Разиграването на картата “царят – президент”

Царственото помазване на Симеон Сакскобургготски от Светия синод може и да е съвсем невинна, канонично безпросветна интифа на расови фарисеи. Нещо подобно може да е и инициативата два месеца по-рано на самозвания синод от „над сто политици, общественици и интелектуалци“ за създаването на „институцията Българска корона“, чрез която „царят“ да придобие статута на нещо като пратеник на България за специални поръчения по света. Царската реинкарнация обаче, освен чисто личностен и монархическо-носталгичен смисъл, може да има значение и с оглед на президентските избори.

Въпреки че президентските избори са чак след година и половина, сега е времето да се избере и наложи кандидатурата за фаворит. Единствено Бойко Борисов може да си позволи лукса да се самоиздигне в последния момент. Но подобна вероятност към момента няма – защо му е президентско безвластие, като при тая спихната опозиция има шанс за още един премиерски мандат? ГЕРБ обаче вече не е толкова могъщ, че и магаре да сложи, да го изберат. Силен ход би бил, ако претендентът е жена – като Кристалина Георгиева, наример, или дори като Румяна Бъчварова, която обаче тепърва трябва да достигне популярността, която имаше Росен Плевнелиев като министър. Но никой не знае отсега как ще изглежда един кандидат към момента на избора – и сам по себе си, и на фона на партийно-политическата конфигурация идната есен. А този избор, да не забравяме, е все пак мажоритарен и всеки ат дотогава може да заприлича на магаре. Обратното също не е изключено.

Единственото ясно към момента е, че Росен Плевнелиев няма да излезе за втори мандат. Защото очевидно е неизбираем – колкото беше освободен и себе си като регионален министър, толкова е спечен и неавтентичен като президент, с доста ниско за тази институция доверие. Отделно дали го иска. Даже някак неволно сам подсказа алтернатива, когато още преди цар Симеон официално да влезе в молитвите, застана редом до него в пространството, отредено за държавни глави на богослужението за Великден в „Александър Невски“. Един вид – двама сме първите по ранг, аз, посоченият от Бойко, и той, роденият от Борис.

Затова случаят с „насилственото завръщане“ на Симеон Сакскобургготски в широката публичност има колкото конспиративен, толкова и смисъл на политинженерен тест. Един вид - защо да не се замислим пак за синя кръв, за обединител, за нещо познато и в същото време за нещо нестандартно като решение във всички възможни посоки.

Разбира се, това не значи непременно, че Симеон ще е кандидатът на ГЕРБ. (Няма как да е и на някоя от останалите партии в парламента, за извънпарламентарните пък е безмислено да се говори.) Нито че инициативата за тестването идва от ГЕРБ – може просто да е наложена от винаги мощни външни сили или от вече съвсем немощни вътрешни монархически среди. Нито пък е ясно дали самият Сакскобургготски би желал да стане първи в републиката на 79-годишна възраст, въпреки че синият кандидат през 2006 г. Неделчо Бероновбе на 78 и скоро ще навърши 87. Да не забравяме и монархическата карма – ако ще и в република, важното е да си държавен глава. През 2001 г. Иван Костов и Конституционният съд предотвратиха тази възможност и Сакскобургготски „се принуди“ да основе НДСВ, което да оправи българите за 800 дни и да стане министър-председател. А през октомври миналата година той призна пред БНТ, че от опциите цар, президент или премиер, през 2001-ва единствено възможна е била третата. Първата вече я е имал като дете (и днес от православната ни църква), защо сега пък да не се пробва за втората, която всъщност му бе първо желание преди 14 години? Още повече, че тя е по-близо до никога неугасващата надежда за реституция на монархията. А един монарх го е грижа колкото за държавата, толкова и за династията. Баща му Борис Трети се притесняваше от участието на България във войната не само за страната си, но и за династията, наплашен от абдикацията на Фердинанд след Първата световна. Симеон никога не е спирал да мисли за династията – още откакто е кръщавал децата си с имена на български владетели.

Какви залози и в какви посоки може да събере картата “царят – президент”? Първо – на обединител. В една обострена геополитическа ситуация той ще е добре познат и добре приет и на Запад, и на Изток. По произход, а и де факто е надпартиен (рожбата му НДСВ чака само смъртния си акт). Второ, към момента на вота кандидатурата му може да се изтъргува за удържането на реалното управление. Никой не може да гарантира отсега стабилността на парламентарното мнозинство в средата на мандата. Нито дали на ГЕРБ, евентуално вече спечелил местните избори, няма да му се наложи да се откаже да вземе пак цялата власт – и президентската – в името на продължаването на управленския мандат. И под натиска на ДПС например, от което евентуално вече би зависил мандатът, ГЕРБ да трябва да подкрепя, без сам да я издига (има си инициативни комитети за това) кандидатурата на Симеон за президент.

Царската карта обаче е с много повече слабости, отколкото преимущества. Първо, издигането на Симеон за президент трудно ще преодолее усещането за задкулисни политически сметки, пети руски колони и поредни опити за възкресяване на монархически чувства. Второ, Сакскобургготски, чийто рейтинг социолозите продължават отвреме-навреме да мерят, отдавна е слабо популярен, за да може да атакува най-високия пост в държавата. А най-младото поколение, родено след средата на 90-те, почти не го познава. Разбира се, със завъртането на името му рейтингът ще се покачи, но за да подскочи дотам, че царят да стане фаворит между претендентите (а един цар няма смисъл да е нещо друго), е нужен някакъв голям царски жест. Например Симеон да се откаже от имотите си, за да покаже, че единствената му мисия е да служи на страната си. Което ще е най-фантастичният залог в цялата история на хазарта.

Най-вероятното разиграване на картата “царят – президент” е тя просто да стои в готовност на масата и да разширява или стеснява размаха на политическите комбинации. А Симеон в типичния си стил нито да потвърждава, нито да отрича за кандидатирането си, “докато му дойде времето”. Но и да не му дойде, картата пак може да печели – неучастието в избори също се осребрява. По един или по-скоро по друг начин.