Румяна Бъчварова: Пожарникар на пожарникаря

Румяна Бъчварова: Пожарникар на пожарникаря

Ако дълги години си оценявал как хората възприемат камбанния звън от управлението, все ще дойде момент, когато сам ще поискаш да удариш камбаната.

Румяна Бъчварова обаче не скочи директно от социологическата си агенция във властта. Първо мина през чистилището на помощника в сянка, като оглави премиерския кабинет в първото правителство на Бойко Борисов. И след като явно добре се бе представила като доверен мениджър на оперативните дела на министър-председателя, израсна и до политическата роля на вицепремиер по коалиционната политика и държавната администрация във втория кабинет на Борисов.

Позицията й отново наподобява началник на премиерския кабинет, защото това правителство е коалиционно и една от най-тежките му задачи е координацията на “чуждите” със “своите”. За тази си задача Бъчварова се подготви още като главен преговарящ по съставянето на новата управленска коалиция. И една от основните роли за нейното изпълнение е да осигурява достатъчно дълбок буфер до премиерските покои за междукоалиционните противоречия и скандали. Само така може да се гарантира властовият ресурс на новия Борисов като надпартиен арбитър. Колкото повече вътрешни конфликти опират директно до него, колкото по-непосредствено той трябва да реагира на тях, без да има много възможности сам да избира по кои и кога да се намеси, толкова по-изтощена ще е силата му в тази властова конфигурация. Затова вицепремиерът Бъчварова трябва да е едновременно чевръст пожарникар и добър психотерапевт, на когото всички могат да се доверят.

Пожарникарски сега тя ще поеме и поста на вътрешен министър. В извънредната политическа ситуация с оставката на Веселин Вучков премиерът няма нито време да търси подходяща кандидатура, без да продължи политическата криза на управлението, нито може да намери такава, която да удовлетвори всички коалиционни претенции и да е напълно приемлива за гражданството. Поставяйки начело на едно от най-невралгичните министерства един от най-доверените си и независим от другиго освен от него самия хора, Борисов успява да овладее в зародиш криза, която застрашаваше самото управление. Още повече че в условията на форсмажорна ситуация ръцете са му вече развързани да смени главния секретар на МВР и шефа на ДАНС.

Като външен за системата и изобщо за проблематиката човек от Бъчварова едва ли ще има големи очаквания като министър на вътрешните работи. Достатъчно е тя да осигурява спокойствие вътре и спрямо ведомството и на всички да е ясно, че чрез нея министерството се държи на къса връв от премиера. При тази конфигурация обаче Борисов вече не може да си позволи слаб главен секретар като сегашния.

Както и предшественикът й Вучков Бъчварова има предимството да е “немилиционерско”, а по-скоро гражданско лице, което е по-приемливо и за европейските партньори, и за българската публика. Постът й обаче предполага и известна доза “желязна лейди”. Ще трябва по късни доби и в ранни утрини да се появява пред екрана от мястото на престъпление или голямо нещастие някъде из страната и да внушава на хората, че у МВР има решителност и компетентност да разкрие виновните и да предотврати следващи подобни случаи.

Успехът или неуспехът й като министър обаче ще зависи от това дали ще се заеме сериозно с реформирането на МВР или само ще тупа ниско топката, за да не губи ГЕРБ пасове преди местните избори наесен.

Без успехи по същество

Като член на кабинета без собствен портфейл досега Бъчварова няма особено какво да отчита. Но и почти няма с какво да се похвали по същество. Не могат да й се запишат като плюс за първите 100 дни поредните приоритети и общи приказки за административна реформа и електронно управление. Към провал клони и работата на новия междукоалиционен орган, наречен Съвет за развитие към Министерския съвет, който май успя да се събере само веднъж. Бъчварова не успя да предотврати и конфликтите по пенсионната реформа и външния дълг заради изненадващите солови изяви на финансовия министър. И често дообясняваше като служебен защитник какво е искал да каже премиерът и как е бил недоразбран.

Визитка

Румяна Бъчварова е родена на 13 март 1959 г. в гр. Шипка. Завършила социология в СУ “Св. Кл. Охридски”. До 2009 г. е управител на социологическата агенция “Маркет линкс”. Началник на политическия кабинет на премиера Борисов в първия му премиерски мандат (2009-2013 г.). Член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Една от трите жени в преговорния екип за съставяне на кабинета “Борисов 2”. Във втория кабинет “Борисов” е заместник министър-председател, отговарящ за коалиционната политика и държавната администрация. Има син и дъщеря.

Другите за нея

Мира Радева, социолог:

В нашата социологическа общност, където всеки е скаран с всеки, тя сигурно е единствената, която успява да поддържа добри отношения с всички. Това е доказателство, че е гъвкава и изключително скромна, което й прави чест. Когато трябва да запушва дупки в правителството и да се изказва, тя го прави в типичния за нея стил - избягвайки резки обрати. Бъчварова е един от крайъгълните камъни на този кабинет. Без нея ми е трудно да си представя как би съществувала тази твърде разнородна коалиция с много вътрешни противоречия и подводни камъни. Може да се каже, че тя е контрапункт на Бойко Борисов - не прави резки ходове и се опитва да прави баланс.

Кольо Колев, социолог:

Интелигентен човек. Голям шанс за страната е, че този човек може да озапти политици от типа на Бойко Борисов, за да не отидат в крайности. Принудена е от време на време да говори с оглед на интересите на управляващите. Спомняме си гафа, който направи със заслугата на Бойко Борисов, че е спрял три енергийни проекта - АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас-Александруполис". И че това ще бъде оценено. Вярно, не се каза от кого. Но това не отменя факта, че такъв човек е в управлението и това е добре за страната.

Страхил Делийски, политолог:

Видимо е човек, на когото премиерът има доверие не само по отношение на публичната политика, но и на технологията на управление. Много често има задачата да обяснява и интерпретира спонтанните комуникационни решения на Борисов. С ключова роля при налагането на дневния ред на кабинета и формирането на позитивно обществено мнение.