Стилиян: Не знаех дали ще се върна някога в България

Стилиян Петров кацна в София за първи път от три години и половина и говори пред родните медии за най-тежкия период в живота си.

Какво е да си е у дома

Не може да се опише с думи. Полетът ми бе в 5 ч сутринта, но аз така или иначе не съм мигнал цяла нощ. На летището се снимах с доста хора, радваха се, че ме виждат. Не знаех дали някога ще се прибера отново в България, когато ми казаха диагнозата. Но нито за момент не ми е минавала мисълта "Няма да се справя". Казват, че при моята остра форма на левкемия процентите са 50-50. Е, ето аз съм тук.

За подкрепата

Целият свят сякаш ме подкрепяше. Целият футболен свят със сигурност. Най-много обаче го направи съпругата ми. Тя остави децата на бабите и дядовците и единствената й задача бе аз да оцелея.

Най-трудният момент

Когато чух диагнозата. Двамата лекари наведоха поглед към земята, съпругата ми се разплака, тогава в един момент се почувствах съвсем сам. След това и лечението, което започна веднага. То е много тежко, а и бях далече от децата. През първата година бях непрестанно в болница. Случвало се е да не ги видя със седмици. Имунната ми система бе убита, имах чувството, че спя с дни, а и не помня цели месеци... Не мога да опиша с думи какво усетих, когато преди четири седмици ми казаха, че съм здрав. Това е най-добрата новина, която можеш да чуеш!

За плановете

Не съм готов да работя от 9 до 5 ч, а футболът изисква такъв ангажимент. Заемам пост в "Астън Вила", но той е по мое желание като работно време. Отивам, когато другите ангажименти ми позволяват. Повече време отделям на семейството си и фондацията, която основахме със съпругата ми.

За фондацията

Помагаме за изследвания на видове лечения за рак. Едно такова е близо до откриване на вид терапия, която да замени химията. Вече се изпробва с добър успех върху хора. Финансираме и семейства, които да се лекуват в Англия. Сред тях има и българи. Искам фондацията да помага и на онкоболниците в България и вече имам разговори за това.

За Евро 2015, на което е лице

Това е възможност за младите ни играчи да се покажат, и то пред родна публика. Както и стъпка за тях към европейския футбол. Горд съм, че съм избран за част от това. Ако вляза в съблекалнята преди първия им мач, бих им казал да се забавляват.

За ЦСКА

Първия ми ден на "Армията" го помня - аз и Мартин бяхме, той от Враца, аз от Монтана. Две млади момчета в големия град. Последния също го помня - Емил Данчев ме издирваше на морето, бяха ме продали на "Селтик", но аз нямах пари да си платя мобилния телефон.

Имах разговори с хора от ЦСКА около кампанията с акциите, но исках повече информация, а не я получих. Разговарях и със Стойчо Младенов, човек, който тогава опита да помогне и помогна на клуба. Но не исках да ставам част от нещо, за което нямам чиста и ясна информация. Дали съм готов да помогна? Разбира се.

За националния отбор

Когато влязох на стадиона, изплува споменът от първия ми мач. Това бе мечтата ми от дете. Гледахме златното ни поколение и искахме да сме като Стоичков, Лечков и Балъков. Първия ми мач няма да забравя никога.

Боли ме от това, че не се класираме на големи първенства. Имаме проблем - футболистите ни в чужбина не играят редовно. Но гледах мача с Италия - представиха се силно.

Обмисляме с хора от БФС и благотворителен мач в България, но засега сме в ранен етап на разговори за това.

От болестта качил 39 килограма

Стилиян Петров се появи в добра форма на пресконференцията, с приятен тен и усмихнат. Такъв, какъвто го помним преди ужасната новина от 2012-а. А заради лечението е качил цели 39 килограма!

„Сега опитвам да тренирам, когато намеря време, а и играя футбол за удоволствие с отбор за ветерани над 35 години и се забавлявам”, поясни дневната си програма. И каза, че бавно опитва да се върне към физическото състояние отпреди 3 години. Не е лесно

В 19-ата минута пресконференцията бе прекъсната от аплодисменти от репортерите, а Стилиян се усмихна широко - този жест стана символ на подкрепата към него в 19-ата минута на мачовете у нас и в Англия, когато се лекуваше.

Влиза в Клуб 100

УЕФА ще награди чрез Борислав Михайлов бившия капитан на националния с шапка сувенир, с което го приема в клуб 100 - играчи с над 100 мача за родината си. Стилиян Петров има 106 мача за България и е рекордьор с постижението.
По протокола на УЕФА шапката трябва да му връчи член на изпълкома на централата, а Михайлов е такъв. В сряда преди откриването на Евро 2015 за юноши в Стара Загора с мача България - Хърватия ще има и церемония с награждаването на Стилиян. Именно шефът на БФС държеше рекорда у нас със 102 мача, подобрен от Петров.

Стилиян подписа и фланелка на националния с любимия му номер 19, която отива на благотворителен търг в Бургас преди финала на европейското.