Труд
Автор:
Антон Тодоров
В няколко свои броя "Труд"отпечатва поредица с избрани откъси от книгата на политолога Антон Тодоров "Иван Костов (1949-1991) - том 1 на изд. "Изток-Запад". Първата част бе озаглавена "Асистентът - сътрудник на борците за 16-а република", а третата - "Личният министър на Андрей Луканов" очаквайте в идущия понеделник.
На 15 април 1997 г., няколко дни преди парламентарните избори в един български вестник се появява неподписан от автор текст на цяла страница с амбициозното (и невярно, естествено) заглавие „Асистент по политикономия оспорва научни възгледи на Тодор Живков”?!
От тогава, та до ден днешен всякакви лилипути около трапезата на Костов дават старателно подбраните факти от ДОП „Самозванец”, пуснати в тази публикация, като непоклатим аргумент за дисидентското минало на техния кумир.
Какъв е моят прочит на тези факти и документи? Има ли наистина оспорване на „научните” възгледи на диктатора Тодор Живков от Иван Костов? Не, няма. Вижте какво е преподавал по това време главен асистент Иван Костов като част от преподавателския състав в рамките на партийния университет при ВМЕИ „В. И. Ленин”:
„Информация
Относно: Провеждането на партийната учебна година 1981/1982 във ВМЕИ „В. И. Ленин”
Три от лекциите на лекторията, организирана за администрацията на Института със задача изучаване решенията на XII конгрес на БКП, бяха проведени по икономически проблеми… Добре се справиха с партийните си поръчения като консултанти другарите Ед. Манукян, Иван Гаврилов, Иван Костов.”
Главен асистент Иван Костов е бил сред най-търсените и очевидно идеологически много праволинейни преподаватели в партийния университет при ВМЕИ „В. И. Ленин”. И изведнъж – Костов „дисидент”, оспорващ „научните” възгледи на другаря Тодор Живков. Нелепо е, не мислите ли?...
В този том за първи път ще може да прочетете цялото дело за оперативна проверка (ДОП) „Самозванец”, което отдел 02 на Шесто управление на Държавна сигурност завежда на Иван Костов през 1983 г. (Виж факсимиле №4.)
На 7 март 1983 г. началник-отдел 06 ДС на Софийско градско управление на МВР утвърждава откриването на ДОП „Самозванец” на Иван Йорданов Костов:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Относно: Откриване на ДОП на Иван Йорданов Костов, главен асистент в катедра „Политикономия” на ВМЕИ „Ленин”
В отдел 06 ДС СГУ се получиха агентурни данни, че Костов дава негативна оценка на новия икономически подход, че в научните му разработки има антикомунистически постановки.
До 1979 г. е бил асистент по политикономия във ВИИ „Карл Маркс”. Като преподавател съветва комсомолска активистка да напусне комсомола. При обсъждане на научни материали по мнение на преподаватели е проявявал немарксистки възгледи. Правил е опити да установява интимни отношения със свои студентки.
Партийната група е взела решение да бъде освободен и да не се допуска до педагогическа работа. Принуден от това решение, постъпва като асистент във ВМЕИ „Ленин”.
Ползва се с покровителството на ръководителя на катедрата и с негово съдействие урежда назначаването като асистентка на негова колежка от ВИИ, споделяща възгледите му.
Има високо мнение за себе си като специалист, на научна конференция в присъствието на авторитетни учени вместо да докладва, заявява, че няма да се изказва, защото няма да го разберат.
За установяване съдържат ли се антимарксистки постановки в научните му трудове, провежда ли противодържавна агитация и пропаганда в разговори със студенти и преподаватели, документиране и пресичане на евентуална вражеска дейност,
ПРЕДЛАГАМ:
На Иван Йорданов Костов да бъде открито ДОП с псевдоним „Самозванец” с окраска „Противодържавна агитация и пропаганда”. Делото ще се регистрира в отдел 03 ДС и ще се води от ст. лейтенант Николай Дойчинов, разузнавач при отдел 06 ДС, СГУ-МВР.
Нали видяхте с какво асистентът по политикономия във ВИИ „К. Маркс” първоначално е привлякъл вниманието на ДС - с негативна оценка на новия икономически подход и с това, че е „правил опити да установява интимни отношения със свои студентки” (виж факсимиле №6).
