Без реформи, но с реформатори

Кой от РБ ще последва Радан Кънев в опозиция, ако промените бъдат бламирани?

От ден на ден все по-усилено се говори за реформи. Министри се надпреварват презглава да представят реформаторските си инициативи. Съдебната реформа е на финалната си права, промените в здравеопазването направиха първите си стъпки, появи се мек вариант на пенсионна реформа. Меглена Кунева обяви антикорупционна стратегия, а образователният министър с присъщия си ентусиазъм запретна ръкави да реализира идеите си.

При откриването на лятната сесия на Народното събрание бодро бе обявено от различни политически лидери, че приоритет ще са именно реформите. Проблемите не закъсняха.

В последните две седмици стана ясно, че конституционно мнозинство за прокарването на текстовете за съдебната реформа трудно ще се събере. Синдикатите пък дават отпор на промените в социалната система. Цветан Цветанов изрази притеснения от провеждането на здравната реформа, а тя самата доведе до напрежение между министър Москов и гилдията. Тепърва очакваме текстовете на антикорупционната стратегия и финалните варианти за образователни реформи на Тодор Танев.

Няма никакво съмнение, че при тази сложна парламентарна конфигурация реформите са истинско предизвикателство. Въпреки това един друг проблем изглежда по-сериозен – наближаващите местни избори. За никого не е тайна, че повечето реформи крият сериозни рискове от протести на засегнатите професионални общности и синдикални организации. Напрежението, което може да породят непопулярните действия на управляващите в определени сектори, пък е директна заплаха за обществената им подкрепа. ГЕРБ е под натиск за забавяне на реформите, предвид най-важната им цел – доброто представяне на предстоящите избори за местна власт.

Отговорът не закъсня. Радан Кънев заплаши, че ако не се гласуват реформите в парламента, Реформаторският блок може да излезе в опозиция. За председателя на ДСБ прокарването на реформите е от особено значение. Неприемането им поставя под въпрос смисъла от участието на блока в управлението. ГЕРБ е в менгеме. От една страна, партията на Бойко Борисов рискува да излезе на местните избори с ерозирала подкрепа и съсловни протести, а от друга рискува разклащане на управляващата коалиция.

Заплахата на Кънев обаче надали изглежда толкова страшна на Борисов. Премиерът си дава сметка за възможните ходове на реформаторското острие. Липсата на хомогенност и конфликтите в Реформаторския блок се оказват сериозната пробойна в тази ситуация. Дори и Кънев да поиска опозиционна роля, кой ще го последва? СДС? ДБГ? БЗНС? Едва ли. В подобна ситуация се рискува единството на реформаторите. А политическите перспективи на ДСБ извън Реформаторския блок изглеждат доста неясни.

На Кънев му остава само един вариант – да направи и невъзможното, но да успее да прокара замислените реформи. Ако не успее, самостоятелното излизане на ДСБ в опозиция едва ли ще е успех. Както и самоотричането от тази заплаха и очакването за поредна такава по-нататък.