Година след падането на Мосул: Войната срещу „Ислямска държава“ - крачка напред, две назад

Дори президентът Барак Обама призна, че стратегията срещу тероризма е нецялостна

През юни отбелязахме година от падането на град Мосул в рецете на ИДИЛ ("Ислямска държава" в Ирак и Леванта, б.р.). Градът все още не е освободен въпреки обещанията на коалицията и иракското правителството. През тази година организацията „Ислямска държава“ не само не бе омаломощена, но остана и продължи да се разширява, като вече се разпростира до Либия, Египет и Афганистан. Редица радикални групировки, като „Боко Харам“ в Нигерия и „Ансар Шариа“ в Либия, се заклеха в лоялност към ИДИЛ. Организацията вече има спящи клетки дори и в Европа и привлича все повече европейски членове.

Турция остава основен маршрут за преминаващи към Сирия въпреки затегнатите мерки на турско-сирийската граница. Анкара депортира 1350 европейски граждани по подозрение в опит да преминат в Сирия. А благодарение на разузнавателното сътрудничество с европейски служби в черния списък на Турция са включени 13 500 чужди граждани, на които е забранено да влизат в страната.

По ИДИЛ бяха нанесени болезнени удари от Коалицията в иракския град Тикрит и в сирийския Кобане в началото на годината. Но светкавичното превземане на град Рамади в Ирак и град Палмира в Сирия през май попариха международните надежди, че ИДИЛ е отслабена. Появиха се гласове, които се усъмниха в ефективността на въздушните удари на коалицията.

Днес територията, владяна от ИДИЛ, възлиза на 300 000 кв. км, с 6 млн. души население. Организацията контролира 1/3 от територията на Ирак и 50% от територията на Сирия.

Според американски военни източници в резултат на въздушните удари от началото на коалицията от миналия септември ИДИЛ е губила по 1000 души месечно. Но тази оптимистична статистика бързо се стопява, когато разберем, че за същия период към ИДИЛ са се присъединили нови 20 000 души.

Самият американски президент Барак Обама призна, че стратегията срещу ИДИЛ е нецялостна. Този коментар породи много критики от страна на републиканците в САЩ. Те попитаха какво са правил досега президентът и неговата администрация. И кога тази стратегия ще стане цялостна и консолидирана. Сенатор Джон Маккейн заяви, че въпросът е свързан не само с войната срещу ИДИЛ, но и че с колебливата си политика в Близкия изток Обама вреди на авторитета на САЩ и мотивира терористите към повече победи.

Несъмнено стратегията на коалицията страда от пропуски. Сегашните удари срещу ИДИЛ едва ли представляват и 16% от тези срещу талибаните в Афганистан за периода 2002-2003 г. Често самолетите на коалицията се връщат в базите си, без да са нанесли удари. А на няколко пъти оръжейните пратки за кюрдските сили по въздуха бяха пуснати погрешка в територии под контрола на ИДИЛ.

Друг фактор, който усложнява ефективността на въздушните удари е, че членовете на "Ислямска държава" се вливат сред населението. А това показва, че сами по себе си въздушните удари няма да са достатъчни и че е необходима сухопътна операция. Според САЩ ИДИЛ целят да ги въвлекат в такава. А американският народ вече не желае да вижда ковчези на американски войници.

Затова САЩ реши да тренира и въоръжи иракската армия. В Сирия САЩ не желаят да си сътрудничат с Асад в борбата срещу ИДИЛ, защото го смятат за нелегитимен, а в същото време отказаха да се координират с ислямисткте движения, които се борят срещу "Ислямска държава", защото смятат и тях за радикални. Вместо това САЩ решиха да тренират прозападно настроената опозиция с условие тя да се сражава само срещу ИДИЛ (но не и срещу Асад), което искане бе отхвърлено от сирийската опозиция.

Освен това между самите държави - членки на коалицията, има разногласия. Испания и Италия например смятат, че клонът на ИДИЛ в Либия е по-голяма заплаха за тях, отколкото организацията майка в Ирак и Сирия. И настояват ударите на коалицията да включват и цели в Либия. Арабските държави членки в нея, като Саудитска Арабия и Катар, се оплакват от слабата координация с другите страни членки. Те не крият, че се чувстват просто като каса за финансиране. Арабите и турците също така продължават да призовават ударите на коалицията да се разширят и върху силите на режима на Башар Асад, защото те гледат на него като на основна причина за появата на ИДИЛ в региона.

Подозрителното отстъпление на иракската армия пред ИДИЛ от град Рамади в Ирак и преди това от Мосул доказа, че иракското правителство е слабо. Висшите офицери в иракската армия са корумпирани и прилагат сектантска политика срещу сунитите в страната. Иракският премиер Абади призна, че иракската армия е оставила оръжия на ИДИЛ при бягството си, което ще им е достатъчно за 2 години напред - над 2300 бронирани хамъри, танкове, артилерия и ракети. Барак Обама коментира случилото се с думите, че „ако иракчаните не са ентусиазирани да се бият за страната си, ние не можем да го направим вместо тях“.

Съюзниците осъзнават, че без помощта на сунитите в Сирия и в Ирак отслабването на "Ислямска държава" е невъзможно. Затова на срещата в Париж съюзниците призоваха премиера Абади да се отвори към сунитите.

Двете правителства в Ирак и Сирия имат интерес от нарастването на мощта на ИДИЛ, за да спечелят международна подкрепа за себе си и легитимност, както и за консолидиране на вътрешния си електорат. Башар Ал Асад се опитва да реабилитира себе си и да се лансира като партньор на Запада в борбата с тероризма.

Шиитски Иран, от друга страна, се стреми да бъде водеща сила в сунитския Близък изток. Това поражда политически конфликт със сектантска одежда с двете най-големи сунитски държави в района - Турция и Саудитска Арабия. Арените на този конфликт са Сирия, Ирак и Йемен. Иран лансира себе си като надежден съюзник на Запада в борбата срещу сунитския радикализъм.

Дори ако въздушните удари са ефикасни, въпросът е дали военните и разузнавателни решения са достатъчни. 14 години след началото на войната срещу “Ал Каида” тя продължава да съществува и роди по-радикална от себе си групировка в лицето на ИДИЛ, която от своя страна ще роди още по-радикална. Може би ИДИЛ да няма възможност да организира подобна на атаката на 11 септемрви, но не трябва да се забравя, че за разлика от “Ал Каида” тя има хиляди членове със западни паспорти.

Президентът Обама не отрича намерението си САЩ да се оттегли постепенно от Близкия изток. И че САЩ трябва да престане да играе ролята на международен полицай. Арабските държави според него трябва сами да решат проблемите си. Тоест Обама иска да приключи втория си мандат с минимални загуби и да остави тежките близкоизточни проблеми за решаване на наследника си. Според него постигането на ядрено споразумение с Иран е достоен завършек на мандата му и той не желае по никакъв начин разногласията по борбата срещу ИДИЛ да попречат на това.

"Ислямска държава" е глобална заплаха, но не трябва да забравяме, че тя е местен продукт и представлява риск основно за арабските страни. Ножът вече опря до кокала и ИДИЛ вече се разпростира като раково образувание от Сирия до Мароко. Арабските страни трябва да престанат да хвърлят отговорността за ставащото в района върху Запада и да поемат войната срещу ИДИЛ в свои ръце.

ИДИЛ прилича на комар - даже да бъде убит, ще се появи друг. Разумното е да се пресуши блатото.