Защо “Топлофикация София” не може повече да продължава така (Част 1)

Можем да слезем от пътя на скъпия и хаотичен фалит

“Топлофикация София” е един от горещите картофи в българската енергетика, който вече толкова пари, че нито Столичната община с нейния огромен бюджет, нито Българският енергиен холдинг могат да го сдъвчат. Дружеството е пословично с ниската си репутация сред потребителите, със старите си топлоцентрали и много ниската си ефективност. Неефективност, която достига дотам, че “Топлофикация София” не покрива европейските изисквания за високоефективно производство, но получава със специално изключение преференциална цена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Но както знаем добре, в България, колкото и пари да се наливат в един издънен държавен монопол, те все ще изтичат като в черна дупка. В 6 от последните 12 години столичната топлофикация е на огромна загуба, и в други 6 - на минимална печалба. Например през 2008, 2009 и 2010 г. загубата на дружеството е почти 200 милиона лева, а през 2011, 2012 и 2013-а реализира едва 25 милиона печалба. За периода 2003-2008 г. ситуацията е идентична. Към края на 2013-а “Топлофикация София” има 565 млн. лв. задължения и 569 млн. лв. приходи. Въпреки големите отстъпки и преференции от страна на КЕВР, “Топлофикация София” вероятно е завършила и 2014-а с отчайващ резултат от около 56 млн. лв. загуби и 627 млн. лв. дългове (още не са обявили отчета си, но бизнес планът им за следващия 4-годишен период е предаден).

Загубите на столичната топлофикация идват не само от неефективно управление, но и от нехайното и дори често нагло отношение към потребителите. В крайна сметка се получава порочен кръг, при който “Топлофикация София” разочарова клиентите си, те спират да си плащат сметките, тя не си събира вземанията ефективно, трупа още загуби, не инвестира ефективно и достатъчно, разочарова още повече клиентите си и т.н.

Числата са красноречиви (вижте таблиците в галерията долу). Само 60% от клиентите на “Топлофикация София” са напълно изрядни. Около 7% имат до две просрочени задължения, а 15% имат между 2 и 11 просрочени задължения. При 11% от клиентите просрочието е между 1 и 3 години, а при над 7% - повече от 3 години. Само от последната група дружеството има да събира над 100 млн. лв., голяма част от които надали някога ще бъде събрана.

Финансовите проблеми на “Топлофикация София” не са единствените непреодолими пречки дружеството да си продължи „постарому“. Активите й са изключително остарели и амортизацията на година е плашеща не само в счетоводните отчети, но и реално на терен. Тя не постига европейските норми за високоефективно производство, но чрез специални изключения КЕВР успява да й даде преференциални цени. Докога може да продължи това и дали европейците ще си затварят очите завинаги? Надали. По-лошото е, че финансовото състояние прави невъзможна за изпълнение една инвестиционна програма, която би обновила активите и модернизирала производството. Всички тези проблеми ще разгледаме в подробности във втората статия.

Очеизвадно е, че “Топлофикация София” нито може, нито би трябвало да продължи по същия път. Най-малкото не е морално дълговете й периодично да бъдат прехвърляни на данъкоплатци от много по-бедни региони през одържавявания и квазиодържавявания. Решението е просто и вече изпробвано с успех в България - в “Топлофикация София” трябва да влезе някой от европейските лидери в топлофицирането и да сложи нещата в ред (както вече се случи във Варна и Пловдив).

Досегашният път, осеян с постоянно нарастване на задълженията, неглижиране на отношенията с клиентите и неколкократно премятане на собственост и отговорност между община и държава, води само и единствено до скъп и хаотичен фалит. Също изпробвано многократно.

Следва продължение