Иван Костов между лъжите и откровената демагогия

 Страдалецът от Драгалевци и Цветан Василев трудно възприемат истината и живеят в свои паралелни светове

В последното си интервю по Би Ти Ви Костов показа, че между него и Цветан Василев има сериозни прилики. И не само в това, че имената им са свързани с най-големите грабежи в новата ни история. И не само че единият е функция на другия - икономическият “възход” на КТБ започва именно по време на управлението на Костов.

Но и в това, че и двамата не могат да приемат истината и живеят в свои паралелни светове, където вината винаги е в другите и демагогията властва с пълна сила.

Иван Костов го каза в прав текст - не мога да бъда виновен, аз само исках да си спася парите от КТБ. Колко откровено, явно и Костов, подобно на Василев, е възприел тактиката да се прави на невинна жертва. “Жертва” на КТБ, от която обаче години наред само е вземал и то без основание. Нека си припомним фиктивните хонорари на дъщеря му Мина Костова, изплащани от фирмата бушон “Афлик” - по 30 хил. лева на месец за консултации, които никой нито й е искал, нито тя пък е била в състояние да предостави.

Нека си припомним наемите на офисите в собствената на Мина Костова сграда, от които фамилията на бившия премиер получаваше от фирмите бушони на Василев по още 30 хил. лева на месец. И накрая - преференциалната лихва от почти 10%, изплащана от КТБ върху прословутия депозит на Костов. Все факти, които трудно биха превърнали Костов в “жертва” на КТБ.

Според Костов какво нередно виждали медиите, след като всеки депозант е в правото си да иска да прекрати свой паричен депозит. Така е - не би било нередно, освен ако депозитът не е преференциален и не е във фалиралата КТБ и ако законът изрично не предвиждаше, че преференциалните депозити не се изплащат от фонда. В случая с Костов обаче искането му за прекратяване на преференциалния депозит има своята крайна цел - парите да му бъдат изплатени от фонда, като именно тази цел е изпълнена в нарушение на закона и среща сериозен обществен укор. Трудно е да се повярва как алчността на хора като Костов, който според хорската мълва е един от най-богатите българи, не познава граници.

Какво друго ни каза Костов - каза ни, че близкото му приятелство с Цветан Василев не е водело до искания за политически услуги. И как би могъл Костов да прави услуги, след като в последните десет години бил в опозиция.

Доста удобно обяснение. Бил е в опозиция тогава, но сега е във властта - чрез Радан Кънев, ДСБ и реформаторите. И то не просто присъства във власта, а участва дейно в опитите да смени всички висши държавни служители със “свои” хора. Упражнение, което Костов вече е провеждал през далечната 1998 година, когато проведе брутална чистка над заварения държавен апарат. Василев не е бил глупав човек, като е залагал на бъдещото участие на Костов във властта, въпреки че обстоятелствата не позволиха да дочака и съответно да се възползва от този момент.

Крайно интересно би било да се види как щеше да функционира приятелството между Костов и Василев в днешната политическа реалност, предвид многото “приятелски” жестове, с които Василев вече си бе подсигурил лоялността на Костов.

Не е нужно да се върнем много назад, за да си спомним как преди година Костов се хвърляше като същински Матросов по всички електронни медии в защита на своя приятел Василев и поставената под особен надзор КТБ. После, когато истината за финансовата пирамида лъсна и вече никой не поставяше под съмнение източването на банката, Костов просто млъкна. Млъкна до днес. Сега отново подхвана темата КТБ, за да плаши държавата със стотиците милиони, които сме щели да платим по иска на Оманския фонд пред европейския съд за... както казва Костов, “предизвикания умишлен фалит на банката”.

Явно икономическите познания на Костов също не са на необходимото ниво. Какво да очакваме от човека, продал за един лев “Кремиковци” и държавния превозвач “Балкан”. Който продаде за жълти стотинки, в условия на непрозрачност и на свои хора, национално значими предприятия като “Химко - Враца”, “Каолин”, “Девня Цимент” и много други - повече от 150 функциониращи предприятия, от повечето от които днес не е останало почти нищо. Нарязани за скрап или разпродадени на части, тези държавни предприятия днес са просто руини от близкото минало, минало, в което българската икономика все още функционираше.

Сега икономическият гуру от Драгалевци си позволява да коментира умишлено предизвикания фалит на една финансова пирамида. Нима е възможно една предизвестена финансова смърт, каквато несъмнено е смъртта на всяка финансова пирамида, да бъде “предизвикана умишлено”.

Дали Костов въобще си представя каква би била финансовата дупка в КТБ след още една година и в състояние ли щеше да е държавата да плати на вложителите не 3, 5 млрд. лева, а 5 или 6 млрд. лева. И как Оманският фонд би описал в съдебния си иск до европейския съд функционирането на модела “Василев” - кредитирането на десетки фирми бушони, без дейност и персонал, с необезпечени кредити за стотици милиони, довели до ефективно източване на банката. Този именно модел бе оприличен от бащата на валутния борд Стив Ханке единствено като подигравка с финансовите институции, наричани банки. Да, ще бъде крайно интересно за европейските магистрати да разберат как реално е функционирала пирамидата КТБ.

Всичко това трудно би могло да се опише с друга дума освен като “демагогия” - или това е последната част от цирка, разиграван от фараона Василев и неговите подгласници, какъвто несъмнено е Иван Костов.

И не е съвсем вярно твърдението на Костов, че Василев бил спасил фондация “Демокрация”, като й бил предоставил банков кредит - Василев просто купи с пари на КТБ през фирмите бушони новите офиси на фондацията. Все от приятелски чувства към Костов.

Сега тандемът Костов - Василев страда от една и съща болест. И двамата живеят в свои собствени светове, в които изразът “виновен съм” не присъства, а наглостта им да поучават и обвиняват другите не слиза от екрана или страниците на медиите. И двамата са превърнали елементарната демагогия в изкуство или по-скоро в начин на живот.