите от страх съседи, че нас някой ни напада в собствения ни дом. Обикновено органите на реда няма как да предотвратят престъплението, те могат само да го констатират. В този ред на мисли нашата защита се осъществява постфактум. Т.е. тази защита е като да направиш от омлет яйца. При това положение струва ми се е съвсем логично поне в дома си гражданите да имат право да употребят личното си оръжие за самозащита. Нека да бъде подсъдно личното оръжие да се изнася и употребява извън дома, но притежаването му и използването да бъде един от начините да заживеем малко по-спокойно.

Хората не случайно са казали, че покритото мляко котката не го яде. Обаче нашето мляко не е покрито и когато дойде котката, ние се изпокриваме с надеждата, че след като изяде млякото, няма да посегне и на нас и така до следващия път. Убеден съм, че ако нападателят е сигурен, че може да срещне въоръжена съпротива, докато прониква в наши имот, доста ще се замисли и като нищо ще се откаже. Да не се заблуждаваме, престъпникът също го е страх, той разчита на липсата на адекватна реакция от наша страна. Престъпникът прилича на пешеходец, който пресича на червен светофар. Той го прави само ако е сигурен, че няма да пострада. Когато тази сигурност я няма, действията на криминалния елемент приличат на опит за самоубийство. Отнемайки ни правото да се защитим, държавниците извършват с гражданите индиректно жертвоприношение.

Ясно е, че свободното притежаване на оръжие може рязко да увеличи възможността за свободна саморазправа и при най-обикновени спорове. Но дори при такива случаи саморазправата ще бъде силно ограничена при вероятността и опонентът да е въоръжен. Това в американското кино се нарича „mexican sand-off”, а в епохата на Студената война се наричаше „принцип на взаимно ядрено възпиране” - не вадиш пистолета, защото не знаеш другият какво ще извади.

Едва ли по селата някоя мърлява банда ще тръгне да обира клетите старци, ако знаеха, че отвътре ще тръгне монотонният рап на някоя картечница. Едва ли хайваните ще придърпат някое говедо, когато знаят, че могат да станат на кайма. Едва ли някой превъзбуден малоумник ще тръгне да насилва жена, ако знае, че може да бъде кастриран заради газова гангрена. Изобщо аргументите ти в този объркан свят са по-силни, ако използваш добра дума и пистолет, отколкото само добра дума - по принципа на американските гангстери. България очевидно не е преживяла тази епоха на развитието си. Но пък нали винаги вървим след развитието на нормалния свят. Демокрация, в която гражданите са лишени от правото си на самозащита, се нарича конституционен терор.