Съдебната реформа на „Ислямска държава“

Магистратите на организацията формират специална социална категория. В това си качество получават 3% от завоюваните от муджахидините на терористичната структура плячка.

На 29 юни 2014 г. терористичната организация „Ислямска държава“ (ИД) обяви халифат в иракския град Мосул. Претендирайки за създаването на държава с нейните специфични характеристики, екстремистката организация декларира политическа програма, наречена „Уатикат ал медина” „Документ на града”. В нея ясно се вижда подчертаният стремеж за имитацията на ислямската държавност от времето на първия праведен халиф Абу Бакър Садик (632-634). В текста се отбелязва: „Сега е епохата на ислямската държава и управлението на имам Абу Бакър Курейши. Имаматът на курейшитите (племето на пророка Мохамед - б.а.) възприема низпосланото вдъхновение за програма и премахване на белия сняг.” Заглавието е подбрано в такава формула, за да се направи алюзия към политическото устройство на град Медина (град на арабски), първата столица на арабския халифат.

Тълкуването на този текст означава, че от правната система се изключват всякакви светски практики, уповавайки се единствено и само на религиозните източници на шериата (Корана и сунната). Според очевидци на съществуващата вече едногодишна юридическа практика се вижда, че пророческите хадиси остават силно маргинализирани и единствено формалното им споменаване напомня за това, че те представляват източник на ислямското право. Коранът е програма, закон, конституция и единствен автентичен източник на действията на съдиите в окупирания от терористите иракски град Мосул.

Прилагайки структурата на халифата, създадена по времето на втория праведен халиф Омар бен Хатаб (634-644) ИД институционализира системата на диваните (т.е. министерствата). Един от най-важните е това на правосъдието, диуан ал куда. Тази административна единица е директно свързана с Висшия съдебен съвет (ВСС), структура в управленческия апарат на терористичната организация ИД. Последният определя лицата, които могат да бъдат назначени за съдии. Във върха на функциониращата съдебната пирамидална йерархия има една тричленка, членовете на която имат огромни правомощия. Под тях има мрежа от „малки” съдии, т.е. такива с ограничени компетенции.

Племенната структура на ИД си е оказала влияние върху разпределението на административните функции в управлението на града. Например в Мосул действащият съдебен състав е предимно от членове на племето буматиут. Един от най-известните съдии в иракския град е т.нар. 23-годишен Мустафа аш Шараи.

Някои издадени, през последната година в Мосул, решения от съдилищата на ИД дават ясна представа на профила и логиката на съдопроизводството:

* Арест на мъж, който не е декларирал пред шериатския съд своя брак, а се е задоволил само с религиозен брак, т.е. узаконен единствено чрез присъствието на представител на религиозна институция. Въпросният мъж е отказал да регистрира своя променен социален статус пред ИД и впоследствие е бил принуден да го направи.

* В едногодишната практика на конкретен наказателен съдия е издаването на 3271 смъртни присъди на полицаи, мъже и жени. Всички са сунити от Мосул.

* Определен състав на наказателния съд в Мосул е издал 389 смъртни присъди по фалшиви свидетелски показания на таен информатор. Представители на ИД са предали телата на близките им с думите: ”Бог да благослови сина Ви, той е мъченик, тъй като е убит по грешка.” Впоследствие са изплатили кръвнина.

* На 24 март 2015 г. съдът е издал решение, по силата на което се изменя текстът на закона за наказание на вероотстъпничеството, който е приет на 17 юни 2015 г. В първоначалния вид въпросната норма е обхващала единствено лицата, които са попадали в плен на ИД или пък са имали вече присъди от ИД още преди окупацията на Мосул.

Един от най-важните репресивни органи на организацията е „Религиозната полиция“, която поддържа публичния ред. Полицаите се разхождат из улиците на града, снабдени с камшици и наблюдават за „нарушения”. Религиозните полицаи изпълняват наказанията, постановени от съдиите, а именно биене с камшик, разпъване, линчуване с камъни, хвърляне на „престъпниците” от високи сгради и други. Обикновено в тези функции са се специализирали членовете на племето бухамед.

Членовете на религиозната полиция имат определени униформи, за да се различават от останалите хора. Те задължително носят къса, бяла дашдаша (роба), отгоре черна жилетка без ръкави, а на главата черна или жълта куфия. Дрехите винаги са чисти и добре изгладени. Обикновено кадрите на зловещия орган са от селата около Мосул. При контакт с някое лице не търпят възражение и често използват физическата сила. Най-често хващат за гушата набелязаната жертва, дори ако тя има голяма яка. Религиозният полицай винаги ходи високо изправен, гледа „лошо” и често проправя пръсти през брада си, за да привлече внимание. В едната си ръка винаги има клечка за зъби, готов да я забие в окото на избраната жертва. Ако е сбъркал в преценката си за „престъпника”, никога не се извинява.

Най-честите извършвани „престъпления” и прилаганите наказания през последната година в иракския град Мосул:

* Пушене - 70 удара с камшик, глоба от $ 21 и последно предупреждение. От март т.г. пушенето се наказва със смърт.

* Носене на облекло, което не отговаря за шериатското облекло, одобрено от ИД - бръснене на косата на главата „нула номер”, 30 удара с камшик, глоба от $ 21.

* Носене на фередже, което не отговаря на изискванията на ИД - окончателна забрана на жената, извършила „престъплението”, да напуска къщата си, арест за съпруга, ако е омъжена, глоба от $ 42 и писмено обещание на съпруга й (или попечителя от мъжки род), че тя повече няма да напуска дома си.

* Носене на мобилен телефон из улиците на града. Ако се докаже, че не е използван за шпиониране или предаване на информация, наказанието е конфискация на апарата, 15 удара с камшик и обещание повече телефона да не се носи на публично место.

* Използването на „еротични снимки” в мобилния телефон - конфискация на апарата, 80 удара с камшик, последно предупреждение и участие във възпитателни курсове за принципите на шериата.

* Слушане на музика в автомобил - унищожаването на касетофона, 15 удара с камшик, включването на лицето в регистъра на престъпниците, подписка в дивана на религиозната полиция на всеки две седмици и участие във възпитателни курсове за шериатските принципи.

* Напускането на града без причини - счита се, че въпросното лице бяга и съдията може да издаде смъртна присъда.

* Разпространение на информация и слухове - 130 удара с камшик, подстригване „нула номер”, глоба $ 126, писмено обещание, че това няма да се повтори.

* Задържане на погледа върху институции, автомобили или членове на ИД - арестуване с обвинение, че „престъпникът” иска да се сдобие с информация. Следва разследване и най-често присъдата е смъртно наказание.

Принципите на подобен тип съдебна система се прилагат единствено върху иракчаните и върху членове на арабските племена. Те не се прилагат на чужденци, в това число кюрди и жители на град Тел Афар. Чеченците в Мосул са поискали да имат отделен диван, който да отговаря за тях, но ръководството на терористичната организация не е задоволила тяхното желание.

Съдиите заемат специално място в репресивната управленческа система на ИД. Те формират специална социална категория. В това си качество получават 3% от завоюваните от муджахидините на терористичната структура плячка.

* Текстът е с големи съкращения, заглавието и подзаглавието са на редакцията