Масовата злоупотреба с невежи и оскотели хора трябва да е най-яростната мотивация на негласуващите да си спасят държавата
Младите ромски лидери ходят като панаирджийски мечки по НПО форуми, но ги няма при конфликти
Село в Хасковско. Всички са роми. Нямат вода, нямат ток редовно. Имат кладенец и цялото село пълни вода оттам при нужда. Кметството мирише на тоалетна. От години на всички избори избират една и съща партия. И след всеки избор децата продължават да не ходят на училище, селяните нямат достъп до лекар, всичко, което е малко по-читаво и може да работи, го няма. Иначе всички гласуват. Поне по данните от протокола.
Орландовци, София. Почти като в първобитнообщинния строй. Деца, кал, кучета и каруци в едно. Момиченце с хидроенцефалитна главичка с майка на 15. Повечето нямат документи за самоличност. Оплакват се, че заради това не могат да получават помощи. По изборите обаче всички гласуват. Не става ясно как, като нямат документи.
Ихтиман. Училище. Гърми музика от уредба между две каруци. В едната страна се договарят гласове за една партия, отсреща – за друга. Полицията е по средата. Пази изборите. Джип стоварва няколко роми. Единият влиза в стаичката, гласува, връща се пред комисията с карта, счупена на две. Председателят на комисията казва: “Какво му е на документа? Валиден си е. “
Враца. Роми гласували за една партия досега, внезапно гласуват за друга. Смяна на политическите възгледи. Няма лошо. Продадено.
Монтана. Област със застаряващо население и лоши икономически показатели. Селата на Монтана обаче внезапно стават притегателно място за смяна на местоживеенето. Повече от 1000 български граждани от ромски произход сменят адреса си за месец при предишните местни избори. При това групи от 50-ина са регистрирани от по един човек в съответните общини.
Варна. Наводнение. Незаконни къщи, в които живеят роми. Смърт. Дарители отказват да дават дарения за хора, които са живели незаконно. Протести срещу ромите, ако ще им се помага. Отиват роми доброволци. Местните роми ги гонят. Казват им – махайте се, ние не сме роми, ние сме мюсюлмани.
Пазарджик. Двайсет и четири деца първокласници бяха отписани от родителите си от пазарджишкото училище “Христо Смирненски” на първия учебен ден, защото в последния момент майките и бащите разбрали, че ще бъдат в паралелка с 12 деца от ромски произход.
Катуница. Кръв и огън. Микробус с шестима роми убива 19-годишен мъж. Вълна от протести и палежи. Погроми от футболни агитки. Викове “Гяури, ще ви избием”.
Сливен. Ромският квартал “Надежда”. Деца скандират пред телевизионна камера “Българите на кайма”, “Българите на сапун.”
Девет къси разказа, с които искам да ви кажа, че конфликтът между роми и българи в Гърмен не нито началото, нито края на тлеещо напрежение, за което всеки, който работи по темата знае и алармира от почти десетилетие. Още на другия ден след Гърмен и жителите на “Западен парк” в София скочиха срещу ромите от “Факултета”.
Омразата тлее и от двете страни. Някъде просто е в зародиш, но това не значи, че я няма.
Словоблудството на тема “роми” ражда чудовища. Патриотите помпат рейтинг с ужасяваща реторика срещу хора, а либералите излизат с голи декларации за защита на многообразието без нито едно реално действие за решаване на проблемите. Всички са възмутени от купуването на гласове, но нямат нищо против да го правят, дори да идват на власт по този начин. Политическите действия за решаване на ромските проблеми обаче са мръсна и черна работа, за която няма канидати. Дай им на политиците форуми, кръгли маси, стратегии, международна обмяна на опит. На кой му се занимава с кал, глад, мизерия, неграмотност и престъпления.
Младите ромски лидери, грижливо обучавани, възпитавани, развивани, пазени и защитавани ги няма на терена, когато ситуацията изисква решителност и категорични действия. Страхът от това да заемеш трудна позиция е човешки, но той е в основата на много проблеми.
С тях също се злоупотребява, не че те самите не го допускат. Водят ги като панаирджийски мечки по форуми, но когато трябва да им дадат реална власт и възможности да решават проблеми – всички предпочитат старите, изпитаните, зависимите т. нар. лидери.
Конфликтите може да се решават само ако се спазват някои прости принципи. Всеки човек, роден на територията на Република България е български гражданин, освен ако не придобива друго гражданство от единия или двамата си родители. Няма българска и ромска престъпност. Има престъпност и тя трябва да бъде наказвана. Партиите и политиците, насърчаващи омраза, подклаждащи етнически напрежения и злоупотребяващи с купен етнически вот трябва да бъдат наказвани сурово. Със заличаване на регистрация, отнемане на имунитет, оттегляне от пост.
Служителите на МВР трябва да бъдат освободени от автоцензурата да разследват политици и сделки за купуване на гласове чрез по-добра законова защита. Въпреки всички опити и публични заявки, МВР е далеч от деполитизация. Разделянето на професионалното от политическото особено в страната е само пожелание. Висшите полицески служители са заплашени от смени при всяка смяна на текст в закон или правителство. Никой не е достатъчно свободен и сигурен едновременно, че да рискува да засегне политически интереси и да преследва корупция.
В преодоляването на конфликтите трябва да се включат най-активно всички български граждани от ромски произход, които искат да живеят достойно и нормално. Това е и тяхна битка. Те трябва да покажат първи, че са спазване на законите и че законът е над всичко.
Масовата злоупотреба с невежи, бедни и оскотели хора трябва да се превърне в най-яростната мотивация на армията от негласуващи да си спасят държавата. По избори има толкова много партии, толкова много хора – все на някого си струва да му се даде шанс. Високата избирателна активност разбърква политическия пасианс. И прави престъпленията с купен вот ненужни.
Страната ни е осеяна с огнища на беззаконие и масова несправедливост и ако някой направи карта ще види, че една война е напълно възможна. Въпросът е как политиците да не я направят неизбежна. Все още имат шанс да хванат последния влак. Ако не искат да видят имената си с черни букви в историята.