Партиен туризъм заради европари

Ако патриархално-патриотичните идеи за връщане на хората по обзлюдените села и възраждането на селския туризъм могат изобщо да се осъществят - то ще бъде заради местните избори.

Вълната от масови нови регистрации по постоянен адрес стана толкова очебийна, че темата нямаше как да бъде подмината. Проблемът е, че порочната практика продължава и се разраства.

Първо партийните централи купуваха депутати. После преминаха към цели парламентарни групи.

В началото се купуваха отделни членове на избирателни комисии. Сега се купуват цели секции.

Преди се пазаруваха отделни съветници. Сега най-добре е да си купиш цяла малка община.

И политически анализатори и общественици, и, разбира се - самите политици, са на категоричното мнение, че подобно явление е нов порочен връх в изкривяване на волята на избирателите.

Според социолога Антоний Гълъбов: „Движението на групи хора в други населени места преди изборите е по-високо равнище на деградация на политическите отношения.”

„За да имате възможността да движите по този начин хора, това означава, че те се намират в дълбока зависимост от други фактори. Не е случайно това, че този феномен не е толкова масов. Той някак е концентриран в райони, където има традиционно дълбока бедност. Това е много тежкият отпечатък на деградацията на стопанския и на социалния живот в страната и употребата им за партийни цели. Очевидно е, че става дума, от една страна, за профила на политически партии, които имат достъп до подобни механизми за контрол върху живота на хората, от друга - е признак на изключително тежка и дълбока политическа импотентност”, смята анализаторът.

Сигналите и примерите, които заваляха в последно време от медиите, показват абсурдни случаи на нови адресни регистрации в малки общини и отделни села. На един адрес най-често в изоставени или необитавани къщи се регистрират по 5-10 или дори 20 души, но всъщност никой не живее там.

Причината? Докато в големите общински центрове и областните градове с много гласоподаватели 100 или 200 души не могат да повлияят съществено на изборния резултат, то в малките общини с 800 или 1000 гласоподаватели 200 „новодомци” на практика са около 20 процента от всички гласуващи.

Математикът проф. Красимир Калинов, дългогодишен член на ЦИК и участник в изборното законодателство, прави простата сметка. Ако в една малка община имате 1800 души с право на глас и ако от тях обичайно гласуват около 1000, на една партия са необходими 501 гласа, за да спечели изборите. Но ако тя разполага само с 300 души подкрепа, са й необходими само още 200 души отвън, за да обърнат вота.

Дългогодишният кмет на Кюстендил Петър Паунов също смята, че на прицел са малките общини, защото в големите по-трудно се влияе чрез изборния туризъм. В Кюстендил има 32 000 избиратели. При такова число 100 души няма как да обърнат вота. Но в най-малката община в България - Трекляно, през миналата година в този период са били регистрирани 9 души, а през тази година - 313, при положение че самата община е от 600 жители.”

И Петър Паунов като мнозина други твърди, че на практика формално нарушение на закона няма, но за да се избегнат подобни изкривявания, има нужда от сериозна административна реформа. „Ние нямаме правомощия да отказваме каквато и да било адресна регистрация”, казва кметът и нарича ставащото „окопна война”.

На по-различно мнение за правата и санкциите е Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. Според нея има нарушение на закона за гражданската регистрация, защото при регистрация по настоящ адрес трябва да се иска декларация и съгласието на собственика, а в огромната част от случаите, показани по медиите, къщите са необитаеми, а самите собственици твърдят, че нищо не знаят. „Кметовете са представители на държавната власт по места, те носят пряка отговорност и при нарушения трябва да си понесат отговорността и да бъдат санкционирани”, твърди Цонева. Според нея именно с отказа си да контролира и да търси отговорност от виновните държавата корумпира процеса.

Антоанета Цонева смята, че няма законова пречка да се извърши дерегистрация на вече записалите се на нов настоящ адрес, ако се установят нарушения, но за това трябва държавата да прояви инициатива и да провери.

Кметът на Каварна, популярният Цонко Цонев с три мандата зад гърба си, сравнява ефекта от изборния туризъм с футболен мач, в който единият отбор вместо 11, записва на терена 15 играчи. „В Каварна за периода от януари до началото на май има 147 души новорегистрирани за цялата община и това е напълно нормално, защото идва летният сезон по морето, а и самата община създава много работни места”, казва Цонев, като твърди, че никога в общината не е имало опити за завладяване на властта отвън. Той обаче дава конкретен пример с малкото село Кранево в съседната община Балчик, което е с население 500 души, а новозаписаните са 150.

Всички коментиращи изборния туризъм са категорични, че се прави опит за служебна победа в малките общини, че процесът е порочен и изкривява волята на избирателя. Проф. Калинов обаче сочи една от основните причини за апетита към малките общини, които могат да бъдат спечелени:

„Това е свързано с възможността за усвояване на еврофондовете и с факта, че в малките общини безработицата е много висока. Тази фамилия, този клан, ако щете, който вземе властта в малката община, веднага назначава своите хора на ниски, но сигурни и постоянни заплати в администрацията, които изхранват половината община. Тепърва еврофондовете ще се насочват и към малките общини и когато усвоиш пари, можеш да извадиш големи дивиденти.”

Но проф. Калинов вижда и още една причина за повишения апетит към малките общини, които до неотдавна бяха пренебрегвани: „Кой подготвя изборите в България? Уж правителството, но технологията е долу, кметовете правят списъците, те отговарят за помещенията, през тях минава всичко. В крайна сметка, който държи тези малки общини, до голяма степен си подготвя следващите парламентарни, а и евроизбори. Така че целите са много. Това се нарича завземане на властта с последващо използване в нечия полза.”

„Всички участват в това пазаруване. Политическата корупция е повсеместна”, категоричен е проф. Калинов, като по този начин обобщава общото впечатление от политическата среда у нас.