Чиновническият мозък е неуморим - ще те накара да подадеш молба и за да пресечеш булеварда. Да, точно това се случва в София. Ако пешеходец иска да премине отсреща, първо вече трябва да натисне бутон. Т.е. Столичната община въвежда регистрационно-разрешителен режим за нещо, което досега си е работело и без него. При това доста по-добре.
От няколко седмици на големи столични кръстовища има бутони за пешеходци и продължава неуморното им монтиране на още много места. Проблемът е, че ги слагат на най-неподходящите кръстовища, с което не помагат, а напротив, пречат на движението. И че общината, в лицето на зам.-кмета по транспорта Любомир Христов, с когото “Труд” контактува, след като вече писа за проблема, продължава да не вдява очевидното.
Затова предлагаме на г-н Христов, според когото “системата е нова и не може още ползите да се изчислят”, да си представи, ако толкова няма време сам да провери на място, че се намира на кръстовището пред Мол София например. Там се пресичат два шестлентови булеварда - “Стамболийски” и “Опълченска”. И че иска да пресече “Опълченска”, за да продължи по тротоара на “Стамболийски” и да стигне пеш до местоработата си.
Въпреки че г-н Христов не си е направил труда да съобщи предварително на гражданите, че на това кръстовище вече се пресича само след натискане на бутон, все ще се намери някой вече препатил (а там все си е навалица от пресичащи) да го натисне, с което г-н Христов си спестява няколко минути отвисяване на светофара. За това време през главата му щеше да прелети мисълта, че може да мине и на червено като нарушител, вместо да чака добезкрай, ако никой не знае за бутона, но нали все пак е зам.-кмет и мигом щеше да угаси като свещ с два пръста проблясъка си. Но докато кротко си чака, г-н Христов няма как да не го осени евристичната мисъл, че ако ще и препатилият пръст да окапе от натискане на копчето, зеленото за пешеходци ще светне само когато стане зелено и за колите по “Стамболийски”, пресичащи “Опълченска”. И най-накрая ще стигне до нобеловия извод, че и да няма пешеходци и никой да не натисне бутона, колите по “Опълченска” пак ще са спрели на червено, когато е зелено за тези по “Стамболийски”.
Понеже тоя извод току-виж му се видял изключение, базирано на единичен опит, г-н Христов може да се обърне на 90 градуса и да пресече “Стамболийски”. Пак бутон и пак зелено за пешеходците само когато е зелено и за автомобилите по “Опълченска”. За затвърждаване на опита може да продължи с кръстовищата на “Стамболийски” и “Хр. Ботев” и на “Стамболийски” и “Витоша”.
И като пристигне, затиснат от открития, в кабинета си на “Московска” г-н зам.-кметът ще признае, че умните светофари са оглупели със зелените бутони, поставени на неподходящи кръстовища (не на малки улици, пресичащи големи булеварди или само в нощен режим при изключени светофари на големи кръстовища). Че това няма нищо общо със “зелената вълна” за колите. И че пешеходците, съвсем безмислено при това, са превърнати в молители или просяци. Впрочем на запад понякога тия бутони за пресичане така ги и наричат - "beg buttons" (бутони за просене). Но ние не се засягаме толкова на достойнство. Нас най-често глупост ни мъчи.