Изборите наесен - гледай Сърница, мисли за апокалипсиса

Партиите новобранци кипят да се докажат, старите пушки презареждат или отиват в пенсия

Борбата няма да е между ляво и дясно, ще доминират вътрешните противоборства

Онези, които авторитетно твърдяха, че изборите в Сърница щели да бъдат едва ли не показателни за страната, грешаха във всичко друго освен в едно - истерията около този първи вот в най-малката община може да е показател каква повсеместна яростна битка се очертава в края на октомври.

Както казва старото клише: „Тези избори са по-важни отвсякога”. Защото най-малкото са по-особени отвсякога.

Няколко примера по въпроса:

1/ Местният вот ще бъде почти като парламентарен. Да, местните избори са барометър за политическите позиции по средата на управленския мандат. При нас обаче заради извънредните избори тази дистанция е само 1 година, а ако се прибавят и евроизборите (спомнете си как бяха превърнати на практика в парламентарни), влиянието и на позициите, и на посланията от националния вот за централна власт се пренася и тук.

2/ Борбата по класическата ос ляво-дясно няма да се състои. Лявото, доколкото е представено от БСП, на практика отсъства. Акцентът ще бъде изместен от вътрешни, групови противоборства. Ако приемем, че „дъхът” на парламентарния вот е още достатъчно силен, на „идеологическия фронт” патриотите ще се борят срещу „Атака” и пролетниците на Енчев, БСП ще дели избиратели с АБВ, а реформаторите ще трябва да се доказват срещу ГЕРБ. Поне до края на изборния ден на първи тур. Тази борба ще бъде не по-малко остра и интригата в нея ще бъде не по-малка, отколкото класическия сблъсък с основния опонент.

3/ Това ще бъдат своеобразни „новобрански избори”. Четири (плюс) от осемте парламентарни формации на практика за първи път ще участват в местни избори. Това са реформаторите, патриотите, АБВ и пост-Барековата коалиция (както и да се нарича). „Атака” също може да се причисли към новобранците, доколкото от български националисти се превърнаха в руски.

Нов полупарламентарен играч е цъфналата неотдавна “Българска пролет” на независимия, но все пак депутат Велизар Енчев, но никоя политическа врачка не може да каже отсега дали ще върже и още по-малко какъв плод ще даде наесен. Със сигурност обаче ще е от дървото на популизма и то от най-високите му клони.

А всеки млад организъм кипи от енергия да израства и да се доказва.

Това в най-голяма степен важи за РБ. Те имат да изпълняват едно основно задължение пред избирателите си - да се превърнат в единен политически субект. Не го ли сторят до изборите, единственият им шанс за бъдещото им съществуване ще бъде добрият им резултат като коалиция, към който ще се стремят с всички средства и трикове. Един незадоволителен резултат освен всичко друго ще намали значението и тежестта им в коалицията. В този случай нищо чудно вместо към мола, реформаторите да поемат към логичното си разделение.

В чисто материален план малките формации няма какво да предложат на избирателите си - разпределението на порциите от централната към местната власт е най-вече в ръцете на кабинета. Затова и кампанията при тях ще се води на полето на популизма и политическото противопоставяне. Патриотите ще се надвикват с „Атака” срещу ДПС и тук се очаква изостряне на етническото говорене, на което движението с готовност ще отговори. АБВ и БСП, където не успеят да се сдушат по места, ще влязат в остра конфронтация по правилото, че приятелският огън винаги е по-точен и разрушителен от вражеския. А Енчевите хора ще са като хиените - ще гледат да отмъкнат където каквото могат, зъбейки се срещу всички.

За старите партии тези избори също са изключително важни.

За БСП те не са точно на живот и смърт, а на живот след пенсия, което е почти същото. Рано или късно тези, които вещаят края на столетницата, ще излязат прави. Дали този момент не наближава? И в идеен план, и като послания, и като структура на членове и симпатизанти нещата на „Позитано” вървят към „заслужен отдих”. Ако не успеят да запазят сегашните си позиции в местната власт било като кметове, било като общински съветници, демотивацията и разочарованието логично ще се задълбочат. Но не просто заради загубата, а заради факта, че една година след тежкия си провал партията не тръгва нагоре.

При ГЕРБ нещата стоят по същия начин, но с обратен знак. Там целта не е да не се загуби с много, а да се спечели с повече. И точно обратното на БСП, ако Столетницата е на път да се свие до размерите на ПАСОК в Гърция, то при ГЕРБ една победа с надграждане е пътят към окончателното утвърждаване на партията като най-големия представител на дясното у нас. След като минаха през мелницата на опозицията, след съставянето на поредното трудно коалиционно правителство и с факта, че за първи път след 1989 година един премиер повтаря мандата си, една поредна победа на местните избори ще затвърди усещането за „Вся власть Борисову”.

При парламентарни избори този факт вероятно би накарал макар и малка част от избирателите да се замисли, но при местния вот гласуващият в Пловдив изобщо не се интересуват какъв ще бъде съставът на местния парламент в Габрово или от коя партия ще бъде кметът на Благоевград.

Драмата при ДПС не е нито в идентификацията, нито в организацията. Там са доказали, че са опитни изборджии. За първи път обаче движението ще играе в условията на декларирана изолация от останалите партии. Компромисът най-често ще бъде по оста БСП - ДПС. Не само защото старата любов ръжда не хваща, но и защото социалистите по места са известни със своята своенравност и в зависимост от конюнктурата сами решават въпроса с политическото взаимодействие.

ДПС ще бъде изправено и пред друга особеност на вота през октомври - срещу тях ще играе не само ГЕРБ, а и техният дежурен политически инспектор Реформаторският блок, непримирим враг на движението. И битката няма да бъде пародийна. Ако читателят си спомня, около парламентарния вот отвсякъде извираше опорната точка за задкулисно сътрудничество между Борисов и ДПС. Тогава структурите на ГЕРБ по места (особено в Кърджали) заплашиха ръководството с бойкот, ако това се случи. Сега, особено в коалиция с РБ, борбата ще бъде съвсем реална именно защото в най-голяма степен ще се решава от местните структури и избиратели. Да не говорим, че и Борисов и Доган отлично знаят правилата на играта: на избори - всяка коза за свой крак.

Местните избори, особено в българските условия, са нещо като презареждане. Затова не е толкова интересно какво ще се случи до изборите, а какво ще се случи след тях. Въпросът за предсрочния парламентарен вот, който позатихна, може да се появи с нова сила.