Реформаторски или деформаторски законопроект в здравеопазването

Напоследък спорадично се изнасят новите идеи на Министерството на здравеопазването (МЗ), фрагментирано и в неоформен вид. Вярно е, че здравеопазването е отражение на действителността в страната, но споменатият подход е нецелесъобразен, неефективен, граничещ с популизъм и с подозрение за „пиар” цели.

Примерите са много: „атаката” срещу договорите с кардиологични лаборатории; твърдите бюджети за болниците (95 + 5 %); отпадането на хартиените направления; доставката на 400 + 200 нови линейки; рестриктивният режим за „вредните храни”; идеите за реорганизация на ТЕЛК; безцеремонните закани за смяна на „недисциплинираните” ръководства на МБАЛ и т.н.

Смущаващ е този подход на министъра при представяне на идеите. Ако по разбираеми причини няма споделяне и консултации с опозицията в НС, то недоумение буди фактът, че такава координация няма и с политическите сили от управляващото мнозинство (техни представители с „тих глас” (все още!) споделят, че и те са „заобиколен” фактор).

В крайна сметка България е парламентарна република и генералното трасе, по което ще се движи здравната реформа, трябва да се начертае в Комисията по здравеопазване и в заседателна зала на НС с генератор на идеи МЗ (МС) и всички други фактори. И въпреки че темата засяга осигурителни отношения, дори не беше потърсено мнението на Комисията за тристранно сътрудничество (с участие на синдикати и работодатели).

Парадоксално, но НЗОК, като основен субект на закона също не подкрепя „основополагащия закон на здравната реформа”. В медиите се появиха негативни становища на д-р Румяна Тодорова (бившия управител на касата) по отношение на закупуването на медицински услуги, разделянето на базов и допълнителен пакет, прекратяването на договори заради неудовлетвореност на пациента, идеята за увеличаване броя на представителите на държавата в НС на НЗОК и т.н. Неочаквано, след среща с министъра, новият управител също сподели, че с 1/3 от предложенията не е съгласен…

Има приемливи идеи и дори някои можем да приветстваме: връщането на договорното начало и арбитража; съвместният контрол – с някои забележки; централизирано договаряне – със забележки; оценката на здравните технологии и др.

Накратко – законопроектът очертава мъгляв силует на реформа без маркери, ясна цел и посока към нея!

Кои са неприемливите идеи?

Списък на заболяванията за домашно лечение да се утвърждава от Надзорния съвет (на база наредба, с критерии), а не от МЗ. НЗОК е обществена, колективна финансова институция и тази дейност е несвойствена за нея. МЗ определя по закон лекарствената политика, а заболяванията са основен елемент от нея.

Възстановяването на арбитражните комисии е полезна „реабилитация”. На пръв поглед е позитивна мярка, но при детайлно разглеждане се вижда, че мнозинство в тях ще имат представителите на РЗОК и РЗИ (Регионална здравна инспеция), което ще обезсмисли участието на съсловни организации. Това вече не е никакъв арбитраж и би довело до конфронтация и неефективност. В отменената преди време уредба имаше равен брой представители на БЛС/БЗС и НЗОК.

Съвместните проверки за спазване на добра медицинска практика е похвална идея (съставът на проверяващите включва представители на НЗОК, на Медицинския одит, на РЗИ и на съсловните организации).

Защо обаче е там РЗИ и какви функции ще изпълнява при оценка на „добра медицинска практика”? Друг е въпросът, че нерегламентираният контрол без критерии (такива няма в закона!), особено в малки населени места, би бил основание за пристрастно и дори назидателно отношение, а дори и корупционен натиск.

В предложенията за проучване на удовлетвореността на пациентите и прекратяване на договора при системна неудовлетвореност и системно некачествено обслужване има сериозен заряд популизъм. Без да се дефинират тези понятия и без детайлното им категоризиране, тези мерки ще са в хипотезата на предубедено отношение и субективизъм, и то не само от пациенти, а и от страна на РЗОК. Ще има ръст на неоснователни жалби, клевети, а също дори – опити за рекет, ако няма ясни критерии за оценка.

Пакетът от услуги се разделя на основен и допълнителен. Това е явно новият „модел на здравеопазване”, а може би и т.нар. „надграждащ модел“. Много детайли обаче са неясни. Всъщност не се знае какъв ще е обхватът на двата пакета. След решението на ГЕРБ преди 3 години – от август 2013 г. има допълнително здравно застраховане от ЗОД. Допълнителният пакет ще може ли да се покрива от тях? Или допълнителният пакет ще се доплаща? Или по-нататък ще се покрива от нови частни здравно-осигурителни структури?

При създаване на допълнителния пакет ще се оформят и „листи на чакащите“. Ако в това се състои здравната реформа, трудно ще се приеме от медицинските специалисти, а и от обществото, защото е напълно непозната ситуация. Ако по унифицирани критерии се създаде тази листа, това няма ли да е „смъртна присъда“ примерно за онкологично болните (терапията там е ефективна, ако е през определени цикли и системно)? Листите ще компрометират и правото на избор за предпочитано лечебно заведение: като се изчерпи ресурсът в една, пациентът ще е принуден да търси друга болница. А ако навсякъде е изчерпан, болният трябва да бъде върнат в къщи.

Увеличаването на Надзорния съвет с още 2-ма представители от държавата е некоректно предложение. Другото име на тази идея е национализация на обществената институция НЗОК. Това ще наруши равновесието между страните и държавата може безцеремонно и едностранно да определя приоритети, политики, а също дори и отново изземване и разпределение на кумулирани финансови ресурси.

Поетапното повишаване с 5% на година размера на осигурителния доход, върху който държавата ще внася вноски, като чак през 2025 г. ще се стигне до 100%, е лицемерие. В същото време, лицата с прекъснати права, след 1.01.2016 г. ще ги възстановяват след вноска за 15 г. назад с лихвите.

През тези години държавата се утвърди като най-некоректният работодател, респективно – осигурител и платец на НЗОК. С този текст – още за 10 г. си осигурява привилегирован статут! Също „законово“ легализира дискриминационно положение и неравно третиране по признака „заемана длъжност“, а уж трябва да е солидарна с гражданите си…

С второто предложение, за изплащане на 15-годишни вноски (определено от някои експерти като най-брутално и незаконно) се елиминира от юридическия мир терминът „погасителна давност“ в ДОПК.

Просто казано, този законопроект не е очакваният, полезният за българското здравеопазване. Той се опитва да реши конюнктурни проблеми, а не съдържа в себе си ефективна визия за обозримо бъдеще. Надеждата, че с корекции между двете четения или чрез последващи подзаконови актове ще се подобри качеството на закона, е всъщност илюзия…

*Д-р Тунчер Кърджалиев е зам.-председател на парламентарната група на ДПС, член на Комисията по здравеопазване.