Пет отрови срещу „Червеите"

Вече трети месец експерти от полицията, прокуратурата и медиите ровят за „Червеи“. Кой ли не се изказа за разработката, която се прочу след непотвърденото разкритие, че в нея са подслушвани протестиращи. Разбра се , че по оперативното дело са прилагани Специални разузнавателни средства ( СРС) в продължение на цели 300 дни и че с тях не са били следени „лица“, а „информационна система“. След което публиката загуби интерес. И вече никой не коментира най-важното - какво трябва да се направи за да няма повече „червеи“.

Около скандалната разработка всички научиха, че освен лица могат да се контролират и обекти. Това е възможно след 2008 г. когато в Закона за СРС за пръв път се регламентира това прилагане, но без специфична процедура за него.

Тогава, през 2008 – 2009 г., ситуацията в България е специфична - в държавата са регистрирани много отвличания, съобщава се за 18, но вероятно броят им е по-голям. На заседание на 40-то Народно събрание (НС) се обсъжда необходимостта от прилагане на СРС спрямо обект със следните мотиви: За да се проследи отвлечено лице се използва СРС относно предмет (най-често телефон, с който се иска откуп), да се установи местонахождение, маршрут, ползвател и др. Друг въпрос е доколко тази мярка е била ефективна.

Специалната цел на закона, когато се контролират обекти налага и специална процедура. В противен случай се стига до извращения – следващия „обект“ на СРС може да бъде сградата на Министерски съвет или на Народното събрание. Могат да се направят поне пет предложения за промяна на закона за СРС в частта му за контролиран обект и лице :

ПЪРВО. Общият срок за СРС, прилагани относно лице е от 2 месеца до 6 месеца с продълженията. Срокът за прилагане на СРС за обект би трябвало да бъде до 1 месец, с продължение само още 1 месец. При прилагане точно в целта, съчетано с активна съпътстваща оперативна работа, този срок е напълно достатъчен.

ВТОРО. При продължаване на срока съдията да е длъжен да се запознае с всички материали по делото, включително и с получените резултати от СРС , приложени до момента. Ако резултати няма, не би следвало да се даде продължение. Ако се даде – отговорността е ясна, Това е еднакво приложимо и за обекти и в общия случай за контролирани лица.

ТРЕТО. Продължаването на срока за контролирани лица да се иска на всеки 2 месеца, а не след втория месец да се иска за 4 месеца „накуп“. В полза на законността ще бъде, ако заявителят и съдията се виждат по-често и така мотивират необходимост от СРС.

ЧЕТВЪРТО. Изрично да се допусне възможност за структурите, прилагащи структури СРС – ДАТО и ДАНС, когато констатират пропуски в издаденото разрешение за проследяване и подслушване да уведомят заявителя и съда за това. А ако в 24 часов срок не получат ново съдебно разрешение, със съответната поправка - да спрат прилагането. Пропуските на съдиите биха могли да бъдят различни . Случва се да се разреши СРС извън максималния срок / както е при разработката „Червеи“/, или пък за същото лице или обект да се разреши СРС на друг заявител. Такива нарочни или случайни пропуски се „засичат“ само в информационната система на ДАТО. Съдът по необясними причини не разполага с единна информационна система за всички съдебни райони.

Случва се да се дават разрешение за СРС по „декриминализирани състави“, т.е. - за деяния, които са били, но вече не са престъпления според НК. Това са изолирани, уникални случаи, но човешките съдби също са уникални и играта с тях е непростима. Всеки допуска неволни грешки, включително и съдът. По-лошото е, че при сегашната уредба липсва механизъм за бързото и своевременно отстраняване на подобни пропуски.

ПЕТО. В годишните си доклади съдилищата, а оттам и Върховният касационен съд да включат данни за брой лица и брой обекти, спрямо които са разрешени СРС. Статистиката към момента е само за брой разрешени СРС с изготвени от тях веществени доказателствени средства.

С цялото си уважение към съдиите, ще си позволя една гореща молба към тях: Председатели на окръжни съдилища, не позволявайте заявителите да ви носят на флашки или направо разпечатани готови разрешения за СРС, на които само да положите подписа си. Недопустимо е . Грубо е . И недостойно. Бихте ли допуснали в наказателно дело прокурорът да ви носи на флашка написаната от него присъда? Това е същото. И по- страшно. Защото производството за издаване на разрешение за СРС пред съда е едностранно (поради спецификата на способа) и „едноинстанционно“. Съдът е „господар“ на този процес, а не заявителят – той само моли за СРС.

От комплексните проверки които извършва Бюрото за контрол на СРС в съдебните райони вече втора година се вижда, че какъвто стил на работа със СРС наложи председателят на окръжния съд, такива процедури изпълняват всички в неговия район.

Изброените предложения за законодателни промени, се обсъждат в Националното бюро за контрол на СРС, те отразяват опита от 15- месечната му работа. Разбира се, необходими са и становищата на съдилищата, ДАТО, ДАНС. В най-кратки срокове, след допълнително обсъждане те ще бъдат предложени на Народното събрание.

Вероятно има и много други предложения за по-добър закон за СРС. Разумните трябва да бъдат приети сега и веднага. Иначе вместо да подпомагат разследването и то да води до справедливи присъди, СРС-тата се използват за политически, кадрови и др. разправи. СРС-то е като кухненският нож –добре е да се използва по предназначение, а не да се режат глави с него.

*Авторът е член на Бюрото за контрол на СРС