Намаляване на инвалидни пенсии - да, но справедливо

Намаляване на инвалидни пенсии - да, но справедливо

За хората с увреждания е важно да имат доходи от труд

Преди няколко дни министър Ивайло Калфин предложи мерки за затягане на контрола при отпускането на инвалидните пенсии.

Ако целта е да се намали броят на този вид пенсии, струва ми се, че това не е най-добрият подход. Трябва да има повече честност и повече справедливост, да се елиминират всички случаи на злоупотреба. Ще припомня, че ТЕЛК и НЕЛК на практика проверяват документи, издадени от лечебни заведения. Ако те си позволят да издават документи с невярно съдържание, има друг ред и други органи за контрол.

Хората с увреждания са много чувствителни. Техният основен девиз е - Нищо за хората с увреждания без хората с увреждания! Не трябва, засилвайки мерките за контрол, да лишаваме тези, които имат нужда от подкрепа. Едва ли има такава цел. Ако се обърнем с лице към европейската статистика, ще видим, че средно 10% от европейските граждани са с увреждания. При нас гражданите в трудоспособна възраст, които получават инвалидни пенсии, са 451 356 души. Т.е. ние сме малко под европейските критерии. Има обаче и други 513 858 души, които също получават т.нар. социални инвалидни пенсии. Те са изцяло за сметка на държавния бюджет и нямат осигурителен характер. Тук е разковничето. Това са пенсионери, които имат експертно решение на ТЕЛК, което им установява над 71% загубена работоспособност, както и вид и степен на увреждане. До 1 януари т.г. те имаха право на т.нар. добавка от 25% към размера на пенсията, която получават. Освен това с това експертно решение на ТЕЛК те отиваха в социалните служби, където им се правеше нова социална оценка, на базата на която имат право на до седем вида т. нар. интеграционни добавки. От 1 януари добавките останаха, но отпаднаха тези 25% за новоотпуснатите пенсии, като отпуснатите до 31.12.2014 г. се запазват. Тези плащания трябва да преминат към системата на социалното подпомагане, по други правила.

Министър Калфин предлага и практикуващи лекари да участват в ТЕЛК. Тази идея е стара, още от времето на министър Таня Андреева.

Естествено е, че има нужда в ТЕЛК да работят повече лекари, тъй като в момента работещите в тази система са малко поради завишените изисквания. Затова трябва да има някакво либерализиране. Но е изключително важно да не се допусне конфликт на интереси.

Т.е. човекът, който е извършил медицинската експертиза, да не е същият, който предоставя медицинска помощ, свързана с експертизата.

Що се отнася до предложението изследванията да се правят в лаборатории, лицензирани от държавата, това и сега е така. Няма лаборатории, които не са лицензирани от държавата. Проблемът е друг. Понякога се случва изследвания, направени в лечебно заведение, да не са достатъчни. Въпросът е да няма самоцелна повторяемост на изследванията, втори път да се правят изследвания, когато данните са остарели.

ТЕЛК установява и степента на трайно намалена работоспособност на лицата в трудоспособна възраст. Европейският подход е да се оценява остатъчната работоспособност. Един човек например може да има eкспертно решение на ТЕЛК със 100% загубена работоспособност с чужда помощ, но в същото време да има остатъчна работоспособност, която да му позволява да извършва определен тип работа. Т.е. ТЕЛК трябва да каже каква е запазената работоспособност - т.е. с това решение на ТЕЛК можеш да бъдеш например журналист, народен представител и т.н. За хората с увреждания е важно не да получават инвалидни пенсии, а да имат доходи от труд.

Има логика в това да се свържат електронните системи на здравната каса и на НОИ като контролен механизъм. Но този проблем е съотносим към електронното правителство като цяло.

Справедливостта минава през контрол и ясни правила. Правилата трябва да бъдат предложени на Министерския съвет и на Народното събрание от Националния съвет по медицинска експертиза.

*Авторът е депутат от ДПС, бивш министър на труда и социалната политика