Буря в чаша кърма

Има начини да нахраниш детето си достатъчно дискретно, без никой да бъде ощетен

Ще започна с това, че съм кърмила три години. Следователно, налагало ми се е да кърмя на какви ли не места. За цялото това време никой не ми направи забележка, не ме погледна с погнуса, не ме изгони отникъде, по никакъв начин правата ми на кърмачка не бяха накърнени. Вероятно не съм кърмила достатъчно гордо и не съм изглеждала като картина на Дьолакроа. Може би пък съм кърмила неправилно, знам ли.

Като кърмачка, разбира се, смятам, че кърменето е естествен процес, в който няма нищо грозно и отблъскващо. Като нудист смятам, че голото човешко тяло е нещо естествено и не е повод за срам. Като човек смятам, че и едното, и другото могат да бъдат смущаващи за околните и че никой не е длъжен да ме гледа занемял от възхита, докато размахвам знамето на своята разкрепостеност.

Три години не са малко и за това време научих две неща. Едното е, че има начини да нахраниш детето си достатъчно дискретно, без никой да бъде ощетен. Другото е, че детето не е някакво непредсказуемо природно бедствие, което да те връхлети внезапно като експлозивна диария. То си има режим, потребност от сън и храна, праг на пренасищане с впечатления и умора. Все нормални неща, част от майчинството. Вярно, социалният живот и шопингът куцат за известно време, но се преживява.

Та поради тия причини цялата шумотевица от последните дни и всички войнствено размахани пръсти (и гърди) ми се струват малко нелепи. За какво точно се борим? За правото да си накърмим детето навсякъде, на всяка цена, по всякакъв начин? Чудесно. Утре можем да се борим за правото да си преобуем детето навсякъде, защо не. Или да го изакаме навсякъде. Последното и без това си се практикува масово, без особени скрупули.

Гражданската позиция е нещо чудесно, спор няма. Борбата за права и свободи – също. Покрай тая лактационна буря обаче някак тихичко мина фактът, че малко преди това в друг мол беше убит човек. Не помолен да си прибере гърдата и да се премести на определеното за целта място. А бит до смърт. Заради това нямаше възможността да подаде жалба до Българския хелзинкски комитет, нито да гастролира из сутрешните блокове, нито пък да се радва на такава всенародна подкрепа из социалните мрежи, а и въобще. Вероятно не е бил достатъчно умен и красив, за да се превърне в лице на справедлив граждански протест. Е, протести имаше, но те минаха някак скромно на фона на кърмаческата вълна. Замислям се – ако кърмачката беше циганка, шизофреничка или просто бедна, опърпана женица (само теоретично, разбира се, не че такива жени биха припарили до мол) – дали щеше да предизвика такъв отзвук? Или защитаваме каузи избирателно? Ако е така – не ми харесва. Сериозно.

Искрено се надявам след няколко години България да стане едно по-толерантно място. За всички. Дотогава – кърмете си децата, важно е. А вниманието и енергията, които прахосвате за измислени битки, ги давайте на тях. Ще ви се отблагодарят.