”Не се радвам, предстои ми много работа.” Това бяха първите думи на Лозан Панов, след като бе избран от Висшия съдебен съвет ( ВСС) със 17 гласа ”за” председател на Върховния касационен съд (ВКС). Другата претендентка за поста Павлина Панова получи шест гласа. Това е втората процедура по избор на шеф на ВКС, след като през септември м.г. претендентите Павлина Панова и Таня Райковска не успяха да съберат нужните 17 гласа.
”Ще обединя съдиите!”, заяви Панов, като спечели състезанието. По-рано по време на изслушването си от ВСС, което продължи три часа, той каза: ”Ролята на председателя на ВКС е да е обединител, а не да разединява. Получих обаждания, sms-и, съобщения в туитър от Съюза на съдиите и от Българската съдийска асоциация, които искаха да ме подкрепят, но отказах, защото ролята на един лидер е да обединява. Ако пътят минава през разделението на съдиите, моля не гласувайте за мен, а за другия кандидат.”
Двамата излагаха идеите си и отговаряха на въпросите на съдебните кадровици в продължение на 6 часа. Заседанието председателстваше Соня Найденова, представляващ ВСС, защото правосъдният министър Христо Иванов бе на форум на ЕС в латвийската столица Рига. Процедурата стартира със скандал. Юлия Ковачева предложи да не се гласува с електронната система, а с хартиени бюлетини, защото имало случаи с натискане на копчето да се провалят вотове заради излизане на повече гласове ”за”. ”Противопоставям се! Това е провокация. Системата работи безотказно”, възрази бурно Ясен Тодоров, председател на Етичната комисия. И допълни: „В залата има членове на ВСС, които работят срещу интересите на съвета и на България!”
По предложение на Калин Калпакчиев се гласува ”за” и ”против” хартиените бюлетини. Петима от членовете дадоха положителен вот, 16 не се съгласиха, а двама се въздържаха. Милка Итова, председател на Комисията по предложенията и атестациите, даде положителна оценка за професионалните качества на двамата кандидати. Ясен Тодоров обяви същото за моралните. ”Те имат безупречна репутация”, заявиха двамата. Изслушването започна по азбучен ред.
Пръв пред кадровиците на Темида застана Панов. ”В кариерата си винаги съм използвал стълбите, а не асансьора”, заяви той. После изрази становище, че ВСС трябва да бъде постоянно действащ, с две колегии на съдии и прокурори. Конкурентката му обяви на свой ред, че съветът трябва да се раздели на две, но не бива да е с постоянни функции.
”Българската съдебна система се намира в имиджова криза, а за да се отвори трябва да има диалог с гражданите. Човек може да влезе веднъж в съдебната зала, а ако види отчуждение и студенина, как поведението на магистрата ще помогне за връщане на доверието”, заяви Панов, акцентирайки върху човещината и отношението на магистратите към обикновения гражданин.
Реформата в съдебната власт и във ВКС, не трябва да се възприема като революция, като еволюция. ВКС няма нужда от сериозна хирургически мерки, да не говорим за изрязване на тумори и за отстраняване на гнили юбълки”, заяви пък Павлина Панова пред съдебните кадровици Досега съдебната власт се е грижела за външната си независимост, сега трябва да се погрижи за вътрешната, добави тя. Панов обяви накрая, че ще си помисли дали да я вземе в своя екип.
Сред основните акценти, залегнали в концепцията на Лозан Панов, бе натовареността на съдиите от ВКС. Според него ясно трябва да се каже, че Върховният съд е натоварен съд. Институцията не само правораздава, но се занимава и с тълкувателна дейност. Затова са нужни законови промени, за да се намали броят на делата, които стигат до последната инстанция.
Панов е и за пряк избор на членове на ВСС. Той смята, че съдебната система трябва да е по-открита. Споменава в концепцията си делата „Максим Стависки” и „Мартин Борилски”. Твърди, че са пример за това, че за еднакви престъпления у нас има различни наказания. Според него съдиите трябва да обясняват на обществото решенията си, а институцията да има „по-адекватна медийна политика”. Панов коментира и практиката с осъдителните присъди срещу България от съда в Страсбург. Неговото виждание е, че трябва да има диалог с ”институциите и неправителствените организации, ангажирани с този проблем, за постигането на законодателни промени, с които да се въведе имуществена и наказателна отговорност на длъжностните лица, чиито действия или бездействия са довели до осъдителни решения по конвенцията срещу България”.
В концепцията си Лозан Панов се възмущава от сегашната уредба на външните конкурси. Според него тя демотивира магистратите да търсят кариерно развитие.
Според Панов е необходимо да се върне „самият човешки образ на съдията”.
Засилване на тълкувателната дейност на Върховния касационен съд, мерки за намаляване натовареността на съдиите и намаляване сроковете за решаване на гражданските и търговските дела. Това са част от акцентите в концепцията на Павлина Панова.
Според нея ВКС е тази институция, чиято дейност в най-висша степен трябва да символизира независимостта на правосъдието ”независимо от влиянието и контрола на каквито и да било политически, финансови или социални интереси, необременено с пристрастия, предразсъдъци и субективизъм”. Панова набляга на необходимостта от връщане на доверието към съдебната власт. Приоритет за нея са уеднаквяването на съдебната практика чрез тълкувателна дейност, намаляване на отлаганията на делата.
Панова смята, че ВКС трябва да има отговорна позиция в законодателния процес, своевременно да сезира правната комисия във всеки случай, в който се установи непълнота на закона, която създава затруднения в правоприлагането. Според Панова съдът трябва да се утвърди като институция, към която съдилищата в страната да се чувстват свободни да сезират с констатации за несъвършенства.
ВКС не бива да допуска противоречия в собствената си съдебна практика.
Панова е на мнение, че ”особен ангажимент на ръководството на ВКС” е съблюдаването на правилата за случайното разпределение на делата, защото те гарантират обективност, прозрачност и доверие у гражданите.