"Лошият" референдум ерозира доверието към демокрацията

Ако допитването има успех - това е плюс за Плевнелиев, ако не - той е виновният

„Референдумът е ядрената бомба на демокрацията“. С него трябва да се внимава. Така предупреди Росен Плевнелиев през 2011 г., когато беше все още само кандидат за президент. Сега предстои той да внесе една такава ядрена бомба в Народното събрание и, разбира се, с нея ще трябва да внимаваме.

Референдумът за задължителното, мажоритарно и електронно гласуване има вече година предистория. Подет от инициативен комитет, въплътен в стотици хиляди подписи от ГЕРБ, дал повод на противниците на Борисов да седнат за първи път на една маса с него, забавен от парламента, той впоследствие утихна като тема. Нямаше го нито в коалиционното споразумение, нито в управленската програма на сегашното правителство. Само Патриотичният фронт го изтъкваше в платформата си. Но ето го сега, върнат към живот от президента Плевнелиев. Ако съдим по предварителните декларации на партиите, има голяма вероятност да мине през пленарната зала и да се материализира в бюлетини.

Вносителят навярно съзнава каква отговорност към пряката демокрация поема с този си акт. Така се случи, че в България именно пряката демокрация е изложена на риск от тежко компрометиране, поради историята с първия, наистина „ядрен“, демократичен референдум. Тогава, първо, едни хора събираха подписи по един въпрос. Второ, парламентът им каза: вие ще гласувате не по този въпрос, а по друг. Трето, след като малцина излязоха до урните, парламентът заключи: колкото и за каквото сте гласували, е ваша работа, а ние ще решим, каквото намерим за добре.

Така че сега, през 2015 г., ако има референдум, е хубаво да се изяснят няколко простички неща. Като начало, дали има твърда позиция на вносителя и на онези, които го подкрепят, и каква е тя. Политиците затова са политици, за да заявят зад какво застават и тогава да се обърнат към обществото с питането, застава ли и то зад същото. Едва ли е силно мотивиращо да декларираш, че не знаеш каква избирателна система предпочиташ и какви са плюсовете на твоето предпочитание, но да настояваш първо хората да си споделят мнението. Звучи като твърде мащабно социологическо проучване. Но със ясна позиция или без, политиците са задължени да отговорят какви последици ще има народният вот. Да се знае още преди кампанията какво точно ще се промени, ако референдумът се окаже валиден и мнозинството от гражданите попълни „да“ на поне един от въпросите. Още по-конкретно: ще се ангажира ли действащото парламентарно мнозинство да реализира волята на хората и в какви стъпки.

Проблемът не е маловажен или технологичен. Създават се, съвсем отчетливо няколко повода за объркване.

Първо, какви точно ще бъдат въпросите и колко ще бъдат на брой. С други думи, стои ли инициативният комитет от м.г. зад тогавашните си формулировки, ще ги внесе ли президентът точно в този вид и ще ги гласува ли парламентът отново в този вид. Защото не е без значение какво собствено разбираме под мажоритарност, с какво ще ни задължават и ще има ли санкции, за кого ще се отнася и с какви технологии и обезпечаване ще върви електронната опция. Продължението също е любопитно. Тези три теми ли ще останат, или въпросите в бюлетината ще набъбнат? От Найден Зеленогорски вече чухме, че Реформаторският блок смята за удачно да се проведе и допитване относно пенсионната реформа, съдебната система и свикването на Велико народно събрание. На столично равнище се дискутира идеята и за местен референдум за преместване на Паметника на съветската армия. Току-виж изскочили и други варианти. Депутатите трябва да се концентрират, за да не позволят висшата изява на пряка демокрация да прелее във всенародна анкета за живота, вселената и всичко останало.

Вторият момент е свързан с кампанията. Както му е редът, ще има регистрирани застъпници на двете противоположни гледни точки, които ще спорят из медиите и ще ни убеждават в правотата си. Всичко това ще тече паралелно с кампанията за местни органи на власт. От една страна, гласуваме за това, как ще се управляваме, от другата - гласуваме за това, как ще гласуваме. На екрана ще вървят кандидат-кметове, настояващи за преасфалтиране на пътища и строеж на пречиствателни станции. Ще ги редуват експерти, осветляващи смесената избирателна система и дали в Гърция глобяват негласувалите. Някой ще възрази, че подценяваме добрата ориентация на избирателите. Напълно вярно е, че в други страни изборите хубаво си пасват с референдумите, и няма причини и у нас да не стане така. Проблемът не е в избирателите, естествено, а в тъжната неспособност на политическия елит да проведе информационно-разяснителна кампания, която не те прави разноглед. Практика вече е да се оплакваме от високия дял невалидни бюлетини при всеки вот. Да видим този път. Отбелязваш за задължително гласуване, за мажоритарно, за електронно, а може би и за още няколко неща, после за кмет на кметство, за кмет на община, за общински съветници и накрая си слагаш преференцията. Дано сработи.

А чисто политическата страна? ПФ няма да пропусне изгодния случай да намеси етническата проблематика и изтласкването на ДПС в посланията си. ДПС ще им отговаря според силите си, за ужас на Борисов, който все разправя как не иска да рискува етническия мир. РБ ще си намери ниша в българите в чужбина с убеждението, че техният електронен вот би дошъл при него. Първанов ще обяснява, че винаги е твърдял това, което сега други правят. БСП най-вероятно ще прескочи целия сюжет. Най-големият залог, разбира се, остава за инициатора. Успех на референдума ще даде повод на Плевнелиев да твърди, че зад него както преди четири години стои мнозинството от хората и така триумфално ще открие кампанията си за втори мандат. Защо им е на ГЕРБ да му правят отсега такава услуга? Изходът до голяма степен ще зависи и от техните привърженици. А една неубедителна реализация на инициативата ще повдигне съвсем ясно въпроса за отговорността на Плевнелиев, не на ГЕРБ. Изкушението да пуснеш президента по пързалката не бива да се омаловажава.

Така че има определени предпоставки референдумът да се окаже вътрешнопартиен казус на ГЕРБ. Как ще го решават, не можем да прогнозираме, надеждата е само да не ерозират допълнително доверието на гражданите в институциите и в изборния механизъм. Един хубаво организиран и проведен референдум би бил най-добрата новина - от тези добри новини, които сме отвикнали да получаваме от политиците.

„Ядрена бомба на демокрацията“? Метафората едва ли е уместна сега, когато в близост до нас се разгръщат тежки конфликти.