Както ще се уверите по-нататък, когато внимателно и непредубедено прочетете цялото дело, това за „противодържавната агитация и пропаганда”, твърденията за „немарксистки възгледи”, „оспорване на научни постановки на др. Т. Живков” и все от този род глупотевини са точно това - глупости, които не се потвърждават в хода на оперативната проверка. Та Иван Костов през 1983 г. е основен автор в сборника „Идеологически аспекти на актуалните проблеми на икономическото развитие през осмата петилетка”, издание на АОНСУ!
Какъв „оспорващ” научните възгледи на Тодор Живков може да бъде в същото време той. На тези недостижими в своето нахалство глупости, разпространявани без свян от самия Костов и кебапчийските котараци около него, трябва да се сложи край - твърдо, аргуметирано и окончателно.
Забележете нещо много важно и обясняващо истината около „дисидентството” на Иван Костов - в края на 70-те и през 80-те години той неизменно е клеветен, нападан, обвиняван в „немарксистко” мислене и „антипартийни прояви” единствено и само от дребни, завистливи човечета в катедрите, в които е преподавал.
Висшите съветници на Тодор Живков и партийни гаулайтери във ВИИ „К. Маркс” спазват думата си и през 1979 г. Иван Костов се озовава по височайше благоволение в Центъра за идеологически дисциплини (ЦИД) при ВМЕИ „В. И. Ленин”.
Скоро обаче доносите срещу него заваляват и тук - отново от хора, които се намират на последната стълбица, най-долу в преподавателската и научна йерархия. Както сами ще се уверите по-нататък, ректор, зам.-ректор по идейно-възпитателната работа, шеф на катедра, първи секретар на ВК на БКП - всички важни и с огромна власт хора са на страната на Иван Костов.
Осигуряват му такава автономност, такава „избраност” като статут, че част от колегите на Костов са възмутени и силно мотивирани да му навредят. Нали помните - в ЦИД и катедра „Политическа икономия” е свърталище на интриганти, доносници и завистници, които буквално не могат да понасят Иван Костов заради привилигирования му статут. И веднага започват да пишат доноси, като го обвиняват в идеологически прегрешения, които просто не съществуват. Няма ги!
Тъкмо напротив, бил е привлечен в структури, които са изготвяли специални доклади до висшата комунистическа номенклатура. Уверете се сами - Иван Костов е толкова привързан към теорията на Карл Маркс, че през 1984 г. пише специална статия за „Системообразуващото звено в икономическата теория на Карл Маркс” в сборника „Карл Маркс и нашата съвременност” (виж факсимиле №7).
Три години след своето стартиране ДОП „Самозванец” е свалено в архив. Без никакви последствия за Иван Костов, без никакви ограничения за неговата кариера. Тъкмо обратното - кариерата му се развива стабилно, той продължава да участва в структури, които пишат анализи и алтернативни разработки за най-висшите комунистически престъпници като Тодор Живков, Гриша Филипов, Мако Даков, Андрей Луканов и сие.
Хайде сега да видим какво се случва с другаря Иван Йорданов Костов през същата 1986 г., когато ДОП „Самозванец” е захвърлено в архива. Ако този човек беше това, което го описват неговите завистници и врагове в доносите си, той трябваше най-малко да бъде ограничен във възможността да вреди на студентите с „антимарксистките” и „антисоциалистическите” си възгледи.
По времето на комунистическа България са безброй случаите, когато за къде-къде по-малки прегрешения не само преподаватели, но и висши комунистически номенклатурчици са били сваляни на секундата и са изпадали в немилост.
Та обвиненията срещу Иван Костов в доносите против него съдържат твърдения, че е „отхвърлял новия икономически механизъм”, че е „преподавател с нестабилни марксистки и партийни позиции”, че е бил „срещу теоретични постановки на др. Т. Живков” и т.н. Напук на всичко това, през 1986 г. Иван Костов става един от ръководителите в ЦИД към ВМЕИ „Ленин” на „Пакет програми за обучение в упражнения по политическа икономия”.
Иван Костов е не само ръководител на темата, но е назначен и за член на научния съвет! По предложение на проф. Алекси Алексиев, щатен служител на ЦК на БКП, Иван Костов става материалноотговорното лице по проекта. Има ли поне един нормален човек, който би нарекъл това немилост и ограничение заради „антипартийни” и „антимарксистки” възгледи?
ОЩЕ В ПОРЕДИЦАТА:
Политическата инфекция „Иван Костов“ в развитие: Асистентът - сътрудник на борците за 16-а република
