Евакуацията на държавността е най-голямото бедствие

Капацитетът на местните власти да се справя с кризи е доста скромен

Документите за превенция на риска от бедствия и аварии се пишат сухо, с кухи фрази и клишета в стил „дайте да дадем"

По данни на последния световен доклад за природните бедствия за 2013г. на Международния червен кръст, 44% от смъртните случаи по света се дължат на наводнения. Това е най-големия процент от всички други природни стихии.

Загубите за световната икономика се изчисляват на 118.6 милиарда щатски долара, като само за Германия сумата е 13 млрд. щ.д. Преди ден Световната метереологична организация съобщи, че 14 от 15 - те най-горещи години в историята на човечеството са били през 21 век. ООН вече работи по стратегии за предотвратяването на световни конфликти и несигурност вследствие на миграцията на хора заради промени в климата - т.нар. климатични бежанци. Европейската агенция по околна среда излезе с доклад в края на миналата година затова, че европейската транспортна система спешно трябва да се адаптира към заплахите от наводнения и тежки метереологични условия, свързани с промените в климата. Навсякъде в Европа се говори за ново планиране на транспортната инфраструктура, което да взема под внимание новите заплахи.

На този фон стратегичската мисъл у нас вложена в бъдещото изглежда нищожна, близка до липсата на съществуване. Българският политически живот отдавна не е арена за виждане в бъдещето. Последното е вменено на врачки, баячки, астрогурута, феномени и прочее.

В последните дни проливни дъждове заливат цяла южна Европа - северозападна Гърция е под вода, стотици семейства в южна Албания са евакуирани, в Македония също паднаха повече от 50 мм дъжд за 24 часа, а у нас отново има жертви и бедстващи. В Бисер хората още живеят на фургони, в Мизия къщите още не са изсъхнали, а в Хасковско, Добричко, Варненско и Бургаско отново са в бедствено положение.

Миналата година беше безпрецедентна за наводненията в България. Случилото се ясно показа къде са дефицитите в държавната политика - закона за защита от бедствия се оказа поредния, който не се спазва. На кметовете са вменени задължения, които те дори не познават. Особено в малките населени места. Бюджетите им за справяне с кризисни ситуации хич ги няма. Дори в държавния бюджет за тази година сумата заложена за справяне с бедствия е същата като за 2014 г. - 70 млн. лв. при положение, че миналата година стана ясно, че тя е крайно недостатъчна, а по нищо не личи 2015 г. да пожали страната от нови бедствия. В други държави планират дори специален фонд за подкрепа на малкия и средния бизнес пострадал от наводненията. Защото настройката на ума на хората правещи други държави е, че трябва да подпомогнеш човека отново да стъпи на краката си и сам да държи живота в ръцете си, а не да го караш да се самосъжалява и живее от подаяния и мизерни помощи.

Ако се съди по написаното в правителствената програма държавата трябва да се създаде национален катастрофичен застрахователен пул за финансиране на превантивни дейности, свързани с намаляване на риска от бедствия. Не става ясно как и кога. За сметка на това е записано, че помощта от ЕК по линия на фонд „Солидарност" в размер на 10.5 млн. евро ще бъде усвоена. Не се й съмнявам. Не разбирам само какъв управленски ангажимент се съдържа в това. На всички е ясно, че държавата усвоява средства всякакви. Не стига това, ами и дори се предвижда отрядите за реагиране при бедствия и аварии да станат от 31 на 6. Колкото били районите за планиране. Приоритет би било ако се предложи да има отделна структура с достатъчно стратегически и координационни правомощия, която анализира, планира, осъществява цялостна политика съвместно с всички ведомства - от МВР, отбрана, през околната среда, здравеопазване, социална политика, земеделие и гори, транспорт, благоустройство, икономика.

Има остра нужда от хора, които да поставят дебатите за климатичните промени и подготовката на страната за тях. Не може докато цял свят се подготвя, ние отново да сме на опашката, да си мислим, че това нас не ни засяга и че цените, които плащаме са ни по-важни, от цените, които ще трябва да платим утре.

На този етап такива хора не се виждат на хоризонта. Документите за превенция на риска от бедствия и аварии се пишат сухо, с кухи фрази и клишета в стил „дайте да дадем", като среднодобри теоретични разработки.

А точно този държавен ангажимент е един от най-важните. Държавата носи цялата отговорност по превенция, както и по организацията и управлението на единната спасителна система. По закон трябва да има национални, областни и общински планове за защита на населението при бедствия и вероятно на хартия в някакъв архаичен вид, те съществуват. Но на практика капацитетът на местните власти да се справя с кризи и бедствия е доста скромен. Опитът ми от доброволческата работа по наводненията през миналата година показа, че общинските администрации не са в състояние да опишат адекватно щетите, нямат капацитет да осигурят бързо и ефективно медицинска, психологическа и социална подкрепа, нямат опит в работа с доброволци, а държавата като цяло не може да се организира да осигури нито достатъчно собствени ресурси, нито има достатъчно административен капацитет да привлече бързо и адекватно достатъчно европейски средства.

У нас запасите и резервите са място за мистична корупция, а не за осигуряване на защита и сигурност, структурите на „Гражданска защита" са разбити и са под шапката на МВР с прекъснати връзи с доброволците, а в „Напоителни системи" хронично няма редовни заплати. Единственото положително развитие е, че вече имаме една идея по-добре организирани евакуации. Но после? Страховете от непочистените корита, липсата на залесяване, проблемите със собствеността и отговорността на язовирите, липса на адекватна подкрепа от институциите, лошото планиране на пътната мрежа - всичко това остава. А и гражданите се поизмориха да доброволстват и да даряват. Тяхната повторна мащабна мобилизация може да се случи или при наистина - не дай Боже - много сериозен проблем или ако видят, че имат държава, която работи в полза на гражданите си. Всъщност евакуацията на държавността у нас си остава най-голямото бедствие.