Бесарабските българи

Бесарабските българи надават вик за помощ!
Дружество „Св. св. Кирил и Методий”, регистрирано в Одеса, Украйна, през 1989 г., инициатор на българското национално Възраждане в бившия Съветски съюз, години наред поставя пред официалните институции в Република България и Украйна въпроса за неспазване на подписаните договори и бруталното нарушаване правата на българското население в Украйна.
Дружеството е изпратило апел за помощ до президента на Република България, в който заявява: „Днес всяко българско село минава през трагедията на четвъртата мобилизация в Украйна. Стотици повиквателни се изписват, големи български села въстават. Български младежи, мъже от активна възраст, напускат родните огнища и заминават за чужбина, за да не участват в гражданската война в Източна Украйна... Ние вече чуваме гласа на България като естествен представител на своите сънародници!... Коя държава ще ни защити?”

Коя е тази Бесарабия, която в най-трудните години от нашата история е била “обетованата земя” на българските изгнаници? Това е част от територията на днешните европейски държави Украйна и Молдова, ограничена на изток и север от река Днестър, на запад от р. Прут и на юг - от Дунав и Черно море. Около 45 000 кв. км. Общият брой на бесарабските българи в Украйна и Молдова по официални данни е 230 000. Освен тях има още 151 596 души тюркоезично българско население гагаузи. До края на ХIХ век по официални данни българските преселници в Бесарабия наброяват 400 000 души.

Българското етническо присъствие в Бесарабия е още от ранното Средновековие. Българи се преселват в Бесарабия по време на феодалните размирици в Османската империя и след многобройните руско-турски войни. С Указ на руския император Александър I на българите е разрешено да се заселват в пустинните земи на Бесарабия. Всяко семейство получава земя, паричен кредит за животни и инвентар и се освобождава за определен период от данъци и задължителна военна служба.
След заселването си българите основават свои градове и села. Болград е изграден през 1819 г. на мястото на селото Табак. На 29 октомври 1838 г. в Болград е осветен трипрестолният храм “Свето Преображение Господне”, който ден се чества и като Ден на Бесарабските българи. По силата на Парижкия мирен договор от 1856 г. Бесарабия е разделена на две части - югозападна с градовете Болград, Измайл и Килия, включени в състава на Молдова, а по-късно на Румъния, и североизточна с център Комрат, която остава в състава на Руската империя. С разрешение на молдовския владетел, българина Никола Богориди, през 1858 г. отваря врати прочутата Болградска гимназия “Св. св. Кирил и Методий”, която е изиграла важна роля в българското Възраждане и подготвя първите общественици и просветни, културни и военни дейци след Освобождението на България: Ал. Малинов, Ив. Салабашев, Дим. Греков, Ал. Балан, Д. Агура, ген. Д. Николаев - родоначалник на българската войска, прославените офицери и генерали Олимпи Панов, Ив. Колев Г. Тодоров. Бесарабските българи участват и в освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. 20 000 българи от румънската част на Бесарабия, през 1861 г. се преселват в Русия и получават земя в областта Таврия, на мястото на изселените ногайци. Така се поставя началото на другата общност - таврийските българи. След краха на Руската империя 1918 г. Румъния завладява цяла Бесарабия. През лятото на 1940 г. по силата на спогодбата “Молотов-Рибентроп” Бесарабия е включена в състава на Съветския съюз. След навлизането на хитлеровата армия в Съветска Русия, Румъния отново приобщава Бесарабия. След края на Втората световна война и разпадането на Съветския съюз Бесарабия отново е разделена между Молдова и Украйна.
В приветствието си по случай денят на бесерабските българи президентът на обществената организация “Конгрес на българите в Украйна” Юрий Граматик пише: “Преди повече от два века нашите предци са напуснали България, но ТЯ винаги живее в сърцата ни. Бесарабските българи са участвали в Освобождението и изграждането на независима българска държава. През годините ние успяхме да запазим нашия език и култура. Днес ние насочваме усилията си към подрастващото поколение... Бъдете горди, че сте българи!” На тези сънародници трябва да помогнем!